Придобиването на „Школо“, или как кризите често пораждат възможности

Тези от вас, които все още следят българска хроника, вероятно са запознати с новината, че Министерството на образованието е сезирало ДАНС и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) относно пълното (100%) придобиване на българската edtech компания „Школо“ от британската Juniper Education.

Притесненията на министерството са породени от това, че ведомството не е знаело, че „Школо“ се продава и е разбрало след публикуване на информацията в медиите, пише в анализ, предоставен на Investor.bg, Християн Димов, адвокат по защита на личните данни.

В резултат на това за Министерството са възникнали съмнения какво означава продажбата за близо 1700-те български образователни институции, ползващи продукта на „Школо“, както и какво ще се случи с данните на българските ученици след придобиването.

Дисекция на проблема

Какво означава думата „съмнителен“? След бърза справка в речника разбираме, че това е някой, „който е свързан с нещо тъмно, неясно, непроверено“.

И без помощ от речника, ясно личи, че тук проблемът е предимно комуникационен, а не толкова свързан с реални нарушения на защитата на личните данни или пък с чуждодържавно посегателство върху българската образователна система и национална сигурност.

Без достъп до договорните клаузи между „Школо“ и образователните институции техни клиенти трудно бихме могли да кажем дали съществува реално договорно задължение последните да бъдат информирани за придобиването. По подразбиране, такова правно задължение за уведомяване не съществува за българските компании. Нещо повече, често корпоративните придобивания и предхождащите ги търговски преговори съвсем целенасочено се държат в стриктна конфиденциалност поради редица причини. Тогава защо Министерството на образованието би имало каквито и да е претенции към „Школо“ да оповести своето придобиване?

„Школо“ е компания с 50% пазарен дял сред училищата в България. Според режима за защита на личните данни в България и Европа естеството на данните, които „Школо“ обработва - данни на деца - изисква третиране с особено висока степен на внимание и грижа. Независимо дали обработването на тези данни се извършва в качество на обработващ или администратор. Не на последно място, политическият климат в България открай време, но особено силно напоследък, прави българина силно чувствителен към всякакви инсинуации за външна намеса в изконни сфери на българското общество. За пример - торнадото, което породи преди броени дни фалшивата новина, че стихотворението на Иван Вазов „Аз съм българче“ няма да се изучава в училище.

На фона на всичко това е изненадващо как „Школо“ не са предприели каквато и да е превантивна комуникационна кампания за своето придобиване не по правни, а по стратегически причини.

Каква е реалността

Като човек, който е бил както от страната на придобиващата, така и от страната на придобиваната компания, мога да споделя следното:

Има ли реален риск данните на български ученици да бъдат използвани за неоторизирани цели от британска компания? Отговорът на този въпрос зависи най-вече от това какви са били мотивите на Juniper Education да придобие именно „Школо“. Неформално, установяването на този въпрос би било основна задача за КЗЛД и ДАНС след тяхното сезиране.

Предвид фактите, разкрити до момента, като например това, че „Школо“ е имало над 50% пазарен дял в България, както и това, че Juniper Education и „Школо“ неофициално потвърдиха, че общите им намерения са продуктът на „Школо“ да бъде интегриран в основния британски продукт на Junipеr - оставаме с впечатлението, че основната цел на Juniper Education е не да се доберат до голям обем от данни на (български) ученици, а по-скоро разширение на пазарния дял на компанията в Източна Европа, придружено от обогатяване на продуктовото портфолио в глобален мащаб.

И все пак не следва да забравяме, че в текущата четвърта вълна на развитие на AI технологиите хипотезата това придобиване да е обусловено от високата стойност на данните, притежавани от „Школо“, не следва да се отхвърля с лека ръка. Както вече казахме - редно би било да оставим на компетентните органи да установят фактите около придобиването. Практически, това би могло да стане чрез анализ кои аспекти от дейността на „Школо“ са оказали решаващо влияние върху покупната цена или върху успешния изход на преговорите.

