Германските бизнес разпродажби в чужбина 

Viessmann, специалистът по термопомпи от Северен Хесен, ще бъде продаден в Америка. Именно сега, когато всеки трябва да се оборудва с термопомпи. Възмущението е голямо. Важна технология на бъдещето напуска Германия. Някои дори настояват да не се позволява на семейство Фисман да прави това.

Но протестът идва твърде късно. Разпродажбите отдавна са извършвани във важни части от корпоративния пейзаж. Кой решава съдбата на най-големите германски компании? В таблиците за борсовия индекс Dax, изготвяни редовно от консултантската фирма EY, жилищната компания Vonovia е начело с 86% чуждестранни акционери, изпреварвайки Deutsche Börse (80%), производителя на двигатели MTU (80), Adidas (71), Siemens (69) и т.н. Mercedes, RWE, Bayer, Allianz, SAP, Münchener Rück, Deutsche Post: всички те са с мнозинство от чуждестранни акционери, пише в свой коментар за FAZ Даниел Мор. 

Германските инвеститори рядко са склонни да поемат предприемачески риск и да влагат парите си. Резултатът е ясен: корпоративните проблеми и използването на печалбите се решават другаде. Само през тази година голяма част от 75-те милиарда евро дивиденти, изплатени от германски компании, ще потекат в чужбина, без германските инвеститори да получат подобна сума под формата на корпоративни печалби от чужбина.

Капиталът идва от Америка

Това не задължително е лошо за предприятията. Повечето инвеститори взимат решения за доброто на своите компании, независимо от националните граници. Но ако една доминирана от американците акционерна база реши да свали от борсата във Франкфурт най-ценното си дружество - специализираното в областта на газовите технологии Linde, никой не трябва да се учудва. Никой не бива да се учудва и ако Biontech и други, които търсят капитал, се окажат на борсата в Съединените щати.

Кой би бил готов, когато германските компании се нуждаят от пари, които да инвестират на капиталовия пазар? Много малко се говори за германски финансови инвеститори. Става дума за предимно американски финансови инвеститори и пенсионни фондове.

Семейство Фисман изчислява нещата трезво. Те са били наясно, че конкуренцията на пазара на термопомпи ще бъде силна. За да оцелеят, са били необходими високи инвестиции. Мартин и Макс Фисман виждаха в американския конкурент Carrier Global най-добрата гаранция за това. Обмисляли са и IPO, но дали тогава резултатът би бил различен? В продължение на години големите германски инвеститори играят незначителна роля в IPO-тата. 

Много семейни предприятия в Германия са изправени пред същата дилема като Viessmann. Те често имат силна пазарна позиция и са известните скрити шампиони, но тази роля не им се дава даром. Те трябва да се борят за мястото си всеки ден. В много сектори това изисква огромни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, в IT, изкуствен интелект и машини. Банките често изпълняват ролята на финансисти. Но това не винаги е достатъчно. Веднага щом е необходим нов собствен капитал, вниманието се насочва към Лондон и Ню Йорк, защото надеждите във Франкфурт често са напразни. В бъдеще много семейни предприятия ще трябва да сменят собственика си, ако в семейството няма наследник. Затова Viessmann в никакъв случай няма да бъде последната продажба в чужбина. 

От политическа гледна точка е почти невъзможно да се сложи край на това, дори и да се иска. Забраната за такива продажби отрязва предприятията от (глобалното) предлагане на капитал. Въпреки че това първоначално ще запази бизнеса и ноу-хауто в страната, те ще се разпадат без нови пари. Германия не може да осигури необходимото количество капитал. Но тя може да се опита да мотивира частния капитал в страната да финансира предприемаческия риск. Други държави са успели да направят това. Там е съвсем естествено частни инвеститори, фондации, пенсионни фондове и застрахователи да предприемат силни предприемачески инвестиции и да получават висока възвръщаемост в дългосрочен план. А в Германия основната цел на много инвеститори е запазването на номиналния капитал. Тази предпоставка възпрепятства почти всяко предприемаческо участие, което в крайна сметка е свързано с риск. Без поемането на предприемачески рискове обаче просперитетът в една икономика е невъзможен.

Онези, които се оплакват, че Viessmann се продава на Америка, трябва да погледнат себе си. Финансовите активи в Германия - тази все още една от най-успешните икономики в света, не се предоставят на успешните предприятия за инвестиции, а се държат в голяма степен безлихвено в брой и в текущата сметка в банката. А това е жалко, заключава Мор.