Когато през пролетта унгарският министър-председател Виктор Орбан спечели четвъртите си поредни избори с голямо мнозинство, в изборната нощ той извика пред събралите се поддръжници: „Това е огромен успех, толкова голям, че може да се види дори от Луната, поне от Брюксел!". Вероятно не от Луната, но със сигурност от Брюксел може да се види и нещо друго: Орбан е купил победата със скъпи подаръци за унгарците. Възрастните хора получават 13-месечна пенсия, жителите под 25 години вече не плащат данък върху доходите, семействата получават данъчни отстъпки, а Орбан ограничава цената на бензина - и това са само някои от мерките.
Орбан се представя пред избирателите си не само като човек, който не допуска мигранти и бежанци в Унгария, като защитник на Запада, като борец срещу „имперския" Брюксел, но и като политик, който може да премахне икономическите трудности с няколко замаха на ръката си и дори да предотврати последиците от опустошителна война в съседна страна. Всемогъщ лидер за благото на нацията.
До изборите това си вървеше нормално. Но оттогава стана ясно, че дори човек като Орбан не може да пренебрегне икономическите закони. Парите, с които той наводни унгарските домакинства преди изборите, подхранват инфлацията. Днес тя се оценява на 22%. И продължава да расте. Правителството определи максималните цени на някои потребителски стоки, като последно ограничи цените на яйцата и картофите. Това е начинът Орбан да демонстрира способността си да действа, но контролът върху цените има нежелани странични ефекти: „Собствениците на магазини повишават цените на нерегулираните продукти, за да компенсират загубите си. Ето защо индексът на цените на хранителните продукти се е увеличил с 40%", казва бившият президент на Унгарската национална банка Петер Акос Бод. Ако нещата продължават така, унгарците скоро ще живеят в икономика на недостига, която вероятно ще им напомня за комунистическите времена, пише в свой анализ за Die Zeit Улрих Лаурнер.
През последните месеци Орбан е по-агресивен от обикновено. През лятото той предизвика скандал, когато на събитие на своята партия „Фидес“ заяви: „Ние не сме смесена раса и не искаме да станем смесена раса!". Това е реторика на човек, който иска да скрие факта, че има реални проблеми. Орбан така умело е превърнал Унгария в авторитарна система, че с него е почти невъзможно да се работи политически. Но истинската му слабост вече е очевидна: държавната хазна е доста празна.
Така че всъщност дойде моментът да се окаже натиск върху Орбан и да се издействат отстъпки от него. Европейската комисия изглежда иска да направи точно това. В средата на септември комисарят по бюджета Йоханес Хан заплаши да замрази 7,5 млрд. евро от бюджета на ЕС, ако правителството на Орбан не предприеме мерки срещу корупцията. Основата за този ход е механизмът за върховенство на закона, създаден през 2021 г. Съгласно този механизъм ЕС може да спре плащанията, ако финансовите му интереси са нарушени поради пристъпване на принципите на правовата държава. Освен това до момента не е изплатена помощта на ЕС от фонда за възстановяване от коронавируса в размер на 5,8 млрд. евро.
Никога досега ЕК не е заплашвала да намали средствата от бюджета. Няколко дни преди грандиозното изявление на Хан Парламентът на ЕС изготви ясна, макар и незначителна резолюция. В нея се казва: „Унгария вече не може да се нарече либерална демокрация". През последните години Европейският парламент многократно е изготвял критични резолюции за Унгария, но депутатите никога не са били толкова категорични. По-важното е, че с почти едновременното обявяване от страна на Хан на съкращаване на финансирането, ЕК и Парламентът сякаш се сговориха, за да накарат Орбан да клекне и така да спрат привидно неудържимото превръщане на Унгария в авторитарна държава.
Но това не се случи. ЕК представи на Орбан списък със 17 мерки, които той трябваше да изпълни в определен срок, в противен случай щеше да бъде отправена конкретна заплаха за намаляване на финансирането. Орбан обяви намерението си да предприеме действия, а Хан похвали готовността на Унгария да сътрудничи.
Какво да очакваме?
Даниел Фройнд, евродепутат от групата на Зелените, посочва, че нито една от 17-те мерки не е пряко свързана с реформата на правовата държава. Наред с други неща унгарското правителство обещава да си сътрудничи по-тясно с Европейския антикорупционен орган, да изисква в бъдеще да има повече от един участник при възлагането на обществени поръчки и да създаде „орган за почтеност". Всички тези мерки са лесни за изпълнение от страна на Орбан и оставят незасегната неговата авторитарна система, в която разделението на властите на практика е отменено.
Но все пак ЕК обяви, че не е удовлетворена от постигнатия напредък. Тя ще отнесе окончателното решение до държавите от ЕС. Въпреки че бяха предприети или са в ход редица реформи, Унгария не успя да изпълни 17 коригиращи мерки, договорени в рамките на общия механизъм за обвързване с условия, до крайния срок 19 ноември, както тя се ангажира. Те се отнасят по-специално до ефективността на новосъздадения Орган по интегритет и процедурата за съдебен контрол на прокурорските решения. Така ЕК заключава, че условията за прилагане на регламента остават и че ще са необходими допълнителни съществени стъпки за премахване на оставащите рискове за бюджета на ЕС в Унгария.
Сега правителствата в Съвета на ЕС ще трябва да гласуват това предложение до 19 декември, като за влизане в сила на спирането на средствата се изисква квалифицирано мнозинство. Иначе казано - 15 държави от ЕС, в които живеят 65% от населението, ще трябва да се съгласят да замразят парите. Това се смята за малко вероятно. И така, ще се измъкне ли Орбан отново? Ще му преведе ли ЕС отново нови милиарди? Един от последните засега протести срещу политиката на Орбан. Снимка: ЕРА/Szilard Koszticsak HUNGARY OUT
Дори и да дойдат в пълния размер, парите от Брюксел със сигурност ще му дадат възможност да си отдъхне, но няма да може да премахнат последиците от провалената му икономическа политика. Унгарците вече изпитват затруднения. Правителството повиши значително данъците, за да запълни дупките в бюджета. Ценовата експлозия трудно може да бъде спряна. За да се пребори с инфлацията, лихвените проценти бяха повишени до 18%, а големите публични инфраструктурни проекти бяха спрени. Всичко това се превръща във взривоопасна смес, която може да стане опасна за Орбан. Хиляди учители вече излязоха на протести на улицата, а в различни краища на обществото се разгарят недоволства. „Но все още е възможно хората да бъдат приспани от правителството", казва унгарският икономист Дьорд Сурани.
Орбан така или иначе вече е разпалил пропагандната си машина. По улиците на Будапеща са разлепени големи плакати с надпис „Санкции" и снимка на бомба. Посланието е ясно - ако не можете да си плащате сметките - виновен е ЕС с антируската си политика.
преди 2 години Те само Унгария имат проблеми - никъде другаде няма инфлация, не са печатали пари на поразия, не са раздавали на куцо и сакато, горивата са супер евтини, не се готвят за режим на тока, добре че не са като орбан отговор Сигнализирай за неуместен коментар