Когато наскоро Арти Рагу внезапно беше съкратена като служител по развитие на продажбите, тя използва LinkedIn, за да напише ръководство за оцеляване през първите съкрушителни 48 часа от загубата на работа.
Дотук нормално, с изключение на едно нещо: компанията, която уволни Рагу - и повече от 700 нейни колеги - беше именно LinkedIn.
Както пише един от хилядите хора, които прегледаха нейната история, да бъдеш уволнен от LinkedIn и да публикуваш за това в LinkedIn е „нещо като шефски ход“.
Предполагам, че е така, пише бизнес колумнистката на Financial Times Пилита Кларк, но нейният случай е само един от отвратителната вълна от масови съкращения, която се вихри в различни индустрии. Само технологичните компании са освободили 194 хил. служители от началото на годината според една оценка - повече, отколкото през цялата 2022 г.
Това повдига два големи въпроса: как тези загуби оформят работната сила на бъдещето и какви са шансовете оставането без работа да е положително?
Разбира се, има много доказателства, че човешката цена на уволнението може да бъде ужасна. Изследванията показват, че то може да увеличи шансовете за заболяване и дори самоубийство, докато онези, които са пощадени от съкращенията, често се сблъскват с повече работа при по-малко помощ, плюс безпокойството да се чудят дали няма да бъдат следващите уволнени.
Ами ако съкращенията са станали толкова стандартна бизнес практика, че променят характера на работната сила? Това е, което учени от Университета на Уисконсин предположиха в анализ от 2015 г., който разкрива това, което те нарекоха „ново и доста зловещо безпокойство“ на по-отзивчивата към съкращенията работна сила.
„Нашето проучване сочи, че при равни други условия обичайните съкращения може да допринасят за огромна популация от служители, които е по-малко вероятно да останат при следващите си работодатели“, посочиха авторите.
С други думи, освобождаването от стотици хора наведнъж може да предложи краткосрочно спестяване на разходи за отделна компания, но по-големи проблеми за други, които се опитват да разчитат на вече по-склонния към текучество персонал.
Това откритие е в унисон с работата на други като професора от Станфорд Джефри Пфефър. Той е писал подробно за доказателства, показващи, че съкращенията са токсични за работниците и не са непременно добри за бизнеса, тъй като често не намаляват разходите, не повишават цените на акциите и не вдигат производителността.
И все пак съкращенията продължават, поради което е леко обнадеждаващо да се видят признаците, че за някои работници внезапната загуба на работата или претърпяването на друг лош късмет на работното място може да не е бедствието, което си мислим.
Това установиха изследователи от френското бизнес училище Audencia, когато наскоро попитаха близо 700 мениджъри, които са учили в елитни бизнес училища, как случайността е повлияла на кариерата им.
Учените са склонни да не изучават ролята на късмета в кариерата, но френските учени откриха, че кариерите на повечето от анкетираните от тях мениджъри са били силно повлияни от някакво случайно събитие.
То е било предимно положително. Един човек се натъкнал на своя главен изпълнителен директор и му показал работа, която довела до неговото повишение. Друг разговарял със съседка на стълбището, чиято племенница предложила безценни кариерни съвети.
Но значителен дял са претърпели лош късмет - токсичен нов мениджър или загуба на работа поради преструктуриране, съкращаване или закриване на бизнес.
Неочаквано обаче повече от 70 процента от злополучните казват, че ударът е довел до положителен резултат.
Човек, уволнен от престижна финансова работа в Лондон по време на финансовата криза, почнал по-скромна работа във френския Екс-ан-Прованс, където бил повишен до по-висока позиция и заплата, на която не можел да се надява в Лондон.
Жена, чиято фирма внезапно затворила, решила да смени попрището и издържала национален изпит, който ѝ отворил куп нови възможности.
Съавторката на изследването, професор Кристин Нашбергер, предупреждава, че то се основава на избрана група от висококвалифицирани мениджъри и че на други може да им е по-трудно да намерят нова работа - особено на по-възрастните работници.
И все пак онези, които внезапно се окажат в редиците на съкратените, си струва да си припомнят две неща: днес е по-трудно от всякога да се гради кариера, но неочакван обрат в работата може да не е означава катастрофа.
Както казва Нашбергер, „кариерата не винаги е линейна, нещата могат да се развият по различен начин“.