Бруталната корекция на облигационния пазар е към края си

За първи път от повече от десетилетие започвам да се вълнувам относно облигациите. Това бележи значителен обрат в моя ентусиазъм. В продължение на години чувствах, че пазарът на облигации е ужасно погрешно оценен, най-вече в началото на тази година, пише за Financial Times Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия Изток и Африка на JPMorgan Asset Management.

Инфлацията нарастваше, централните банки все още сляпо приемаха, че тя е преходна, а правителствата изглежда бяха изгубили страха си от дълговете. И въпреки това доходността на 10-годишните държавни облигации възлизаше на 1% в Обединеното кралство, 1,5% в САЩ и удивителните минус 0,2% в Германия.

Цената на корпоративните облигации беше също така озадачаваща. Компаниите с инвестиционен рейтинг като цяло предлагаха съвсем малко допълнителната доходност над абсурдно ниските нива на пазарите на държавни облигации. С доходност от около 3 процента в Европа терминът „високодоходни облигации“ беше, честно казано, нелеп. Всъщност, в един момент почти една трета от облигациите в Barclays Global Aggregate Index имаха отрицателна доходност и терминът „фиксиран доход“ изглеждаше като оксиморон.

Проблемът беше, че инвеститорите и централните банкери бяха приели доверчиво наратива „по-ниско за по-дълго“ и идеята, че инфлацията и растежът ще са постоянно ниски поради структурни причини. Формира се консенсус около мнението, че растежът винаги ще бъде слаб поради лошите демография и производителност. И че инфлацията ще бъде завинаги ограничена от такива сили като глобализацията и интернет. Предполагаше се, че централните банки няма да имат друг избор, освен да запазят лихвените проценти ниски в безплодния си стремеж към 2 процента инфлация.

Липсата на инфлация също така доведе до допускането, че централните банки винаги ще могат да купуват облигации, за да предотвратят епизоди на финансова волатилност. Инвеститорите спряха да изискват големи рискови премии, чувствайки се сигурни в убеждението си, че централните банки ще купуват активи от тях, ако времената станат трудни.

Всичко това се оказа погрешно. Вече е пределно ясно, че развитите световни икономики могат да генерират инфлация.

„Хеликоптерната теория“ на бившият председател на Федералния резерв на САЩ и отскоро носител на Нобелова награда за икономика Бен Бернанке най-накрая бе потвърдена. Тази фраза тръгна от една страхотна реч, която той държа през 2002 г. В нея Бернанке не само си послужи с недостатъчно използвания термин „волю-неволю“, но също така заяви, „че при системата на книжни пари, решителното правителство винаги може да генерира по-високи разходи и следователно положителна инфлация”. Сега знаем, че това е вярно.

Облигационният пазар претърпя брутално преоценяване. Пазарите трябваше да преосмислят напълно перспективите за лихвите и рисковите премии, която би трябвало да съществуват в свят, в който централните банки не могат да подкрепят постоянно пазарите.

Някои може да възразят, че последните интервенции на Английската централна банка (АЦБ) на пазара на британски ДЦК показват, че подкрепата на централните банки все още е налице. Но банката подчерта, че тази подкрепа е ограничена във времето и че в името на своя инфлационен мандат тя ще трябва да се върне към плановете за свиване на баланса си след месец. Новата рискова премия е тук. Доходността на 30-годишните държавни облигации на Обединеното кралство е с повече от 3 процентни пункта над нивото в началото на годината.

Корекцията на световните пазари на облигации, макар и болезнена, е към своя край. По всяка вероятност нито се връщаме към период на свръхниски растеж или инфлация, нито навлизаме в траен период на инфлация извън контрол.

През следващите месеци, на първо място в САЩ, инфлацията вероятно ще намалее в отговор на по-слабата икономическа активност. Но не очаквам икономиката да се срине, като по този начин докаже способността си да издържа на умерено по-високи лихвени проценти, отколкото в миналото. Според мен доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ трябва да бъде 4 процента, ниво, което пазарът проби в края на миналия месец.

Ако съм права, тогава цените на глобалните облигации наистина започват да изглеждат примамливи. Просто погледнете мащаба на корекцията, който видяхме. Бенчмаркът на глобалните държавни облигации вече е с доходност от 3 процента в сравнение с 1 процент в началото на годината, глобалните корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг вече носят над 5 процента спрямо по-малко от 2 процента доскоро, а глобалните високодоходни облигации (с неинвестиционен рейтинг) отново оправдават името си с доходност от почти 10 на сто.

„Без болка няма печалба“ е поговорка, която е доста разочароваща, когато става въпрос за облигациите. Но след болката от 2022 г. има възможност за прилични печалби пред нас.