Убийствените репресии на един отчаян режим 

Смъртта на младата кюрдка Махса Амини в ареста на иранската морална полиция вече десет дни предизвиква гняв и същевременно скръб в цял Иран. Дълбочината на тази скръб се илюстрира от факта, че някои ирански жени отрязаха косите си, заснеха тази протестна акция и публикуваха видеоклиповете в интернет. В древен Иран подстригването на косата се е смятало за траурен ритуал.

Махса беше на двадесет и две години. В началото на есента тя пристига в Техеран със семейството си от малкия град Сагез в провинция Кюрдистан, за да прекара няколко дни на почивка. Столицата я погубва по най-жестокия начин. Снимките ѝ показват, че Махса е била красива млада жена. Дали красотата ѝ е дала основание на полицаите да я арестуват и сплашат? 

„Аз съм чужденка тук - казва им Махса, - оставете ме да си вървя", казва тя, когато я арестуват. Но молбата ѝ остава без отговор. Махса е натоварена в автомобил на Министерството на културата и ислямското ориентиране и е отведена в затвор. По-малко от половин час след ареста, по време на който припада, тя е откарана в болница. Какво се е случило с Махса в този ужасен център за задържане в рамките на едва трийсет проклети минути?

„Махса, млада кюрдка, арестувана за нарушаване на закона за забулване на улицата, е в кома в болница". Тази новина се разпространи светкавично в интернет малко след като беше обявена официално. Лекарят, който прегледал Махса, малко по-късно съобщил, че младата жена не е показвала никакви жизнени показатели, когато е била приета в болницата, пише в свой анализ за германския Frankfurter Allgemeine Zeitung Амир Хасан Чехелтан, живеещ в Техеран ирански писател. 

Предотвратено е тайно погребение

Три дни след ареста си Махса е мъртва. Тленните останки са пренесени в родния ѝ град Сагез. Страхувайки се от тълпата гневни жители, силите за сигурност планират да погребат Махса вечерта или през нощта, но роднините ѝ не позволяват това. А на следващата сутрин пътищата за достъп до Сагез са затворени, за да не бъдат допуснати солидарни опечалени от други градове.

Протести срещу насилието в Иран

1 / 8

В Турция

Протест в Истанбул. Снимка: EРA

Още галерии

Лекари от цялата страна призоваха колегите си от Техеран да обяснят публично какво наистина се е случило с Махса. Но правителството заплашва рентгенолозите, невролозите, неврохирурзите и лекарите от спешната помощ, които са лекували младата жена, че всеки, който даде медицинско мнение за компютърната томография на Махса, ще загуби лиценза си за упражняване на медицинска професия. Някои лекари получават и смъртни заплахи. Очевидец, арестуван заедно с Махса, разказва, че кюрдката е протестирала срещу ареста си в патрулната кола и затова е била бита. Свидетели от центъра за задържане разказват: „Когато Махса беше доведена тук, тя беше в много лошо състояние, беше напълно изтощена. Виковете ѝ за помощ не бяха чути, а когато се опитахме да ѝ помогнем, полицаите се нахвърлиха върху нас и ни пребиха. Махса също така получи няколко удара и по време на процеса. Докато накрая не изпадна в безсъзнание“. 

След смъртта на Махса правителството заяви, че тя е имала сърдечно заболяване и е издъхнала от инфаркт. Бащата на Махса категорично опровергава това твърдение: „Дъщеря ми нямаше никакви проблеми. Тя беше убита". Майката на Махса казва: "Убиха моя ангел". 

Лекарите, които преглеждат снимките и видеоклиповете на Махса Амини, достъпни в социалните медии, казват: „Като се имат предвид видимите наранявания по лицето на Махса и фактът, че от ухото ѝ е текла кръв, няма как причината за хоспитализацията ѝ да е само сърдечна недостатъчност. Тези наранявания по-скоро доказват физическо насилие“. Независими лекари, които са видели изследването на мозъка на Махса и са открили кръв в белите ѝ дробове, смятат, че това е доказателство, че тя е била жестоко бита по главата и с тази диагноза ясно опровергават официалното съобщение.

Списък с жертви на ужаса

От много години в иранските затвори хора умират от насилствена смърт. Захра Касеми, иранско-канадска фотожурналистка, е арестувана през 2003 г. по време на студентските протести, докато отразява събиране на роднини на протестиращи, затворени там, пред известния затвор Евин. Тя е била арестувана по нареждане на прокуратурата в Техеран. По време на разпита е убита. Лекар, работещ за иранското министерство на отбраната, който извършва аутопсия на тялото на Захра Касеми, заявява, че смъртта ѝ е причинена от силни удари и е настъпила вследствие на фрактура на черепа и счупен нос. Освен това преди смъртта си тя е била изнасилена. Малко по-късно този лекар заминава в изгнание в Канада.

Друг пример за насилствена смърт на затворници в ирански затвори предоставят събитията около протестите срещу изборните измами през 2009 г., които по това време се провеждат и в затвора „Кахришак“. Петима затворници губят живота си там. В заведението за задържане, предназначено за двеста затворници, са държани повече от 920 души. Според иранския комитет за докладване на правата на човека на затворниците е отказано правото да ходят на двора; посещенията до тоалетна са разрешени само веднъж на ден, а хранителните дажби са много малки. При пристигането си в „Кахришак“ затворниците са били бити, а всеки затворник е разполагал с по-малко от един квадратен метър пространство. Преди това малко известен, затворът придобива съмнителна слава по целия свят, след като петте смъртни случая излизат наяве. Един от задържаните описва, че преди да изтезават затворниците, обикновено мокрят телата им, за да може болката, причинена от ударите с маркучи или кабели, да проникне по-дълбоко в мозъка им. 

