През изминалата седмица се увеличиха демонстрациите срещу политиката на Пекин за нулев Covid, като хората изразиха недоволството си не само от затварянията, но и от правителството и самия президент Си Дзинпин. Подобни вълнения са почти безпрецедентни в съвременната китайска епоха и със сигурност са причина за безпокойство сред управляващия елит.
От началото на пандемията Пекин постоянно се опитваше да овладее Covid-19, като налагаше блокирания на цели градове, при което влизането и излизането бяха ограничени, ако не и забранени. Не е ясно защо правителството е приело такива строги мерки. Нито една друга държава не е наложила такава степен на ограничаване на разпространението на вируса, най-вече защото разходите за това са много високи.
Шанхай беше под блокиране за седмици, въпреки че е най-важният финансов център в страната. Подобни блокирания имаше и в по-малките градове, пише в цитиран от БГНЕС анализ за Geopolitical Futures Джордж Фридман.
Остават ни две възможни обяснения. Едното е, че правителството се опитва да ограничи мутация, за която външният свят не знае. Това е очевидно съмнително, а и във всеки случай не е имало такъв брой жертви, какъвто бихме очаквали от нов, по-смъртоносен щам.
Джордж Фридман e американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Stratfor. Автор на няколко книги, сред които най-известната е „Тайната война на Америка“ от 2004 г.
Фридман е роден в Унгария в еврейско семейство, което преживява Холокоста. През 1949 г. семейството на Фридман се мести в Австрия, а няколко години по-късно – в САЩ. В САЩ Джордж Фридман се сдобива със степен по политология от Градския колеж на Ню Йорк, след което завършва публична администрация в университета Корнел. От 1974 г. преподава политически науки в частен колеж в Пенсилвания. Началото на кариерата си, белязана от геополитиката, Фридман, както и повечето от неговите млади колеги, посвещава на съветско-американските отношения. През 80-те години на 20 век Фридман пише няколко научни статии по въпросите на глобалния военния баланс и ядрения паритет. През 1994 г. Джордж Фридман основава Центъра за геополитически изследвания към Държавния университет в Луизиана, ангажиран със стратегическо прогнозиране. През 1996 г. Фридман създава частната разузнавателна агенция Стратфор.
Второто и по-разумно обяснение е, че Пекин е въвел драконовски политики, за да установи контрол над места, които вече са били неспокойни или нестабилни. При този сценарий Covid-19 е само претекст.
Хонконг е показателен в това отношение. Не беше толкова отдавна, когато Китай преживя бунт там. Властите притиснаха града, но не и преди светът да види дълбокия гняв, който мнозина изпитваха срещу Пекин. Всъщност Хонконг научи континенталната част на страната на три неща: че са възможни открити размирици; че бунтовете могат да се разпространят и затова трябва да бъдат прикривани или омаловажавани на всяка цена; и че една държава, зависима от международната търговия и инвестиции, не може да си позволи процес в „съда на общественото мнение“. Ако един град като Шанхай трябваше да бъде затворен, така да бъде. Финансовите операции трябваше да останат на заден план пред широко разпространените вълнения, или поне така се смяташе.
Ако това наистина е била стратегията, то през последните няколко дни тя се провали. Причината за това е пожар в жилищна сграда, който не е бил потушен. Обществените настроения се превърнаха, както често се случва, в по-широко антиправителствено движение. Лозунгите на дисидентите се фокусираха върху загубата на свободата, наложена от блокирането на сградите, след което прераснаха в осъждане на президента и Комунистическата партия, призовавайки и двамата да се оттеглят.
Това в никакъв случай не означава, че навсякъде е имало демонстрации, нито че режимът е застрашен от падане. Засега не е ясно дали това е предимно младежко движение; ако е така, то е далеч по-малко значимо от това, водено от по-възрастни професионалисти от средната класа.
Не е ясно и колко точно са разпространени и интензивни протестите - в колко града са включени, колко от тях призовават за ново правителство, колко са организирани, доколко се е наложило полицията и армията да се намесят и т.н.
Имайте предвид, че тези протести не избухнаха за една нощ. През последните години китайската икономика се представя много слабо. Тъй като износът срещна съпротива, икономиката започна да зависи все повече от вътрешното потребление и от вътрешните инвестиции.
Преходът беше тежък, както обикновено се случва с държавите в тази ситуация. Той неизбежно повдига въпроса, особено сред младите хора, за това какъв живот им предстои. След десетилетия на експлозивен растеж обратът в очакванията може да бъде съкрушителен.
Призивът за прекратяване на комунистическото ръководство е необичаен и, честно казано, е трудно да се приеме сериозно, особено ако идва от някой друг, освен от недоволни младежи. Или, казано по друг начин, ще повярвам, когато го видя. Правителството почти сигурно има възможност да потуши този бъдещ бунт, ако сметне за необходимо. Напълно възможно е правителството да вярва, че движението ще отшуми от само себе си.
От по-широка геополитическа гледна точка, ако това по някакъв начин е началото на нещо повече, силата на Китай става съмнителна. Да се случи това в същото време, когато силата на Русия е станала нетрайна, а в същото време ЕС е все по-несигурен за единната си посока, предполага, че цяла Евразия е в криза.
На свой ред това означава, че относителната сила на Съединените щати рязко се увеличава. Прилагат се обичайните уговорки, но е важно да се отбележи, че ако Русия не стабилизира позицията си в Украйна, ако ЕС не се сплоти, както трябва, и ако китайските демонстрации са нещо повече от проблясък, тогава може да се появи съвсем нов свят.
преди 2 години Китай и Турция са двете хиени, които обикалят раненото толовище на РФ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар