Епохата на его-политиката: Мъск и властта на технологичните гиганти

Технологичните гиганти играят централна роля във войната на Русия срещу Украйна и в геополитическата динамика извън нея. Най-гръмогласният от тези изпълнителни директори, предприемаческият гений Илон Мъск, прие с ентусиазъм тази роля, привличайки значително внимание с мнението си за конфликта. Голяма част от неотдавнашната драма се въртеше около разговора с Владимир Путин, който Мъск категорично отрича да е водил, след което предприемачът проведе анкета в Twitter относно собствените си идеи за прекратяване на войната. Тези идеи не включваха възвръщането на териториалната цялост на Украйна. Излишно е да споменаваме, че анкетата предизвика яростна реакция от страна на правителствата на Украйна и западните ѝ съюзници, като същевременно получи похвала от Кремъл, пише в свой анализ за European Council on Foreign Relations Джулиан Ранголф.

Някои медийни публикации за този инцидент и ролята на Мъск в доставката на интернет терминали за Украйна стигнаха дотам, че да предположат, че той може да определи изхода от войната. От март насам Мъск е доставил хиляди сателитни интернет терминали SpaceX Starlink за Украйна. Тези терминали се оказаха жизненоважни както за украинското правителство, за да провежда комуникационната си кампания, така и за военните на страната, които ги използват за предаване на разузнавателна информация и провеждане на атаки с дронове. Но след предполагаемия разговор на Мъск с Путин украинските фронтови войски съобщиха за драстични прекъсвания на системата Starlink. Мъск също така заплаши, че ще спре финансирането на Starlink в Украйна, преди по-късно да даде заден ход.

Но доколко решаваща би могла да бъде ролята на Мъск в тази война? И как Западът може да попречи на превръщането му в геополитически непредвидим фактор? Всъщност, като се има предвид днешната геополитическа динамика, тези въпроси се отнасят в еднаква степен за ролите и интересите на всички световни технологични гиганти и техните изпълнителни директори.

Ролята на технологичните гиганти във войната с Русия

SpaceX не е първата технологична компания, която изиграва решаваща роля в тази война. Само няколко часа преди войските на Путин да нахлуят в Украйна, Центърът за разузнаване на заплахите на Microsoft откри нов вид зловреден софтуер - наречен FoxBlade - предназначен да изтрие данните от компютърните системи на украинските правителствени и финансови институции. Microsoft бързо обезвреди злонамерения софтуер, информира украинските власти и се свърза с Белия дом, за да вземе решение за допълнителни мерки. Ако не беше Microsoft, украинското правителство щеше да бъде сериозно затруднено в координирането на отговора си на хибридната атака на Русия. Освен това зловредният софтуер можеше лесно да се разпространи в системите на европейските съюзници на Украйна.

По същия начин американските цифрови платформи се превърнаха в централно бойно поле на информационната война на Русия. В Европа и САЩ, но също и в т.нар. глобален юг, желанието и способността на Meta, Twitter, TikTok и други подобни да идентифицират и ограничат глобалните кампании за дезинформация на Кремъл - независимо дали става въпрос за причините за повишаването на цените на храните или за това кой е виновен за войната - формират настроенията към войната и реакциите към нея. Следователно тези цифрови платформи и техните политики са критичен геополитически вектор.

Разбира се, частните компании са били решаващи геополитически сили много преди 21-ви век. Бързата трансформация на производството на Ford от автомобили към изграждане на бомбардировачи и танкове по време на Втората световна война и East India Company като решаващ фактор на британския империализъм са само два примера. Дори и така, обхватът и мощта на тези компании никога не е надхвърлял границите толкова бързо и всеобхватно, колкото в днешния взаимосвързан свят. И все пак, въпреки че омаловажаването на ролята на технологичните гиганти в днешната геополитика може да се окаже неразумно, надценяването ѝ би било също толкова безполезно. Предполагаемата решаваща роля на Мъск за успехите на Украйна благодарение на Starlink е добър пример за тази необходимост от нюансиране.

И така, какво ще стане, ако Мъск реши да спре да предоставя Starlink на Украйна? Или още по-лошо, да вместо това предостави технологията на Русия?

Отговорът на втория въпрос е съвсем прост: не би могъл. Широкообхватните технологични санкции на Запада срещу Русия забраняват износа на почти всички стоки, които биха могли да попаднат в руската (или беларуската) армия. Няма значение дали става дума за интернет терминали Starlink, микрочипове, моливи или четки за зъби.

Що се отнася до прекъсването на доставките на Starlink за Украйна по икономически причини, Мъск изглежда преувеличава ролята на компанията си във финансирането на тези услуги: 85% от терминалите и 30% от разходите за свързаност се покриват от държави като САЩ и Полша или чрез кампании за групово финансиране и частни дарения. Но преувеличаването на ролята му означава, че ако оттегли финансирането, той ще се сблъска с огромна реакция. Следователно изглежда, че Мъск използва своята роля и тази на Starlink в конфликта, за да привлече внимание: както за да рекламира компанията си, така и за да погали егото си.