Младата лекарка Захра Бани-Ягуб е друга жертва на иранската затворническа система; тя умира в център за задържане в Хамадан. В един есенен ден на 2007 г. Бани-Ягуб, погълната от разговор с годеника си, се разхожда в градския парк на Хамадан, където е арестувана от военизираната милиция Басидж и предадена на местната прокуратура. 48 часа по-късно роднините ѝ, които отиват в полицейското управление в Хамадан, за да се информират за състоянието на Захра, научават за смъртта ѝ.

Смъртта на младия антиправителствен блогър Сатар Бехешти през 2012 г. също влезе в заглавията на вестниците по света. Бехешти умира само четири дни след ареста си от кръвоизлив в белите дробове, увреждания на черния дроб, бъбреците и гръбначния мозък. Когато роднините му питат за причината за смъртта, им казват: „Замълчете. Това не е ваша работа“. 

На фона на всички тези факти не може да се обобщи, че всички затворници в Иран са измъчвани. Със сигурност обаче може да се каже, че всички затворници, които са починали в ирански арест, са загинали в резултат на жестоки изтезания. Така е било и в случая с Махса Амини.

Приемствеността в борбата на жените за техните права

В продължение на 43 години иранските жени излизат по улиците на страната срещу задължителното покриване и в защита на правата си, като в резултат на това полицията се противопоставя на всички такива протести. 

В Техеран първото голямо женско шествие срещу принудителното забулване се провежда на 8 март 1979 г., Международния ден на жената, само две седмици след победата на революцията. Мирното събитие е посрещнато от главорези на току-що встъпилото в длъжност ислямско правителство. Това се случва въпреки факта, че незабулените жени са играли ключова роля в борбата за сваляне на режима на шаха, рамо до рамо с жените, носещи забрадки.

От години все повече хора в Иран ползват интернет и не минава ден, без да се появи ново видео, в което да се документират случаи на арестувани момичета и млади жени, защото според официалния прочит не са били добре забулени. Често тези кратки филми показват колко брутални са полицаите, когато арестуват жени. Само в няколко случая случайни минувачи успяват да освободят потенциалните жертви от лапите на похитителите им. 

Арестът и смъртта на Махса Амини обаче предизвикват безпрецедентни по мащабите си вълнения и възмущение. Новината за смъртта едва се беше разчула, когато хаштагът #MahsaAmini счупи рекорда в Twitter с десет милиона препубликувания. Скоро след това новината обиколи света и образът на Махса е публикуван милиони пъти. В Иран жените протестираха срещу смъртта на младата кюрдка, като сваляха забрадките си по улиците или дори ги подпалваха. В момента много университети се тресат от протести, а улиците в цялата страна треперят под твърдите стъпки на онези, които се бунтуват срещу неотстъпващото насилие. Студенти в най-малко 18 ирански университета са обявили, че възнамеряват да бойкотират учебните занятия в знак на солидарност с участниците в протестите. Най-малко 76 души са убити в Иран от началото на протестите, предизвикани от смъртта на младата жена, казва базираната в Осло неправителствена организация "Човешки права в Иран". Отбелязва се, че сред жертвите са "шест жени и четири деца".

Жени артисти, спортисти и други известни представители на гражданското общество реагираха гневно на държавната бруталност. Отвъд границите на страната канадската писателка Маргарет Атууд и палестинско-американският супермодел Бела Хадид осъдиха смъртта на Махса, а международните новинарски емисии отразиха убийството ѝ и размириците, които то предизвика в страната.

С лозунгите си демонстрантите отправят предизвикателство към всички в иранското правителство. За потушаването на уличните протести и размириците в университетите иранските власти използва всички свои сили: военни, милицията Басидж, цивилни служители и дори снайперисти, които се прицелват в притиснати в ъгъла протестиращи. Всички тези държавни субекти са на мястото на събитието, а няколко демонстранти са ранени или дори са загубили живота си. Броят на арестуваните от силите на реда е още по-голям. Отрязани коси са събрани на каменна стена по време на митинг с призив за спиране на репресиите срещу иранците в Иран на площада Boston Common в Бостън, Масачузетс, САЩ, 24 септември 2022 г. Снимка: EPA/CJ GUNTHER

Манипулиране на видео от центъра за задържане

Междувременно усъвършенстваният пропаганден апарат на правителството не спира да работи. Той разпространява с пълна сила фалшиви статии, твърдения и слухове. Твърди се, че Махса Амини е страдала от епилепсия, белодробни и мозъчни усложнения. Твърди се дори, че е претърпяла мозъчна операция на по-млада възраст. Нейните роднини отхвърлят всички тези твърдения.

Монтираният видеозапис на Махса в центъра за задържане, публикуван от служителите, не е убедил почти никого. Роднините на починалата напразно искат от компетентните органи да им предадат изрязаните от видеото пасажи. Въпреки това краткият филм показва, че Махса е била облечена в съответствие с разпоредбите на шериата. Ето защо отговорните лица твърдят, че след ареста тя се е облякла по различен начин - абсолютно неоснователно твърдение. Полицаите, които са арестували Махса, е трябвало да носят камери по телата си, но в този ден те не са ги носили.

В отговор на всички тези несъответствия иранските управници прекъснаха интернет връзките, а след това намалиха скоростта, защото искат да затруднят или да направят невъзможно разпространението на информация от тези, които използват социалните медии. И все пак интернет е пълен с видеоклипове, показващи сблъсъци между полицията и протестиращите: кратки видео серии, заснети от граждани с камери на мобилни телефони, които показват отчаяната ситуация, в която се намира въоръженият до зъби режим.

Но не е необходимо да се заснема прекомерното полицейско насилие в Иран. Една нация от осемдесет милиона души го преживява на живо от десетилетия.