Проблемът с бежанците по света няма бързо решение

Дипломатите, които създават западната външна политика, са заети с Русия и Китай. Но международният въпрос, който най-много тревожи техните политически господари, е имиграцията, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън. Както казва един близък сътрудник на президента Джо Байдън: „Ако загубим следващите избори, ще бъде заради границата с Мексико, а не заради Украйна“. 

Политическият натиск, генериран от миграцията, ще се засили в САЩ тази седмица с изтичането на Директива 42 – политика от времето на пандемията, която позволява бързо експулсиране на мигранти без документи поради съображения за обществено здраве. Американските власти се готвят до 13 000 потенциални мигранти да пресичат мексиканската граница на ден - над двойно повече от сегашния брой.

Белияt дом изпраща войски на границата, за да демонстрира своята решителност. Но Байдън се готви и за политическа атака от републиканците.

Въпросът с бежанците и мигрантите в Европа също е нажежен. Италианската министър-председателка Джорджия Мелони проведе кампанията си с обещание да ограничи потоците през Средиземно море. Но броят на акостиращите в Италия в момента е с 300% по-висок от същия период на миналата година. Почти 40 000 са влезли досега тази година и броят им ще расте при по-спокойното лятно море. Както в САЩ, краят на пандемичните ограничения играе голяма роля в притока на мигранти.

Във Великобритания обещанието за „спиране на лодките“ на бежанците, пресичащи Ламанша, е едно от петте основни обещания на правителството за годината. Броят им може да е малък по стандартите на САЩ, като 45 000 са пристигнали в Обединеното кралство миналата година, но все още доминира заглавията.

Войната, социалните сривове и бедността са основните фактори, които тласкат бежанците. Но горчивият опит в страни като Либия, Ливан, Мали и Афганистан кара западните държави да бъдат все по-предпазливи при изпращането на войски в опит да се стабилизират проблемните държави. Едва ли някой ще предложи чуждестранна намеса в Судан, докато гражданската война обхваща страната.

Реалността е, че повечето бежанци от страни като Судан, Сирия, Венецуела или Мианмар вероятно ще се озоват в съседни държави, а не в САЩ или ЕС. Пристигането на милиони бежанци, бягащи от война или икономически колапс, може да дестабилизира страната рецепиент. Почти разпадането на Ливан като държава отчасти се дължи на трудностите му да приеме 1 милион сирийски бежанци в страна от 5,4 милиона души.

Изтъкването, че по-бедните страни поемат основното бреме на приютяването на бежанци, едва ли ще помогне на западните лидери да спечелят политическия спор у дома. Натискът „да се направи нещо“ е огромен; такъв е и недостигът на реалистични решения.

Десните наблягат на стените и депортациите. Левицата често говори неясно за икономическо развитие и „безопасни и законни пътища“ за миграция. Развитието е много по-лесно да се афишира, отколкото да се осъществи. Безопасните и законни маршрути за миграция са очевидно желателни, но броят на потенциалните мигранти вероятно винаги ще надхвърли броя на предлаганите визи. 

Правителства от всякакъв вид се опитват да сключат тихомълком сделки със страни, които може да се съгласят да действат като неофициални „кошари“ за бежанци - като Турция, Мексико или Либия. По този начин правителствата увеличават тежестта върху тези държави и предоставят огромни политически лостове на лидери, с които често се чувстват некомфортно – като президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Но има малко доказателства, че най-наказателните решения работят по-добре. Доналд Тръмп беше много по-успешен в намаляването на законната имиграция, отколкото на нелегалната. Твърдата политика на Австралия вдъхнови правителството на Обединеното кралство. Но тя зависеше от сътрудничеството на много по-слаби съседи като Папуа Нова Гвинея и Науру. Франция не би била толкова сговорчива спрямо Великобритания.

Същите общества, които изискват твърди решения, често се шокират от техните последствия. В САЩ адвокатите все още не могат да намерят родителите на 545 деца, отделени от семействата си съгласно депортационните политики на Тръмп за „нулева толерантност“.

Когато една страна успее да приложи строга политика към бежанците, тя често просто измества проблема. Тормозът на Унгария над бежанците през 2015 г. беше част от това, което убеди Германия да отвори границите си за тях. Посещението във Франция на италианския външен министър току-що беше отменено след спор за миграцията.

Вместо да се препират, държавите имат остра нужда да си сътрудничат. За да сработи този процес, в него трябва да са въвлечени страните на произход, транзитните страни и крайните дестинации. И той се нуждае от комбинация от либерални и консервативни мерки. Правоприлагащите органи и разузнаването играят важна роля в справянето с трафикантите на хора.

И докато неясните приказки за развитие не са полезни никому, целевите проекти могат да работят. Камала Харис, вицепрезидентката на САЩ, често е обвинявана, че не е успяла да реши проблема на южната граница на Америка. Но тя помогна за създаването на някои недооценени публично-частни партньорства, които доведоха до инвестиции за милиарди долари в Централна Америка - давайки на някои потенциални мигранти причина да не напускат дома си.

Намаляването на броя на бежанците по хуманен и ефективен начин изисква старателна комбинация от дипломация, правоприлагане и целенасочено развитие. Депортациите и стените грабват заглавията, но са по-лошата политика.