Как Фед шокира пазарите?

Така че икономиката на САЩ все още не е в рецесия. Това дава възможност на Фед да продължи да повишава лихвените проценти. Непрекъснатата тенденция на нарастване на цените показва, че това е спешно необходимо. През септември издръжката на живот се е повишила с 8,2%. Инфлацията е малко по-ниска от тази през предходния месец (8,3%). Това обаче се дължеше предимно на спадащите цени на енергията. Основният показател на индекса на потребителските цени, който е коригиран спрямо цените на енергията и храните, се повиши от 6,3% на 6,6%. Преди всичко значително поскъпнаха услуги като грижи и здравни услуги, ремонт на автомобили и наеми на жилища. Тлеещият огън на инфлацията отдавна се превърна в голям пожар, който обхвана всички сфери на икономиката. 

Поради това не може да се очаква бързо връщане на инфлацията към целта на Фед от 2% въпреки извършеното досега затягане на паричната политика. За това допринася и повишаването на разходите за заплати. През септември наблюдаваният индекс на разходите за труд се повиши с 5% над годишното си равнище. Недостигът на кадри подобри преговорната сила на работниците, особено след като пазарът на труда все още не показва признаци на умора. През септември бяха създадени 263 000 нови работни места. Това е значително повече от приблизително 70 000 работни места, необходими за осигуряване на заетост на новодошлите на пазара на труда. Равнището на безработица спадна до 3,5%, което е най-ниското ниво от 50 години насам. Това предполага, че увеличението на заплатите ще остане силно, а компаниите вероятно ще се опитат да го прехвърлят върху цените.

Фед подценява неутралния лихвен процент

Сега икономистите очакват Фед да повиши основния си лихвен процент до 5%. Дали обаче това ще бъде достатъчно, за да се пребори централната банка със засилващата се инфлация, е под въпрос. Фед приема, че неутралният лихвен процент - т.е. лихвеният процент, който нито забавя, нито стимулира икономиката - е 2,5%. Но има някои доказателства, че тя го подценява. 

Едно практическо правило, изведено от теорията на растежа, предполага, че неутралният лихвен процент може да бъде получен от сумата на дългосрочния темп на растеж на икономиката и инфлационните очаквания. Ако към дългосрочния темп на растеж на американската икономика от малко под два процента се прибавят и инфлационните очаквания на гражданите на САЩ през следващите 12 месеца, които според текущите проучвания са около пет процента, Фед ще трябва да повиши основния лихвен процент до над седем процента, за да постигне трайно смекчаващо въздействие върху икономиката и цените. 

Съмнително е дали ще има смелостта да го направи, ако икономиката на САЩ изпадне в рецесия през следващата година. Особено като се има предвид, че на фона на високия държавен дълг от над 130% от БВП правителството на САЩ вероятно ще има сериозни проблеми с рефинансирането на дълга си, ако лихвените проценти продължат да се повишават. Това подсказва, че за разлика от края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ в. при тогавашния си председател Пол Волкър този път Фед няма да успее трайно да пребори инфлацията.

Силен долар, слабо евро и йена 

Въпреки това доларът би трябвало да продължи да се засилва. Други големи централни банки, преди всичко Японската централна банка и Европейската централна банка, действат много по-отчайващо от Фед. Централните банкери в Токио продължават да се борят със зъби и нокти срещу повишаването на основните лихвени проценти, въпреки че инфлацията достигна 3,0%, което е високо ниво за японските стандарти. В ЕЦБ представителите на южните страни настояват за повишаване на основните лихвени проценти само в хомеопатични дози през следващите месеци с оглед на икономиката и държавния дълг.

При тези обстоятелства доларът ще остане лидер сред фиатните пари. Но това не го прави стабилна валута. За тази цел Фед ще трябва да направи повече, отколкото вероятно смята, че е способен.