Нарастващият държавен дълг е проблем и за монетарните, и за фискалните власти

Въпреки че инфлацията се забавя, световната икономика изглежда устойчива, а пазарите на акции се засилват, инвеститорите трябва да продължат да бъдат бдителни за ниши на уязвимост и риск. Комбинацията от агресивни фискални стимули по време на пандемията и десетилетни пикове при лихвените проценти върнаха известно безпокойство относно устойчивостта на дълга, каквото не сме виждали в световен мащаб от финансовата криза през 2008 г., пише за Financial Times Лори Хайнъл, главен инвестиционен директор на State Street Global Advisers.

Макар и нивата на дълга да са тревожни, особено предвид постоянно по-високите лихви, обслужването на дълга обаче не е особена причина за безпокойство. Основният проблем е, че високите нива на държавен дълг, съчетани с постоянно високи реални лихви, изтласкват други държавни разходи, ограничават гъвкавостта на политиките при евентуален следващ икономически спад и в крайна сметка се превръщат в пречка за растежа.

Въпреки рязко растящите нива на дълг в световен мащаб, има важни нюанси в устойчивостта на дълга. Дългът на домакинствата например се е променил драстично след кризата от 2008 г., когато американският потребител беше в центъра на бурята. Предвид десетилетието на стабилно намаляване на ливъриджа, коефициентът на задлъжнялост на американските домакинства и разходите им за услуги (като дял от дохода) са управляеми, намалявайки от 10,2% през 2004 г. до 7,3% през 2024 г.

Историята е коренно различна по отношение на публичния дълг, като страната е лидер по държавни разходи. Държавният дълг на САЩ нарасна рязко и в момента възлиза на 34 трлн. долара, като брутният федерален дълг като процент от брутния вътрешен продукт се е удвоил от 60,2 на 120,6 процента за 20 години.

Нарастването на държавния дълг в световен мащаб има значение, защото може да има голямо въздействие върху икономиките, тъй като се съчетават три косвени ефекта: по-ниски бъдещи разходи, нарастваща уязвимост към пазарни сътресения и по-сложни решения за централните банкери и правителствата, които ще бъдат принудени да избират победители и губещи с повишаването на цената на дълга.

Икономиката на САЩ изпревари другите развити стопанства при възстановяването след Covid. Американската икономика вече е с 8,2% по-голяма, отколкото беше през четвъртото тримесечие на 2019 г., спрямо ръст от 3,5% на еврозоната, 2,8% на Япония и 1,1% на Обединеното кралство.

Това превъзходство до голяма степен се дължи на огромния трансфер на пари от правителството към потребителите и бизнеса след началото на пандемията. Законът за намаляване на инфлацията (IRA) от 2022 г. и Законът за чиповете и науката също дадоха голям тласък, насочвайки стотици милиарди долари финансиране за чиста енергия и укрепване капацитета за производство на полупроводници. В един момент вълната ще се обърне. Колко плавно или пък драматично ще стане това ще зависи от президентските избори в САЩ. Но за икономиката дори запазването нивото на разходи би означавало, че фискалната политика се превръща в пречка за растежа.

Ролята на щатския долар като световна резервна валута означава, че има малка опасност Министерството на финансите на САЩ да не успее да намери купувачи за дълга, който емитира. Но въпросът е каква цена ще поискат купувачите? Колкото по-голямо е предлагането, толкова по-висока е лихвата. Доходността по бенчмарковите щатски ДЦК се покачва, изостряйки компромисите при разходите на американското правителството.

Има още един важен момент. Американските банки притежават значителна част от държавния дълг на САЩ. Тъй като доходността му нараства (т.е. цената пада – бел. прев.), счетоводните загуби, свързани с притежаването му, бързо се умножават. Фискален „инцидент“ – като „мини“ бюджета на Обединеното кралство, който вдигна доходността по британските ДЦК през септември 2022 г. – може да има незабавни, непредвидени и вълнообразни ефекти в цялата банкова и финансова система на САЩ. Колкото по-значителни са тези загуби на хартия, толкова повече резерви ще трябва да поддържат банките и толкова по-ограничена ще бъде тяхната кредитна дейност.

Нарастващият дълг поставя монетарните и фискални власти в затруднено положение. Прекомерните нива оставят по-малко финансова гъвкавост за справяне с неочаквани събития, което прави по-трудно възстановяването от шокове.

Какви са последиците за инвеститорите? Може би, контраинтуитивно, те трябва да продължат да се придържат към облигациите, които изглеждат на атрактивна цена. Очакванията са за уязвимост в някои сектори със свръхзадлъжнялост (особено търговските недвижими имоти), някои части от пазарите на обезпечени с активи ценни книжа и високодоходен дълг с по-нисък рейтинг. Забавянето на темповете на растеж може да засегне и акциите.

Тъй като публичният дълг нараства в световен мащаб, устойчивостта му става все по-спешна. Предишните политици оставиха огромни дефицити за коригиране от бъдещите поколения. Но бъдещето настъпи - живеем във време, взето назаем, завършва Хайнъл.