4% са новите 2% инфлация за много инвеститори

Кристиан Улбрих, главен изпълнителен директор на международната група за недвижими имоти JLL, обикаляше Световния икономически форум в Давос, опитвайки се, подобно на други ръководители, да анализира един объркващ свят. Едно от неговите заключения е, че главните изпълнителни директори са изненадващо оптимистични за бъдещия растеж. Друго е, че инфлационният режим се смени, пише редакторката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Елитът в Давос гледаше на инфлацията от 2 процента като на нормална, не на последно място защото беше заложена в целите на централните банки. Но сега „имаме множество фундаментални тенденции“, което означава, че „инфлацията ще остане трайно около 5 процента“, казва Улбрих. Той очаква, че „лихвените проценти също ще останат около 5 на сто“, отбелязвайки, че това ще натисне цените на недвижимите имоти. За Улбрих и подобните нему, с други думи, четири (или пет) са новите два процента инфлация.

Инвеститорите трябва да обърнат внимание на това. Напоследък световните пазари на облигации сигнализираха за край на миналогодишния инфлационен страх. Доходността по десетгодишните американски държавни ценни книжа (ДЦК), например, падна до около 3,3 процента след новини за по-нисък ръст на потребителските цени и тези на производител, а финансовите пазари калкулират допълнителен спад на инфлацията през следващата година, тъй като цикълът на лихвените проценти се обръща.

За някои финансисти това е логично. Ан Уолш, главен инвестиционен директор на Guggenheim, например, очаква инфлацията в САЩ да бъде под 3 процента до края на 2023 г., тъй като „много от факторите, които доведоха до по-висока инфлация [като тесните места в предлагането], сега рязко се обръщат“.

Може би е така. Но това изглежда е мнение на малцинството. Макар че повечето присъстващи на Давос не очакват светът да се върне към миналогодишния инфлационен шок и двуцифрените проценти, те също не очакват връщане към модела отпреди 2019 г. на ултра ниска инфлация и почти нулеви лихвени проценти. Фундаментът е променен.

Защо? Един фактор е Китай. В началото на януари организаторите на Световния икономически форум се съмняваха дали Пекин изобщо ще изпрати делегация в Давос тази година. Затова беше изненадващо, че китайският вицепремиер Лиу Хъ направи публично изявление на събитието и настоя, че Китай се отваря след локдауните и се връща към света.

На частни вечери той подчертава това послание още по-силно. Това повиши оптимизма на корпоративните ръководители относно глобалния растеж. Но проблемът, както отбелязва Николай Танген, ръководител на петролния фонд на Норвегия, е, че завръщането на Китай създава „голяма, голяма несигурност относно това какво ще се случи с глобалната инфлация“. Преди десетилетие Китай беше дефлационна сила; сега е по-вероятно да повиши търсенето на суровини - и световните цени.

Вторият проблем са веригите за доставки. Тазгодишната среща разкри, че повечето ръководители очакват много по-малко икономическо отделяне между САЩ и Китай, отколкото реториката на Вашингтон предполага в момента. „Просто не е реалистично“, казва един технологичен изпълнителен директор.

Но дебатите също така показаха, че почти всеки корпоративен борд преструктурира своите вериги за доставки, за да създаде повече гъвкавост и устойчивост в очакване на бъдещи шокове. Това неизбежно ще повиши разходите в средносрочен до дългосрочен план, тъй като „където и да се преместим, плащаме по-високи заплати“, както казва един изпълнителен директор от промишлеността, подчертавайки, че това е многогодишен процес.

Трети проблем е околната среда. Миналогодишната дясна реакция срещу ESG движението (държащо сметка за екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.) накара някои ръководители - особено тези, базирани в Америка и/или управляващи големи банки - все повече да се притесняват да възхваляват своите ESG качества. В ход е „зелено смълчаване“.

Въпреки това изглежда малко корпоративни бордове се оттеглят от своите планове за декарбонизация. Напротив, те биват ускорявани - особено в Америка, след спорния Закон за намаляване на инфлацията.

Зелените воини са склонни да мислят (или се молят), че декарбонизацията ще бъде дефлационна в дългосрочен план, тъй като цената на възобновяемата енергия пада. Дано е така. Но в краткосрочен до средносрочен план повечето главни изпълнителни директори виждат тази промяна като още един голям натиск върху разходите, тъй като компонентите и уменията, необходими за зеления преход, са в недостиг. Почти сигурно са прави.

След това има четвърти, по-фин фактор: културният дух на времето. Доскоро повечето участници в Давос смятаха, че живеят в свят на свободен пазар, в който глобалната конкуренция неумолимо ще ограничи цената на труда и стоките. Но войната в Украйна, напрежението между САЩ и Китай, пандемията от Covid-19 и социалните вълнения създават нова глобална политическа икономика: повече правителствена намеса, непокорна трудова сила и постоянна заплаха от протекционизъм.

Изпълнителните директори не знаят колко дълго може да продължи това. Но съвсем правилно те усещат, че почти всеки аспект на този нов режим може да бъде инфлационен - не само в краткосрочен, но и в средносрочен план.

Разбира се, в тази перспектива има поне една неизвестна: ако централни банки като Федералния резерв на САЩ останат наистина ангажирани с целите си за 2 процента инфлация, те все още може да смажат икономическата активност по начин, който постига тези им цели.

Но колкото по-дълго давоската клика смята, че „четири са новите два процента“, толкова по-трудна ще бъде задачата на Фед – както в политически, така и в икономически план. Или, казано по друг начин, онези инвеститори в облигации, които сега залагат, че ще се върнем към благоприятните инфлационни модели от миналото, може би пренебрегват природата на новата политическа икономия. Сега от значение са структурните промени, а не само бизнес циклите.