Може ли дълговата криза да прерасне в пазарен срив?

Ако не сте чували за тавана на американския правителствен дълг, през следващите седмици със сигурност ще забележите как това се превръща в новина номер едно за всичко свързано с пари и инвестиции. Процесът вече се развива и само в рамките на седмица се превърна от второстепенен фактор за пазарите в основна причина за движение на котировките. Причината е, че наближава времето, когато американското правителство ще „удари“ тавана на дълга и няма да може да издава повече облигации, с които да си финансира текущите разходи. И на практика ще трябва да спре да плаща заплатите на служителите в много от агенциите.

Какво е таванът на дълга?

Да започнем с историята. Още от създаването на САЩ в конституцията е заложено, че Конгресът е институцията, която дава право на правителството да взима дългове. Таванът на дълга е определен в закон през 1917 г. Тече четвърта година от Първата световна война и финансирането на участието на САЩ в нея изисква повече оперативност, затова е заменено изискването за гласуване на всяка емисия дълг с определено и гласувано от законодателите равнище. Войната е най-голямата причина за разходи и историята показва, че тогава се налага най-силно повишаване на тавана на дълга. Възстановяването на икономиката след Голямата депресия от 1929 г. променя мисленето на политиците от балансиран бюджет към дефицити и големи харчове по време на криза. Но това не става веднага и чак по време на Втората световна война стартира поредицата от повишение на тавана. От 1940 г. досега има 90 такива процедури. През десетилетията след войната това се използва за обсъждане на бюджетните разходи в Конгреса и на финансовата политика на правителството като цяло. През 1979 г. има гласувано решение, с което таванът на дълга се вдига автоматично с гласувания бюджет. Логиката зад това е свързана отново с оперативност – гласуван е бюджет и той трябва да бъде финансиран, тоест няма смисъл от още едно ограничение, след като е приет. До края на мандата на Джордж Буш през 1993 г. това е достатъчно, за да няма противоречия между двете управляващи партии.

Кризите

Първата криза на тавана на дълга, довела до спиране на плащанията за държавните служители, е през 1995 г. Президент е Бил Клинтън от Демократическата партия, а в Конгреса има мнозинство на Републиканската партия. Тази комбинация, междудругото, е най-добрата за Уолстрийт и съвместното управление показва най-добро годишно представяне на индексите в историята. Републиканците не подкрепят бюджета на Клинтън и се стига до две прекъсвания на работата на администрацията – в края на 1995 г. за 5 дни и в началото на 1996 г. за още 21 дни. Служителите са в неплатен отпуск, голяма част от агенциите са затворени. Разбира се, това приключва и както се оказва от проучванията, негативите в общественото мнение са обрани от републиканците и вероятно е една от причините за преизбирането на Бил Клинтън по-късно през годината.

Втората криза е в средата на 2011 г. Отново има мнозинство на републиканците в Конгреса и отново отказва да вдигне автоматично тавана. Разликите обаче са няколко. Индексът S&P 500 пада за по-малко от месец с 20%, заради страховете от намаляването на кредитния рейтинг на САЩ. Предполагам, че инвеститорите са се опасявали много от самото понижение на рейтинга и отражението му върху финансовата система. Защото решението на Standard & Poor’s идва след определянето на нов таван на дълга и акциите ускоряват спада си след него. Фондовият пазар обаче тръгва нагоре по-късно през годината.

Две години след това има deja-vu, което потвърждава тезата, че кредитният рейтинг не се превръща в дългосрочен фактор за пазарите. През октомври 2013 г. е третата криза и второто спиране на държавната администрация. Републиканците атакуват промените в здравната система и бюджета като цяло. След дълга поредица от неуспешни преговори между политическите сили и отменяне на тавана, на 1 октомври са освободени 800 000 души от администрацията. Това продължава до 17 октомври, когато е прието компромисното решение и в полунощ е подписано от президента Обама. По време на целия този процес на несигурност за пазарите се наблюдава покачване на индексите. S&P 500 прави 29% за цялата 2013 г., с краткосрочни спадове. Това се оказва фантастична година за рисковите активи след дълговата криза в Европа и нищо не е в състояние да спре биковете.

Какво предстои?

Със сигурност ще е тежка поредица от преговори – от разногласия и сближаване на позициите, от заплахи и предложения. Пазарите ще реагират първосигнално на новините, защото заглавията се тълкуват от машините като ясен сигнал за покупка или за продажба. Алгоритъм-търговията е определяща за пазарите от дълго време преди да се говори за ChatGPT и изкуствен интелект. Очаквам доста динамика на дневна база – процент в едната и в другата посока за индексите, когато има новини. Финансовият министър Джанет Йелън и бивш председател на Федералния резерв след събитията от 2011-13 г., определи крайната дата за достигане на тавана на 1 юни. Тя е толкова близо, че спиране на работата на администрацията изглежда почти гарантирано събитие. Дали републиканците отново „ще настъпят греблото“ на тавана на дълга по същия начин като 1995 и 2013 г.? Или демократите ще изиграят картите си по подобие на 2011 г.?

Следващата година има избори за президент. Байдън е с рекордно нисък рейтинг и излизането на почти милион души в неплатен отпуск за няколко седмици не е риск, който за републиканците си струва да се поема. В същото време демократите няма да спечелят от още един фактор, който да натежи върху евентуалната рецесия по-късно през годината. Но не бих се учудил, ако „играта“ им е да прехвърлят отговорността върху политическите си конкуренти, като си осигурят един краткотраен спад на индексите /20% по подобие на 2011 г./. Той ще е последван от намаляване на лихвите от Федералния резерв, за да се спрат евентуалните проблеми в банковата система, строителството и силен скок на безработицата. Последното изявление на Йелън, че вече започва да се виждат признаци за пазарен срив, говори за точно това. Демократите имат малко да губят и много да спечелят. Републиканците от своя страна рискуват крехкото си мнозинство в Конгреса, тъй като част от местата в него също подлежат на избори през 2024 г. Тяхната изненадваща промяна към бюджетни рестрикции е лесно атакуема – защо подкрепяха покачването на тавана на дълга заедно с намаление на данъците по време на мандата на Тръмп.

Крайният срок наближава. Вероятно правителството разполага с малко повече време, защото и текущите задължения за пенсии на федералните служители също се включват в тавана на дълга. Тоест, прогнозните плащания през следващите дни реално ще доведат до намаление на дълга, което ще отвори възможност за повече нови емисии в размер на 60 млрд. долара. Значението на датата първи или шести юни е свързана само с евентуалното прекъсване на работата на администрацията. Ако се стигне до това, очаквам да видим значителна динамика на дневна база и тест на равнищата на подкрепа на индекса S&P 500 на 3900 пункта и по-надолу към 3750-3800. Технологичният NASDAQ 100 се представя много по-добре в момента, защото големите в сектора са водещата сила зад пазара. Внимание заслужава нивото на 13 500 пункта, защото ако се ускори спада под него, ще имаме една много интересна и типична за Уолстрийт ситуация. А именно – краткосрочен пробив на важно ниво по посока на тренда, последвано от бързо обръщане и силно движение в другата. Ако се стигне до консенсус в края на май и началото на юни, очаквам пазарите бързо да се възстановят от евентуални спадове и да продължат нагоре. Такъв сценарий изисква не само консенсус между политиците, но и хладнокръвие от страна на инвеститорите.