Развиващите се страни се удариха във финансовите скали

Естествено е хората да се фокусират върху проблемите у дома. Но също така е важно да се погледне по-широко. Поредицата шокове - пандемията, смущенията в доставките, инвазията на Русия в Украйна, растящата инфлация и затягащите се монетарни и финансови условия - повлияха неблагоприятно на големи части от световната икономика, но най-вече на най-слабите страни и най-уязвимите хора в тях. Всичко това има (и ще има) тежки последици за икономическото развитие, намаляването на бедността и дори политическата стабилност в бедните държави. Тези предизвикателства, които ясно се очертават в последния доклад на Световната банка за глобалните икономически перспективи, не трябва да се пренебрегват. Те със сигурност дават на новия президент на банката Аджай Банга страховит списък със задачи, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Обобщението на Световната банка за последиците от тези шокове, влошени от дългосрочното забавяне на растежа на световната търговия, нарастващия протекционизъм, натрупването на дългове и изострящата се климатична криза, е мрачно. Това, което с право може да се нарече „поликриза“, „нанесе траен удар на развитието в полуразвитите и развиващите се икономики, който ще продължи в обозримо бъдеще. До края на 2024 г. се очаква икономическата активност в тези икономики да бъде с около 5 процента под нивата, прогнозирани в навечерието на пандемията".

Още по-лошо, в повече от една трета от най-бедните страни доходите на глава от населението през 2024 г. ще бъдат под нивата от 2019 г. Това ще има дълбоки последици: бедните и несигурните ще имат трудност да повишат собствения си човешки капитал или този на своите деца. Днешните бедствия ще отекнат далеч в бъдещето.

Както е от доста време, Източна Азия и Южна Азия се очаква да се представят сравнително добре. Но икономическото представяне на други места, особено в Латинска Америка и Субсахарска Африка, се прогнозира да бъде лошо. Това обаче трябва да се постави в по-дългосрочна перспектива. Докладът посочва, че без Китай доходите на човек в полуразвитите и развиващите се икономики стагнират спрямо тези в богатите държави от средата на миналото десетилетие насам. Относителните доходи в бедните страни стагнират от още по-дълго време. Накратко, понижаването на глобалното неравенство изглежда буксува.

Причините за тази дългосрочна стагнация на относителните доходи са много и сложни. Те се крият във вътрешните политики и политиката изобщо, както и в глобалната среда. Но един фактор сигурно е нарастващият протекционизъм и забавянето на растежа на световната търговия. Трябва да се отбележи, че обемът на световната търговия растеше със среден темп от 5,8 процента годишно между 1970 г. и 2008 г., докато растежът на брутния вътрешен продукт бе средно 3,3 процента: търговията е двигател на растежа. Между 2011 г. и 2023 г. обаче средният ръст на световната търговия е едва 3,4%, докато този на световния БВП спадна до 2,7%. Това не е деглобализация, но определено е забавяне на този процес.

Днес много от най-плашещите предизвикателства са именно финансови. Дългосрочното натрупване на дълг, особено от страните с ниски доходи, се комбинира с по-високите лихвени проценти и турбулентните кредитни пазари, за да създаде сериозни дългови затруднения. Както обикновено те включват не само по-високи разходи, но и намалено предлагане: кредитът отново е нормиран. Така докладът отбелязва, че една четвърт от полуразвитите или развиващи се икономики сега на практика са загубили достъп до международните пазари на облигации. 

Предоставените доказателства за въздействието на затягането на кредитните условия са едновременно поразителни и обезпокоителни. След февруари 2022 г. (началото на инвазията на Русия в Украйна – бел. прев.) лихвите по заемите на кредитополучателите с рейтинг C (най-ниският неинвестиционен – бел. прев.) са скочили с изключителните 14,4 процентни пункта. В резултат на това прогнозата за растежа през 2023 г. на тези страни се срина от 3,2% преди година до едва 0,9% сега.

Но дълговият натиск върху най-бедните страни не е ново явление. Нетните лихвени разходи по публичния дълг като дял от държавните приходи в страните с ниски доходи не само нараснаха значително след пандемията, но отдавна са над средното за всички полуразвити и развиващи се икономики. Необходимо е значително облекчаване на дълга. Голяма част от него ще трябва да дойде, по един или друг начин, от Китай. Днес, забележително, двустранният дълг, дължим от страните с ниски доходи към държавите кредиторки (с високи доходи) от Парижкия клуб, вече е по-малко от половината от задълженията към страни извън клуба, главно Китай.

Тежката ситуация с финансирането и дълга стана спешна. Няма шанс крайната бедност да бъде премахната без належаща и радикална промяна. Същото е необходимо, за да се направят нужните инвестиции за смекчаване на климатичните промени и адаптиране към тях. Нито пък е възможно проблемите на бедните страни с нисък кредитен рейтинг да бъдат решени самостоятелно от частния сектор. Има убедителни аргументи за спешни, ефективни и щедри действия.

Предстоящата среща на високо равнище за нов глобален финансов пакт в Париж предлага ценна възможност за постигане на бърз напредък. Но е важно такъв напредък да бъде постигнат в сътрудничество с Китай. Необходимите промени трябва да се основават на осъзнаването, че това, което се случва сега, е колкото неустойчиво, толкова и нежелателно. Те трябва да отчитат спешните нужди както на хората, така и на планетата. Трябва да намалят цената на съществуващия дълг и да осигурят ресурсите и инструментите за споделяне на риска, необходими за генериране на достъпно финансиране в бъдеще.

Да, шоковете от последните години направиха щедрите и ефективни действия по-трудни от политическа гледна точка в страните с високи доходи. Уплашените общества гледат навътре. Но тези сътресения без съмнение направиха действията по-важни. Аджай Банга наследи институция, която, ако се използва разумно, е по-ценна като трибуна, отколкото като банка. В тези трудни времена той трябва да я използва добре, за да обедини света за справяне с тези изключително неотложни предизвикателства.