Пораснала държава ли е Германия в областта на националната сигурност?

„Вижте ни! Вече сме сериозна, пораснала държава!“ Това беше хвалебственото послание, което канцлерът на Германия Олаф Шолц имаше да предаде на света на 14 юни, когато застана пред събралата се национална преса, придружен от своите министри на външните работи, отбраната, финансите и вътрешните работи. Това, което се канеха да обявят, беше историческо: Германия току-що бе изработила първата си стратегия за национална сигурност, пише за Financial Times Констанце Щелценмюлер, директор на Центъра за Европа и САЩ в Brookings Institution.

В западните столици се чуха вяли аплодисменти. Повечето хора, на които някога им се е налагало да пишат такива стратегически документи, изразяват силно предпочитание към някаква форма на телесно наказание пред перспективата някога да трябва да го правят отново.

Въпреки това специалистите признават, че това упражнение има реални приложения. То принуждава едно правителство да съсредоточи ресурсите си, да обясни приоритетите си и да заяви как възнамерява да ги постигне: пред себе си, пред своите избиратели, пред своите съюзници и пред своите противници. Ако се направи добре (а понякога е така), то може да формулира последователен, дори завладяващ разказ, който да обедини гражданите около чувство за национална цел. Това може да бъде особено важно при голяма криза.

В САЩ новите администрации са задължени от Конгреса да изготвят национален стратегически документ в началото на мандата си от 1986 г. насам. Обединеното кралство, Франция, Канада и Япония имат публикувани подобни документи или дори няколко; както и НАТО.

Дори „тревопасният“ ЕС оповести стратегия през 2003 г. (актуализирана през 2016 г.), подтикната от ужасните терористични атаки срещу Америка на 11 септември 2001 г. и спектакъла с марша на администрацията на Буш-младши в Ирак след най-слабия възможен предлог.

Германия, двигателят на континентална Европа, беше единствената страна (с изключение на Италия) в Г-7 - групата на най-големите индустриални демокрации в света - без стратегия за национална сигурност. Защо?

Началникът на кабинета на Шолц Волфганг Шмидт предизвика кратка врява в Берлин миналия октомври, когато посочи, че публичните дебати в Германия за националната сигурност са все още в „тийнейджърските години“. Неговото раздразнение беше насочено към експертите, които призоваха неохотния канцлер да достави на Украйна танковете Leopard, за които тя молеше. Но той (макар и неволно) насочи към по-голям проблем. Юношеската фаза на Германия продължи доста по-дълго: 34 години от обединението на Източна и Западна Германия и с него възстановяването на пълния суверенитет през 1990 г..

Всъщност „петте етапа на скръбта“, идентифицирани от психоаналитика Елизабет Кюблер-Рос – отричане, гняв, компромис, депресия и приемане – са еднакво приложими за дългото сбогуване на Германия с нейното юношество.

Отричане: германците видяха падането на Берлинската стена и последвалото възстановяване на „Европа - цяла и свободна“ като оправдаване на десетилетията на усилия за помирение; никоя страна на континента не вярваше толкова силно в теорията за „края на историята“ (по Фукуяма – бел. прев.)

Гневът дойде през юни 1999 г., когато германските войски в Косово отвърнаха на открит огън със смъртоносен ефект за първи път от 1945 г.

Компромис: въпреки умножаващото се разполагане на войски, предпочитаният инструмент на външната политика на Германия остана чековата книжка, за четвърт век.

Депресията настъпи с осъзнаването, че компромисът наистина вече не работи – нито с Русия на Путин, Китай на Си Дзинпин, Иран на моллите, нито с Америка на Доналд Тръмп.

И приемането дойде, когато така наречената коалиция „светофар“ (между социалдемократи, свободни демократи и зелени – бел. прев.) си постави за задача да напише стратегия за национална сигурност в своето споразумение от 2021 г., признавайки, че след годините на постепенна промяна при Ангела Меркел е време за трансформираща такава.

Разбира се, това, което те имаха предвид, беше социална справедливост (социалдемократите), спасяване на планетата (зелените) и връщане към нулев дълг (свободните демократи). Това, което получиха обаче беше брутална инвазия на Русия в Украйна, която застрашава целия ред на европейската сигурност.

И така, ще бъдат ли германците отново – по безсмъртните думи на американския музикант Том Лерър – „войнствени и подли“? Е, добрата новина в новия стратегически документ е, че той недвусмислено прегръща ядреното възпиране (исторически проблемен въпрос за социалдемократите и зелените); призовава за разширяване на ЕС; и правилно подчертава вътрешната сигурност на Германия и необходимостта тя да стане по-здрава и устойчива.

Но има и някои отчетливо по-малко добри новини. Въпросът дали Германия ще постигне целта на НАТО за разходи за отбрана в размер на 2 процента от брутния вътрешен продукт е измислен (с бюджет за отбрана от 50 млрд. евро тя остава доста под необходимите 75 милиарда). И да се нарече руският империализъм заплаха, а Китай - системен съперник, не е нищо повече от описание на статуквото. Ами ако Русия разшири войната си? Ако Китай активно застане на нейна страна? Или следващият американски президент се отвърне от Европа?

С други думи, сегашното влошаване на климата в областта на сигурността в Европа все още може да се превърне в стратегически ледников период. Съвет за национална сигурност (или подобен консултативен орган) можеше да бъде натоварен да мисли за немислимото - но канцлерството наложи вето на институционалните иновации. Така че тази работа остава за управляваща коалиция, която напоследък често изглеждаше на ръба на нервна криза. Порастването е трудно.