Фрагментация, свръхзадлъжнялост, инфлация - погледът на Нуриел Рубини към световната икономика се характеризира предимно с дълбок песимизъм. Но 64-годишният Рубини е нещо повече от професионалния песимист „Mr Doom“, неговият глас е широко уважаван в целия свят: професорът от Stern School of Business в Ню Йорк не само предсказа спукването на балона на недвижимите имоти в САЩ през 2008 г. и последвалата финансова криза, но също така правилно прогнозира икономическия срив в резултат на пандемията от коронавируса.
Рубини не смята, че Китай ще измести Европа и САЩ в икономическо отношение. „Вярно е, че и САЩ, и Европа са на ръба на рецесията. Но в Китай също има големи рискове - например на пазара на недвижими имоти. А високите дългове също представляват заплаха, която не бива да се подценява. През десетилетията на бърз растеж Народната република успя да понесе огромния публичен и частен дълг. Сега това става все по-трудно“, казва той пред германския Handelsblatt.
Нуриел Рубини е почетен професор в Нюйоркския университет и ръководи базираната в Ню Йорк компания за анализи Roubini Macro Associates. Много рано той предсказа кризата на жилищния пазар в САЩ и последвалата я финансова криза. Заради многобройните си песимистични прогнози той често е наричан „Dr. Doom“. 64-годишният Рубини е автор на множество книги. Последната му е озаглавена „Мегазаплахи. Десет заплахи за нашето бъдеще - и как да ги преживеем".
Макар че през първото тримесечие растежът в Китай надхвърли очакванията и достигна 4,5%, качеството на самия растеж според Рубини не е добро. „А и очаквам забавяне на растежа на Китай, както и на цялата световна икономика“.
Помолен за коментар на т. нар. Decoupling (отделяне на отделни икономически зони в противовес на свободната търговия), икономистът пояснява, че макар двустранната търговия (между САЩ и Китай) да се разраства, това не е решаващият критерий. „В областта на технологиите, а също и в инвестициите, отдавна се наблюдава отделяне на производството. Фрагментацията на световната икономика и балканизацията на веригите за доставки - може да се говори дори за глобализация на протекционизма - са тенденция, която трудно може да бъде спряна“, пояснява той.
Според американския икономист доларът ще губи значението си на резервна валута, и то толкова по-бързо, колкото повече ескалира Студената война между САЩ и Китай. Но по думите му не става дума за това друга валута да замести долара като водеща, а да се създаде двуполюсен валутен режим, който да прекрати привилегиите на долара. „Това няма да се случи през следващите пет години. Но през следващите десетилетия доларът ще загуби своя блясък“, сигурен е Рубини.
„Процесът на дедоларизация ще се ускори. Този процес ще бъде стимулиран и от появата на цифрови валути на централните банки, което може да доведе до създаването на алтернативна многополюсна валута и международна платежна система“, пояснява още Рубини.
„Пълната гъвкавост на валутния курс и международната мобилност на капитала не са задължителни, за да може валутата на дадена страна да придобие статут на резервна валута. В края на краищата по времето на златно-валутния стандарт доларът доминираше въпреки фиксираните обменни курсове и широко разпространения капиталов контрол“, припомня още американският специалист.
Според него фактът, че правителствата на САЩ използват долара като оръжие, е голям стимул за Китай и неговите партньори като Иран, Русия и други страни, които не искат да бъдат покровителствани от Запада, да станат по-независими от долара. Санкциите срещу Русия показвали, че валутните резерви на централните банки могат да бъдат конфискувани. Много от водещите руски банки бяха изключени от международната платежна система Swift, чрез която са свързани повече от 11 000 банки, припомня още Рубини.
Парадоксът е, че високият държавен дълг води до голяма ликвидност на пазара на американски държавни облигации - което в крайна сметка е предпоставка за запазване на долара като резервна валута - и сега накърнява доверието в американската валута.
„Да, САЩ имат огромен бюджетен дефицит и дефицит по текущата сметка, което означава, че повече долари изтичат от икономиката, отколкото влизат. Америка е в състояние да си позволи това, откакто доларът стана световна резервна валута на конференцията в Бретън Уудс след Втората световна война. Но съмненията се засилват. И днес САЩ са най-големият длъжник в света. Външните им задължения възлизат на 13 трилиона долара, което е повече от половината от годишния им брутен вътрешен продукт. Ще дойде време, когато чуждестранните кредитори ще откажат да подкрепят най-голямата икономика при изключително благоприятни лихвени проценти. Могъщият долар не остарява грациозно“, коментира още икономистът.
Според него това върви ръка за ръка с много големи загуби на благосъстояние. Протекционизмът повишава производствените разходи, стимулира инфлацията. Ерата на свободната търговия беше последвана от ерата на справедливата търговия, а сега става въпрос за сигурна търговия - и това със сигурност ще ни направи по-бедни в дългосрочен план. Производството „точно навреме" беше последвано от стабилни вериги за доставки, а сега става въпрос за изграждане на излишни вериги за доставки, казва още Рубини.
Помолен да коментира мнението на френския президент Франсоа Макрон, че Европа не трябва да се оставя да бъде въвличана във всеки конфликт на САЩ, Рубини го оправдава. Но според него опасността от ескалация на тайванската криза е реална.
„Това, което САЩ разбират като отбрана, а именно ограничаване на агресивния възход на Китай в Азия, се разбира от Китай като опит да се действа срещу неговите законни интереси и нужди от сигурност в Азия. Но също така е факт, че съюзниците на САЩ, които търгуват с Китай, ще се окажат в трудно положение в бъдеще. Те се намират между фронтовете на разединението. Ситуацията става все по-сложна, тъй като Китай се обединява с ревизионистичните сили, за да замени западния световен ред“.
Във всеки случай според американеца Китай ще продължи да разширява глобалното си присъствие. „От нас зависи да се ангажираме с приятелите и съюзниците си по по-конструктивен начин. Подкрепям сключването на широкообхватно споразумение за свободна търговия между САЩ и Европа. То трябва да обхваща стоки, услуги, но също и обработката на данни и ITстандарти. Това би определило стандартите за много други държави”, казва още Рубини.