Какво трябва да направят Западът и ЕС?

Мъск не биваше да бъде оставен да вземе решението за доставка на Starlink за Украйна. Западните правителства трябва сами да закупуват и предоставят такива технологии на своите съюзници. Това означава или изграждане на всеобхватни партньорства с надеждни частни компании - а алтернативи на Starlink съществуват - или разработване на публични решения. Малко преди пълномащабното нахлуване на Русия например ЕС изложи планове за своя собствена система за сателитна връзка. ЕС следва да разработи тази система не само за осигуряване на комуникации и защита на критичната инфраструктура в рамките на Съюза, но и за осигуряване на непрекъснат достъп до интернет на съюзниците в конфликтни ситуации.

Освен това на политиците им предстои доста работа, за да гарантират, че мощните участници от частния сектор няма да подкопаят техните цели и че режимите на санкции са подходящи за 21-ви век. Трябва да се признае, че технологичните санкции на Запада срещу Русия оказват драстично въздействие върху нейната икономика и военнопромишлен комплекс: инфлацията в технологичния сектор е над 50%; в руските дронове се откриват микрочипове, предназначени за хладилници и съдомиялни машини; два от големите руски производители на въоръжена техника трябваше да преустановят производството си; а производството на хиперзвукови балистични ракети в Русия на практика спря поради липса на чуждестранни компоненти. Въпреки това Русия продължава да се снабдява незаконно със западни технологични компоненти за своята военна машина.

САЩ, Европа и техните партньори трябва да положат повече усилия в борбата с избягването на санкциите и да окажат натиск върху частния сектор да направи същото. Това е необходимо сега, по време на настоящата война, и може да се окаже още по-необходимо при бъдещи конфликти. Оборудването, което е от най-голямо значение за военната мощ, като микрочипове и модерни сензори, става все по-малко - което означава, че търговските потоци с него са по-трудни за наблюдение. Но не само това - режимите за контрол на износа и прилагането им също ще трябва да отговорят на сложните предизвикателства пред сигурността в цифровата ера, в която софтуерът, включително изкуственият интелект, все повече ще определя военната сила.

Очевидно добре функциониращата координация между Microsoft, украинските власти, Белия дом и европейските правителства по време на инцидента с FoxBlade показва колко важни могат да бъдат ангажиментите на частния сектор и сътрудничеството между публичния и частния сектор за осигуряване на сигурността в киберпространството. От решаващо значение е обаче това сътрудничество да надхвърли реакцията на киберинцидентите и да има постоянен и далновиден характер. Представителите на държавния и частния сектор ще трябва съвместно да анализират геополитическата динамика и съвместно да разработват подходи за справяне с потенциалните заплахи, преди те да са възникнали. Ето защо ЕС следва бързо да институционализира публично-частна платформа за обмен на информация, анализ на заплахите и оперативно и техническо сътрудничество - както е предвидено за Съвместното киберзвено на ЕС. Освен това ЕС, подобно на САЩ, следва да работи за пълното интегриране на своите понастоящем разделени структури за кибердипломация и цифрова дипломация. В хибридните конфликти, като войната в Украйна, кибератаките и кампаниите за дезинформация често се разгръщат паралелно - така че средствата за справяне с тях също трябва да работят паралелно.

Във време на все по-голямо вграждане на цифровите технологии в геополитическите конфликти правителствата трябва да разбират по-добре интересите и ролята на технологичните компании в геополитическите събития. От своя страна, технологичните компании трябва да развият по-добро разбиране и по-голямо чувство за отговорност по отношение на собствената си роля в геополитиката. Китай, разбира се, е разработил свой собствен модел за осигуряване на съгласуваност между публичния и частния сектор - държавни служители обикновено влизат в управителните съвети на компаниите, а служители са назначени да „наблюдават" водещи технологични компании.

Очевидно това не е модел за Запада. Вместо това западните правителства трябва да се стремят да създадат широки и динамични платформи и инструменти с участието на множество заинтересовани страни за непрекъснато ангажиране на публичния и частния сектор в областта на геотехнологиите. ECFR наскоро организира всеобхватен семинар за улесняване на такова публично-частно сътрудничество в областта на цифровата дипломация с участието на представители на правителството, частния сектор и гражданското общество. Отзивите на участниците бяха, че във време на геополитически и цифрови сътресения такива ангажименти са от съществено значение и трябва да се осъществяват редовно. Мъск, от своя страна, изглежда има нужда от убеждаване, че Twitter не е ултимативната платформа за решаване на геополитически въпроси. Може би следващия път той трябва да дойде на такава конференция, заключава Джулиан Ранголф.