Латинска Америка е пред изпитание за демокрацията

На 1 януари Луис Инасио Лула да Силва ще се присъедини към един от най-взискателните клубове в света. Като новоизбран президент на Бразилия, той е последният опозиционен политик, спечелил властта в регион, чиято комбинация от жизнена демокрация, силно гражданско общество и тежки икономически и социални проблеми прави успешното президентство обезсърчаващо предизвикателство, пише колумнистът на Financial Times Майкъл Стот.

Дългогодишните проблеми на Латинска Америка с бедността, неравенството, корупцията и икономическата стагнация бяха задълбочени от пандемията. Гласоподавателите не прощават: поражението на Жаир Болсонаро от Лула миналия месец отбеляза 15-та поредна победа на опозиционна партия на избори в Латинска Америка.

Единствените лидери в региона, които биха могли да бъдат уверени в преизбирането си сега, са онези, които контролират система, която може да гарантира резултата предварително: Куба, Никарагуа и Венецуела. За други кандидати за висок пост одобрението на действащия президент е равносилно на целувка на смъртта (с изключение на Мексико, чийто популистки президент вероятно ще избере наследник, който да спечели).

Изборът на Лула беше погрешно разбран от някои като сигнал за завръщане на „Розовата вълна“ на левите латиноамерикански правителства, които управляваха региона в първите години на този век. Този път е различно.

Въпреки че повечето управляващи, които загубиха избори наскоро, бяха консерватори, „не става въпрос за това, че избирателите са осъзнали, че те всъщност са левичари, защото ние открихме, че не са“, коментира Шанън О'Нийл, старши сътрудник за Латинска Америка в Съвета за международни отношения в Ню Йорк. „Гласоподавателите просто са ядосани от това, което им донесоха последните четири години. Това е разочарование от системата, от икономиката, от липсата на възможности и от Covid“, казва тя.

Нетърпеливи да отстранят действащите политици и отчаяни от традиционните лидери, избирателите в региона издигнаха някои невероятни фигури от периферията на високи постове. Селският начален учител Педро Кастийо в Перу е отличен пример, но бившият градски партизанин Густаво Петро в Колумбия и татуираният бивш студентски лидер Габриел Борич в Чили също отговарят на модела.

Медените им месеци бяха кратки: след 100 дни на поста по-малко от половината колумбийци одобряваха работата на Петро. Рейтингът на одобрение на Борич след осем месеца падна до 33 процента, недалеч от дълбините, достигнати от консервативния му предшественик, милиардерът Себастиан Пинера.

Кастийо се справя още по-зле, докато се бори с разследвания за корупция и многократни опити за импийчмънт срещу него. Рейтингът му на одобрение е едва 16 процента.

На фона на кършенето на ръце поради предизвикателството към уязвимите демокрации в Латинска Америка от страна на популисти, външни хора и авторитаристи, Бразилия предлага лъчът надежда на политически цикъл, който изпреварва с няколко години този на нейните съседи.

Уличните протести в Бразилия срещу лошите обществени услуги и неравенството дойдоха през 2013 г., шест години преди Чили и Колумбия, и страната избра екстремен популист (Болсонаро – бел. прев.) за президент през 2018 г. Но този път, въпреки разочарованието от нарастващата бедност и високите цени на храните, гласоподавателите не повториха експеримента.

Вместо това бразилците избраха Лула, бивш радикал, управлявал като умерен в периода 2003-2010 г. Този път той оглави широка продемократична коалиция от 10 партии, включително видни фигури от центъра и от дясното, разтревожени от тирадите на Болсонаро срещу върховния съд и системата за гласуване, и от възхвалата му за минали диктатури.

„Заплахата, която Болсонаро представляваше за институционалната стабилност, надделя над резервите, които някои хора може би са имали към Лула“, посочва Бруна Сантос, старши сътрудник в Бразилския институт на Центъра Уилсън. „Част от градския елит на Бразилия изглежда вече приема умерения Лула, който видяхме на тазгодишните избори“.

Малко вероятно е в днешната много по-трудна глобална среда Лула да може да повтори подвига от първите си два мандата, когато процъфтяващата икономика му помогна да финансира голямо разширяване на социалните разходи. А болсонаризмът остава мощна политическа сила със силно представителство в Конгреса. О’Нийл казва, че ако Лула не успее да отговори на исканията на гласоподавателите, „бих очаквал отново завой към радикален анти-системен популизъм“.