Икономическата 2024 година няма да бъде бинарна

Склонни сме да мислим за икономиката в бинарен план. Рецесия: да или не? Нагоре или надолу ще бъдат пазарите? Ще се покачват или падат лихвите?

Отговорът на последния въпрос, поне в САЩ, изглежда е „спад“, тъй като Федералният резерв запази основната си лихва в диапазона 5,25-5,50% на заседанието си на 13 декември, като същевременно намекна, че можем да видим до три намаления през 2024 г. Това, разбира се, даде тласък на фондовите пазари, които дълго време се придържаха към наратива за меко приземяване.

Но икономическата реалност през 2024 г. вероятно ще бъде много по-малко двоична и много по-нюансирана, отколкото много пазарни участници и институции смятат, пише бизнес колумнистката на Financial Times Рана Форухар.

Има три причини за това. Първата и най-очевидна е, че пандемията и институционалната реакция на нея направиха много трудно да се предвиди траекторията на американската и световната икономики въз основа на старите модели. Заетостта, заплатите и други ключови показатели отказват да следват историческите тенденции на много места.

Второ, икономическото отделяне и подемът на индустриалната политика вкараха нова динамика във фискалната политика и търговските отношения – такава, която ще продължи да се развива, без значение кой ще спечели президентските избори в САЩ догодина.

И трето, има продължаващ лихвен арбитраж, засягащ бизнеса и потребителите, който ще продължи още години. Да, ставките сега са много по-високи, отколкото бяха за десетилетия, и дори да има някои понижения през 2024 г., това ще продължи да е така. Но много кредитополучатели са заключили евтино финансиране, преди инфлацията да удари и лихвите да се покачат. Това ще отшумява с течение на времето, което означава, че може да видим повече бавно развиващи се, непредсказуеми сътресения, вместо един голям шок.

Вземете първия проблем, а именно този с пандемията и последвалите мащабни фискални стимули. От една страна, фактът, че спестяванията от времето на Covid, особено в САЩ, бяха до голяма степен изразходвани след пика си, съчетан с малко по-бавния растеж на работните места, потвърждава идеята, че можем да видим по-малко инфлация и малко по-слаба икономика през 2024 г.

Но от друга страна, както главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън посочи през ноември, стремежът към реиндустриализация и енергийна сигурност, последвал пандемията и инвазията на Русия в Украйна, е по своята същност инфлационен. „Мисля, че количествените облекчавания и затягания, както и тези геополитически проблеми, могат да причинят болка“, каза той на среща на New York Times, където предупреди, че както по-високата инфлация, така и рецесията все още са възможни.

Добавете към това факта, че пандемията и реакциите спрямо нея не бяха синхронизирани, по начина, по който паричната и фискалната политики бяха след, да речем, финансовата криза от 2008 г., и получаваме много по-сложна глобална среда за прецизно разработване на политики. Години наред класовете активи се движеха в крак с географията. Сега това се променя и вероятно ще се промени повече, тъй като централните банкери в различните региони вземат различни решения.

Инвеститорите със сигурност се прехласват по неотдавнашните (низходящи – бел. прев.) послания на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл относно лихвите, но трябва ли да го правят? Индексите Dow Jones и S&P 500, да не говорим за Nasdaq, са силно надценени според множество показатели, както всички знаем.

Освен това в момента на хоризонта се задават непредвидими политически рискове, включително две горещи войни (в Украйна и Газа), както и възможността за повече търговски и митнически напрежения през 2024 г. Изобщо не бих се изненадала, пише авторката, да видя трудности в отношенията както между САЩ и Китай, така и между Европа и Китай, около неща като стомана, електромобили, чисти технологии или редкоземни минерали.

Проблемът е, че в момента всички тези региони се опитват да произвеждат повече стоки на местно ниво. В дългосрочен план това е нещо добро, защото имаме нужда от по-диверсифицирани и устойчиви вериги за доставки, както и от много повече чисти технологии в мащаб. Но няма съмнение, че то е инфлационно в краткосрочен до средносрочен план.

Китай отчаяно се опитва да разшири собствения си глобален промишлен отпечатък като начин както за хеджиране срещу по-нататъшното икономическо отделяне от страна на Запада, така и за смекчаване на забавянето му заради жилищната криза. Това повишава риска да видим Китай да наводнява световните пазари с повече евтини стоки. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде да се разбере на неотдавнашна среща в Пекин, че е загрижена за такъв дъмпинг от китайски продукти.

Ще чуем същото в САЩ през 2024 г. преди президентските избори. В миналото САЩ и ЕС просто всмукваха евтините китайски стоки, като оставяха работните места и инвестициите в ключови сектори да отидат другаде. Това вече не е политически възможно. Ако трябва да направя един твърд залог за 2024 г., пише Форухар, той ще бъде, че сме на път да навлезем в още по-грапава глобална търговска среда.

Последната причина, поради която 2024 г. ще бъде трудна за прогнозиране, е, че промяната в лихвените проценти и последиците както за потребителите, така и за компаниите няма да се усетят изведнъж. Вместо това те ще се изясняват с времето. Фактът, че лихвите по ипотечните кредити сега са близо 8 процента в САЩ, не оказа очакваното въздействие върху цените на жилищата, защото много собственици са заключили по-ниски лихви през последните 15 години. В един момент сметката ще дойде. Но това ще се случи в течение на години, вероятно в неочаквани моменти.

Същото важи и за компаниите. Станахме свидетели на огромни корпоративни дефолти през 2023 г., но не се стигна до цунамито, каквото се предвиждаше. Това е така, защото много големи компании заключиха евтино финансиране, преди лихвите да започнат да се покачват. Може би те ще паднат отново през 2024 г. Но дори и това да се случи, резултатите няма да бъдат бинарни, завършва Форухар.