Дали казаното дотук напълно елиминира риска нещо нередно да се случи с данните на българските ученици? Определено не. Уверенията на „Школо“, изложени до момента, че компанията има ISO27001 сертификация, че всеки от служителите е сключил специален трудов договор и е преминал през обучение по темата, са меко казано ирелевантни. Това са базови изисквания, които всяка средноголяма компания трябва да спазва според законодателството за защита на личните данни. Все едно някой да ви увери, че никога не е карал пиян, защото това е забранено по закон.

Според личния ми опит най-голямото предизвикателство след подобни придобивания е това придобитата компания да запази текущите си служители, процеси и практики така, че всякакви последващи интеграционни процеси между двете компании да не навредят на репутацията и на нормативното съответствие на придобитата компания. Това най-често са фактически процеси, които понякога се случват въпреки намеренията на придобитата компания и на нейното ръководство.

Придобиванията обичайно са съпътствани от високо текучество на кадри, външен натиск от придобиващата към придобитата компания, сложни технически интеграции между вътрешните системи и продуктите на двете компании и т.н. Важно е да се разбере, че при подобни условия устните обещания нямат почти никаква стойност, освен ако не са придружени от механизми за отчетност, които да се стремят да предотвратяват евентуални умишлени или неумишлени нарушения.

Именно една балансирана намеса от страна на КЗЛД и ДАНС би могла да допринесе за създаването на подобни механизми на отчетност в „Школо“, което от своя страна би дало така необходимо успокоение на множество ръководители на българска училища и конспиративно настроени родители.

Макрокартината

Нищо не следва да бъде анализирано само по себе си. Гледайки на всички събития в голям мащаб, можем да заключим, че всички те са сумарно позитивни. Български edtech стартъп е придобит от английски конгломерат. Министерство на образованието демонстрира рядко срещан усет към емоциите на гражданите; тушира обществените страсти, като своевременно ангажира експертни държавни органи. Защитата на личните данни на българските граждани за първи път се споменава като актуална тема в контекста на IT индустрията в България.

В резюме - нещо, което може да се нарече буря в чаша с вода, отваря немалки възможности за всички замесени и за българското общество като цяло:

За „Школо“ - след страхотните новини за придобиването и заслужените поздравления компанията има шанс да излезе от последвалата PR криза, като покаже на своите клиенти, че защитата на личните данни е не само законово задължение, но и ключова част от продуктовия дизайн на компанията. Нещо като изходът на Apple от спора с ФБР по случая „Сан Бернардино“. Това обаче няма как да се постигне, без „Школо“ да ангажира доказани професионалисти по защитата на данните, каквито до момента за съжаление, не бяха поставени на преден план от компанията.

Неимоверно „Школо“ се нуждае и от добре обмислена PR стратегия, каквато досега липсваше, доказателство за което са коментарите на съоснователя на „Школо“ Мирослав Джоканов: „Тоест след няколко месеца нашите български инженери ще имат достъп до данните на 5 МИЛИОНА англичанчета, защото нашият софтуер ще обработва тези данни и нашите програмисти в София съответно ще имат достъп до въпросната база данни“.

Тоест не англичаните на нашите деца ще крадат данните, а ние на техните… Като смешката на виц за „британски предприемач среща Бай Ганьо…“.

За КЗЛД се отваря страхотна възможност да покаже лидерство и да овладее публичния дебат, демонстрирайки експертност, здрав разум и балансирана преценка. Ако съумее да направо именно това, КЗЛД ще възвърне репутацията си на ключов и актуален регулатор в Република България. Репутация, която за съжаление все още страда от серията исторически пропуски, като например течът на данни от НАП.

За ДАНС - горе-долу същите възможности като тези на КЗЛД. Особено необходими за институцията след фиаското с машините за електронно гласуване от последните местни избори.