„Илон си е Илон“, или за рисковете от аутсорсване на важни технологии на милиардери

„Илон си е Илон.“ Това е мнението на висш американски служител, изказано пред Washington Post по повод заплахата на предприемача да прекрати финансовата подкрепа за сателитната си комуникационна услуга Starlink за Украйна, ако няма допълнителна помощ от Пентагона. 

Това, че Мъск след това промени решението си и обяви, че ще финансира услугата, подсказва, че има нещо вярно в това определение. Променливите му настроения трудно могат да бъдат отделени от бизнеса му, както акционерите му добре знаят от първа ръка, пише Bloomberg. 

На фона на богатството си - около 200 млрд. долара - Мъск може да намира всичко това за много забавно. Ако милиардерът си водеше дневник, записките за последния месец можеха да изглеждат горе-долу така: „Опитах се и не успях да се измъкна от сделка за 44 млрд. долара; раздразних някои правителства с мирен план за Украйна и Тайван; разговарях с Кание Уест за неговия антисемитски изблик". 

Но епизодът със Starlink в Украйна има последствия, които трябва да държат политиците будни през нощта. Отваряме военновременна глава в историята на Мъск с нови рискове. „Ако бях политик... щях да съм много загрижен“, казва Ричард Тедлоу, автор на Giants of Enterprise: Seven Business Innovators and the Empires They Built.

Мъск и неговите конкуренти са въвлечени в космическа надпревара на милиардерите, която съчетава мечтата за общо благо с реалностите на геополитиката. Starlink на Мъск и проектът Kuiper на Джеф Безос включват множество сателити в ниска орбита, които осигуряват интернет в различни точки на света. 

Търсенето на по-бързи и по-мощни телекомуникации няма да бъде само от страна на потребителите, но и от военните, както показват договорите. Сателитите имат елемент от "Стар трек" и елемент от "Междузвездни войни". Досега Starlink е положителна история както за Мъск, така и за американския отбранителен сектор. Украинците се нуждаят от комуникации, които руснаците не могат да заглушат, а Мъск печели от възприемането му като специалист в решаването на проблеми. Въпреки неговата театралност около разходите за 80 млн. долара това е грешка за Мъск, но голям маркетингов тласък за Starlink – и стратегическо предимство за Украйна и нейните съюзници.

Но аутсорсването на критични технологии на милиардери носи рискове. Личността на Мъск е непредсказуема. Неговите мирни планове за Украйна и Тайван, може би напомнящи за крехките пацифистични убеждения на „Кораба на мира“ на Хенри Форд* преди век, не бяха просто опит за успокояване на обстановката, а  се пренесоха в сферата на преговорите и повдигнаха въпроса за дългосрочната надеждност на Мъск и неговите технологии. Един украински дипломат дори написа на Мъск „f — k off“. 

Същевременно европейските правителства явно се притесняват да отстъпят полето на САЩ. Дори НАСА се отнася предпазливо към революцията на Starlink. Сателитите с ниска орбита са потенциално уязвими от атаки или кибератаки или сблъсъци - вече видяхме как енергийната инфраструктура може да стане обект на саботаж в тази война. Това е нова територия.

Секторът на сателитите прибира лъвския пай от приходите от бизнес в Космоса. Графика: Bloomberg

Правителствата също трябва да имат предвид риска от провал. Мъск очаква един ден Starlink да носи 50 млрд. долара годишни приходи. Но в този сектор има много неуспешни начинания, като например OneWeb в Обединеното кралство. Зависимостта на Украйна от един човек и един проект може да не е здравословна в дългосрочен план. 

Самият Мъск вероятно не се интересува от някои от тези притеснения. След като от Bloomberg News са му изпратили имейл с въпроси относно неговите геополитически позиции, той е отговорил „Кога Bloomberg News стана безполезен боклук?“. Все пак той е създал продукт, от който хората се нуждаят, и ако трябва да изгори някои обществени мостове, така да бъде. Последният му обрат по въпроса с Украйна му позволява отново да играе ролята на предприемач спасител. В известен смисъл това отново е маркетинг за Starlink.

За други пък харизматичният стил на лидерство на Мъск – показващ самоувереност, която граничи с арогантност, както казва Кийт Гринт, автор на "Изкуството на лидерството" – вече е ясно предупреждение. Това ще насърчи плановете на Европейския съюз за повече суверенитет в сферата на телекомуникациите, като например предложението за сливане на OneWeb с Eutelsat Communications SA, коментира Себастиен Моранта от Европейския институт за космическа политика (ESPI). Също така ще накара Пентагона да продължи да „оценява опциите“ си с други компании. 
    
Невъзможно е да разберем какво се случва в главата на най-богатия човек в света. Но точно както Хенри Форд трябваше да се приспособи към бизнеса в условия на война, след като се провали в собствения си мирен план, Мъск може да открие, че „Илон си е Илон“ е достигнало своите граници.

* Хенри Форд е принципен противник на войната, която смята за огромно разхищение на ресурси. През 1915 г., в началото на Първата световна война, той финансира пътуването на "кораб на мира" до Европа, с който самият той и други 170 известни пацифисти заминават за неутралните Швеция и Нидерландия, където трябва да се срещнат с местни пацифисти. Форд напуска кораба веднага след пристигането в Швеция, заради което става обект на множество подигравки.

В същото време заводите на Форд във Великобритания произвеждат трактори, камиони и самолетни двигатели, с което подпомагат военните усилия на Антантата. След влизането на САЩ във войната компанията става основен доставчик на военна техника.