Възмущението е основният му ресурс

Година след началото на мащабната си офанзива срещу Украйна руският президент Владимир Путин е убеден, че е направил всичко правилно, казва московският социолог Григорий Юдин в интервю за независимия рускоезичен портал „Медуза", частично преведено на английски от руската платформа Dekoder.

Юдин, един от малкото експерти, предвидили тази война, твърди, че именно единството на Запада е засилило убеждението на кремълския управник, че Украйна е ключов регион, от който може да го атакува. От гледна точка на Путин също така е добре, че сега руската армия разкри дефицитите си - което служи като повод за бързото ѝ увеличаване, както и за възстановяване на икономиката и образователната система според военните приоритети за голямата война, която той смята за неизбежна.

Юдин предупреждава да не се мисли, че Путин е направил грешни изчисления. Всъщност, казва той, войната в Украйна е подготвяна от толкова дълго време, че трябва да има алтернативни бойни планове. Путин няма да се предаде; той вярвал, че Украйна принадлежи на Русия. Владетелят на Кремъл е готов да пролее толкова кръв, колкото изискват военните му цели - за разлика от поддръжниците на Киев, които, екстраполира експертът логиката на Путин, в крайна сметка ще спрат да жертват скъпите си ресурси.

Путин иска да наруши съществуващите правила

Изследователят припомня ултиматума, който Путин постави на САЩ и НАТО в края на 2021 г., в който поиска отмяна на разширяването на НАТО на изток и обяви територията на Варшавския договор за своя сфера на влияние. Путин се противопостави на господстващия световен ред, който смяташе за несправедлив, и следователно преди всичко на неговия хегемон - САЩ.

Следователно регионите, които споделят това недоволство, особено глобалният Юг, биха имали повече симпатии към Путин. Разбира се, Юдин не очаква това разбиране да се превърне в подкрепа. Просто Путин - който преди всичко се стреми да прави това, за което упреква САЩ, а именно да нарушава правилата, и го прави по все по-катастрофални начини - няма какво да предложи.

Това, което задвижва Путин, е преди всичко обидата, обяснява Юдин. Огромна, безгранична обида, която обаче е широко разпространена в руското общество, което не споделя много от неговите заблуди. Това отчасти се дължи на поучителната роля, която САЩ, в частност, но донякъде и Западна Европа, играят в постсъветска Русия през 90-те години на ХХ век.

Разбира се, Русия също беше канена на големи международни форуми и влияеше върху важни глобални решения - например в югославския конфликт. Руското ръководство можеше и трябваше да разшири тези дипломатически канали, смята Юдин.

Но Путин избра обидата, която отчасти отразява неговата личност. Това е емоция, която е колкото удобна, толкова и заразителна, при която човек автоматично се чувства в правото си и не поема никаква отговорност. Юдин сравнява състоянието с малко дете, което е обидено и причинява вреда на близките си, докато не разруши живота на другите, но и своя собствен. Детето обаче не осъзнава това, то не стига до идеята, че трябва да работи върху отношенията.

Юдин признава, че често му се налага да мисли за изказването на Путин през лятото на 2021 г., че в живота изобщо няма щастие. Силно изказване е, когато един политически лидер, който трябва да подобрява живота на хората и да им предава идеали, казва, че светът всъщност е едно лошо, едва поносимо място, където човек трябва постоянно да се бори и в най-лошия случай да убива.

Ключът е в елитите

Така войната се превръща в нормално и постоянно състояние на нещата. Няма нито планове за времето след нейния край, нито граници, които Русия официално да си постави.

Режимът използва изкуствено създадената бедност в селските региони, за да мобилизира младежите, които най-вероятно отхвърлят силно войната и ще пострадат най-силно от нея, с безпрецедентни обезщетения и привилегии при смърт, обяснява политологът Екатерина Шулман в подкаста на фондация Bosch.

Елитите се държат в подчинение с инвестиционни проекти като възстановяването на Мариупол или придобиването на активи от западни компании. Само те могат да сложат край на тази война, смята Шулман - ако преценят, че продължаването ѝ е по-рисковано за тях, отколкото излизането от нея.