Скъпоструващата война в Украйна изтощава руските региони

Федералният бюджет на Русия се задъхва под тежестта на санкциите. По-рано през миналия месец правителството на министър-председателя Михаил Мишустин обяви, че планира да използва 1 трлн. рубли (16,25 млрд. долара) от спестяванията на страната в Националния фонд за благосъстояние - фонд за черни дни, състоящ се от твърди валути, резерви и злато - за финансиране на нарастващия дефицит.  

Правителствените планове предвиждат през следващите две години от фонда да бъдат изтеглени още 5 трлн. рубли. Ефектът от това в ограничената от санкции руска икономика е подобен на печатането на рубли - той е типично инфлационен. Алтернативата - изтегляне на останалата част от държавните резерви от банките - крие своите рискове, пише в свой анализ за Центъра за анализ на европейските политики (CEPA) Андраш Тот-Чифра.  

В същото време, изправено пред военна мобилизация и частично военно положение, руското федерално правителство отново възлага все повече задачи - заедно с политическата отговорност и фискалните последици - на регионите. Тези задачи варират от поддържане на стабилността на местните икономики и вериги за доставки до екипиране на военнослужещите и извършване на социални плащания. Това са изключително важни държавни задачи. 

В многостепенната фискална система на Русия регионалните бюджети финансират редица държавни функции. Приблизително 90% от тях се изразходват за пет големи области: здравеопазване, жилищно настаняване и комунални услуги, социални политики, „национална икономика" (която включва капиталови инвестиции) и образование (вж. графика 1). Регионите също така субсидират в голяма степен общинските бюджети и от тях се очаква да изпълняват различни федерално разработени политики - от приоритети за развитие до повишаване на заплатите на държавните служители.  

Приходите се формират от три основни области: данък върху доходите на физическите лица, корпоративен данък и - в повечето, но не във всички региони - субсидии от федералния бюджет, които по същество преразпределят доходите от шепа богати региони към останалите. Двата данъка съставляват около 65-70% от така наречените „собствени приходи" - приходи без трансферите от централното правителство в Москва.  

Началото на годината за регионалните бюджети беше много добро. Продължаваше икономическото възстановяване, последвало дълбокия спад, предизвикан от кризата с Covid, цените на енергията бяха високи, което имаше благоприятен страничен ефект върху други части на икономиката, а разходите за „националните проекти" - 13 грандиозни програми за развитие, разработени след встъпването в длъжност на Владимир Путин през 2018 г., макар и съществено преработени през 2021 г. - отново се увеличиха. Това се случи след 2021 г., когато като цяло регионите натрупаха излишък от 640 млрд. рубли (10,5 млрд. долара) (въпреки че голяма част от тях бяха в полза на федералните власти).  

Първоначалните бюджетни планове за 2022 г. се основаваха на този излишък и предвиждаха също толкова гладко развитие през тази година. С отчитане на инфлацията - която нарасна от малко под 9% през януари до над 14% през септември - консолидираните бюджети на 83-те региона предвиждаха скромен ръст на разходите по пера „Жилищно строителство" и „Национална икономика", докато в останалите области се предвиждаше ръст или малко над инфлацията, или под нея (графика 2). 

Към края на октомври официалните данни сочат, че нещата вървят добре. Регистрираните приходи в регионалните бюджети са около 79% общо за първите девет месеца на годината, което е съпоставимо с 2021 г.  

Но под повърхността се крият проблеми, които подсказват за предстоящи трудни месеци. 

Ако се анализират постъпленията от корпоративен данък (графика 3), е очевидно, че макар повечето региони да отчитат сериозно увеличение през първата половина на годината спрямо съпоставимия период през 2021 г., приходите рязко спадат през третото тримесечие на 2022 г. спрямо същия период на предходната година, дори без да се отчита инфлацията.

Някои от регионите с най-лоши резултати през последните месеци са региони, които са загубили експортните си пазари: региони, чиято доминираща индустрия е металургията, например Липецк, Белгород, Челябинск и Курск, и западните региони, произвеждащи дървесен материал, например Карелия и Архангелск. Дори и извън тях, в регионите, където добивната промишленост реализираше големи печалби през първата половина на годината - като например въглищните региони Кемерово и Хакасия, Ямало-Ненецкия автономен окръг, където се добива нефт и газ, или Санкт Петербург, където е седалището на „Газпром“ - приходите им значително намаляха, когато санкциите започнаха да действат.  

Постъпленията от данъка върху доходите досега не следват тази тенденция. Като цяло през първите девет месеца на годината те леко изпреварват инфлацията. Това обаче се дължи отчасти на засилената роля на държавата и държавните предприятия в икономиката и на факта, че все още не са започнали масови съкращения; руските предприятия в миналото са предпочитали да съкращават персонал или да удържат заплати, вместо да съкращават. Много подобна беше фискалната картина през 2020 г., когато икономическата активност пострада по време на пандемията.  

Тази криза обаче ще бъде много по-продължителна. Кремъл може да направи много малко, за да я реши освен ако не реши да прекрати войната в Украйна или Западът да реши да сложи край на санкциите (което е малко вероятно). Безсрочната и безразборна военна мобилизация - политика, която изважда стотици хиляди хора от работната сила или чрез призоваване, или като ги принуждава да се укриват - ще задълбочи още повече икономическите сътресения и ще ерозира данъчните приходи. Това от своя страна ще усложни финансирането на все по-нарастващия списък от задачи от страна на регионите. Няколко неотдавнашни примера показват, че много региони вече се затрудняват да намерят пари за оборудване на мобилизираните граждани, без да съкращават разходи в други области.  

В настоящите нестабилни условия е все по-трудно да се набавят средства за бюджетите на пазара - чрез облигации или търговски заеми - особено за по-бедните региони, които зависят от федералното правителство за голяма част от финансирането си. Ето защо, ако горепосочените тенденции се влошат още повече, а заедно с това и кредитоспособността, на регионалните бюджети може да се наложи или да намалят значително разходите си - до 15-20% или повече - или да се надяват, че федералното правителство ще поеме сметката, заключава Тот-Чифра.