Правилният начин да защитаваме демокрацията

Поляците го нарекоха Lex Tusk – “закона Туск“. Това определение уместно описва законодателството, което Полша прие миналата седмица. То създаде комисия за разследване на „руското влияние“ в полската политика и даде на комисията почти безконтролни правомощия да забранява на обществени фигури да се кандидатират за изборни длъжности, пише редакторът на Bloomberg Андреас Клут.

В действителност популистката и крайнодясна управляваща партия в Полша – „Право и справедливост“, написа закона, за да държи един определен човек далеч от избирателните урни на изборите тази есен: Доналд Туск. Бившият председател на Европейския съвет сега е лидер на основната опозиционна партия, наречена „Гражданска платформа“.

В предишните си мандати като министър-председател на Полша – в сравнително спокойните времена, преди руският президент Владимир Путин да анексира Крим през 2014 г., Туск наистина положи истински усилия да възстанови отношенията с историческите врагове на Полша, а именно Русия и Германия. Но да се намеква, както „Право и справедливост“ прави, че Туск е таен агент на Кремъл, е нелепо, пише Клут. И всички от принципните поляци до Европейския съюз и Държавния департамент на САЩ го казаха.

Въпросът – както винаги, когато кандидати за авторитаризъм нарушават демократичните правила или етикет – е какво да правим с тази нечестна игра. Твърде често отговорът е: не много. В Унгария има незначителна съпротива през 13-години, през които премиерът Виктор Орбан постепенно, но напълно превърна страната в квазиавтокрация. Заклети демократи също не направиха много, за да спрат Реджеп Тайип Ердоган, който започна третия си мандат като президент на Турция този уикенд, от това да превърне страната в неоосмански султанат.

По-вдъхновяваща за обичащите свободата е гражданската смелост на израелците. През по-голямата част от годината премиерът Бенямин Нетаняху се опитва да овладее съдебната система на страната, като по този начин той въплъщава Орбан, Ердоган и Полша. Израелците обаче се надигнаха с масови протести и гладни стачки. Тази седмица върховният съд на Европейския съюз отсъди, че съдебните му реформи са незаконни. Битката не е приключила, но засега не върви по желанията на Нетаняху.

Този уикенд поляците повториха този израелски бунт. Стотици хиляди излязоха по улиците на Варшава и други градове, заставайки зад Туск и опозицията – и срещу „Право и справедливост“ и нейния заядлив и вечно мразещ Туск лидер Ярослав Качински.

Подобни позитивни, прозрачни и напълно чисти методи на протест са правилният и демократичният път. Грешният подход е всяка една страна в поляризирани места да огъва или пречупва правилата, за да предотврати още по-лоши нарушения от другата.

Миналата седмица например Европейският парламент заяви, че Унгария подкопава демократичните норми толкова много, че не може да ѝ се има доверие да бъде ротационен председател на Европейския съвет през втората половина на 2024 г., както е по план. Вървят дебати, за да се отнеме тази роля от правителството на Орбан, макар че нищо в договорите на ЕС не разрешава подобна стъпка.

Поляризираните демокрации са склонни на подобни низходящи спирали, когато всички страни участват в нарушаването на правилата. Това е резултатът от ново изследване на екип около Алиа Брейли от University of California в Бъркли. Тя и съавторите на доклад са провели множество проучвания сред републиканци и демократи в САЩ. Откриват, че и двете страни са готови да подкопаят демократичните норми – да забранят митинги на противниците си, например, или да подкрепят закони, които ще направят по-трудно избирането им – до степен, в която подозират, че противниците им планират подобни стъпки. Едва когато биват конфронтирани с доказателства, че опонентите им всъщност не планират подобни нарушения, и двете страни отново се придържат към демократичния етикет.

Популисти и авторитаристи целенасочено и цинично ще се възползват от тази психология, която е подобна на дилемата на затворника в теорията на игрите. Безскрупулни лидери ще надигат поддръжниците си с фалшиви обвинения, че отсрещната страна мами. Работата на истинските демократи обаче е обратната – да се придържат към принципите, никога да не подкопават нормите и вместо това да се съпротивляват със силата и закона, когато опонентите мамят.

Тогава изборът на електората става ясен, както стана в Полша през уикенда. Качински и „Право и справедливост“ отново направиха всичко по силите си, за да задушат демонстрациите, насочвайки контролираните от държавата радио и телевизия да ги наричат „Марш на омразата“, разпространявайки безвкусни мемета, свързани с Аушвиц, в социалните медии и много други.

Невъзмутими, множество поляци пренебрегнаха тази глупост и излязоха на улицата. Тяхната символика беше перфектна. 4 юни беше и датата през 1989 г., когато поляците гласуваха на първите си частично свободни избори при подкрепяния от Кремъл комунистически режим. Този напредък беше спечелен в продължение на години на смели протести и стачки от Лех Валенса и неговия профсъюз „Солидарност“.

Тази неделя Валенса, който получи Нобелова награда за мир за своята доблест и по-късно стана първият свободно избран президент на Полша след Студената война, вървеше през ентусиазираните тълпи редом до Туск. И както през 80-те години, поляците отново масово излязоха да настояват за свобода. Това е окуражаващо начало на нещо, което обещава да достигне връхна точка на изборите по-късно тази година.