Бързите експерименти на пазара на електроенергия са рисковани

Заради високите цени на природния газ въглищните електроцентрали, атомните електроцентрали и възобновяемите енергийни източници, които не използват природен газ, могат да реализират много високи печалби. Причината е, че газовите електроцентрали определят цената за целия пазар, когато са необходими за доставката на тока. Този механизъм не е резултат от неправилно устройство на европейския пазар на електроенергия, а е следствие от прозрачна търговия на конкурентни пазари.

Това произтича от два основни принципа на конкуренцията: Първо, никоя електроцентрала не произвежда електроенергия на цена, по-ниска от променливите разходи, тъй като в противен случай би претърпяла загуби. Конкуренцията води до това, че във всеки един момент произвеждат само най-евтините електроцентрали, а цената на тези най-евтини електроцентрали трябва съответно да покрива променливите разходи на най-скъпата електроцентрала. Второ, на прозрачен и конкурентен пазар може да има само една пазарна цена за хомогенен продукт (като електроенергията).

Ако има две или повече цени, ще има възможности за арбитраж: Търговецът може да купува евтино и да продава скъпо, докато цените се изравнят (законът за едната цена). От тези два принципа следва, че на един пазар електроцентралите, които произвеждат електроенергия и имат най-високи променливи разходи, определят пазарната цена.

Поради това някои предложения за промяна на структурата на пазара на електроенергия не водят до нищо или дори са контрапродуктивни. Например наложеното от държавата ограничение на цените на електроенергийните борси може да доведе до увеличаване на търсенето, по-нататъшно намаляване на предлагането на електроенергия и бягство на доставчиците към по-малко ефективни платформи за търговия. Това допълнително би изострило основния проблем с недостига. 

Въпреки това има причини да се помисли за това как "извънредните печалби" (Windfall-Profits), произтичащи от огромното увеличение на цените на газа, могат да бъдат преразпределени по изключение и временно, пише в свой коментар за специализираното издание Wirtschaftsdienst проф. д-р Аксел Окенфелс, преподавател във Факултета по икономика и социални науки в Университета в Кьолн и експерт в областта на пазарния дизайн и поведенческите изследвания.

При нормални обстоятелства извънредните печалби са наистина спешно необходими за покриване на инвестиционните разходи и за осигуряване на стимули за нови инвестиции. В европейския контекст обаче не пазарът, а политиката играе централна роля за навлизането и излизането от пазара на въглища, ядрена енергия и отчасти и на възобновяеми енергийни източници.

Преди всичко обаче цените на електроенергията в тази криза достигат нива, които ги превръщат в непоносимо бреме за много потребители на електроенергия. Какви мерки обещават облекчение? Може ли преработката на правилата за търговия на едро с електроенергия да помогне? 

Едно от предложенията на Гърция е пазарът да бъде разделен на два сегмента - един за производство на електроенергия с ниски променливи разходи (например вятърна енергия) и един за производство на електроенергия с високи разходи (например газ). Това обаче само по себе си не би променило много, тъй като производителите с ниски разходи биха могли да наложат същата пазарна цена в своя сегмент, както на единния пазар. Причината е, че всички налични електроцентрали в евтиния сегмент работят винаги, когато е необходим скъпият сегмент. Следователно сегментът с ниски разходи произвежда на границата на капацитета си, така че пазарната цена в този сегмент не се определя от променливите разходи, а от търсенето в случай на конкуренция - и в резултат на това съответства на пазарната цена в сегмента с високи разходи.

Ето защо гръцкият модел предлага допълнително производителите на електроенергия с ниски разходи да бъдат възнаграждавани на база разходи, а не в съответствие с пазара, което в крайна сметка би довело до разпадане на големи части от пазара на електроенергия. 

За да се избегне това, Себастиан Кранц от университета в Улм например предлага да се ограничи цената, плащана за евтино производство на електроенергия, така че ползите от пазара да могат да се проявят поне частично. Но това предложение също нарушава ценовия механизъм. Например, поради ограничението на цените търсенето би било неефективно – заради по-високо търсене при ограничени цени, а доставчиците на електроенергия биха се изкушили да намерят други канали за продажба, което би довело до допълнителни интервенции.

Алтернативният начин на действие е да се облагат всички приходи от производството на електроенергия, която не е от газ, само в периодите, когато газовите електроцентрали са необходими и доставят електроенергия. По този начин данъкът не трябва да понижава нетната цена под променливите производствени разходи, за да не се спира производството на негазовите електроцентрали. Тъй като данъкът се събира само когато газовите електроцентрали доставят електроенергия, той може ефективно да обере високите приходи, предизвикани от високата цена на газа – „инфрамаргиналните ренти" - на всички останали електроцентрали, произвеждащи електроенергия. Това може да се случи независимо от това кои договори са в основата на съответното производство на електроенергия и къде се извършва търговията.

В същото време пазарният механизъм и всички стимули за предлагане на електроенергия и намаляване на потреблението на газ се запазват напълно: Тъй като определящите цената газови електроцентрали не се облагат с данък, пазарната цена не се влияе. Въпреки това има данъчни приходи, които следва да се използват за облекчаване на потребителите на електроенергия по начин, който не нарушава пазарния механизъм. 

Понастоящем Европейската комисия изглежда предпочита подобен подход: В публикувания на 1 септември 2022 г. Non-paper on Emergency Electricity Market Interventions се предлага ценови таван за инфрамаргиналната електроенергия, произведена на спотовия пазар. Предложението съответства в концептуално отношение и по отношение на резултата до голяма степен на механизма, описан по-горе. Всъщност това не е ценови таван в смисъл на ограничаване на цената на електроенергията, заплащана от търсенето. По-скоро приходите, генерирани от цена над горната граница, трябва да бъдат "обложени" надолу по веригата на спот пазара.

На 3 септември 2022 г. германското правителство също се изказа в подкрепа на ограничаването на "неочакваните печалби" в пакет от мерки. По аналогия с гореспоменатите предложения трябва да се определи "таван на приходите за електроцентралите с ниска себестойност" и да се изплаща "разликата между цената на едро и тавана на приходите".  

В цяла Европа се говори за отделяне на цената на електроенергията от цената на газа. Много хора се питат кой закон трябва да се промени за това. Но такъв закон не съществува! Цената на електроенергията е свързана с цената на газа по същия начин, по който цените на баничките на производителя „Софийска баничка“ например са свързани с цената на електроенергията. 

Ако клиентите не могат да плащат, трябва да затворите бизнеса - това е горчивата истина на пазарната икономика. Пазарът на електроенергия при формирането на цените е здрав, правилен и функционира точно както трябва. В момента сме свидетели на кризисен феномен – сигурно не е малък, но е временен. Трябва да преживеем тежката зима и следващите една-две години, без да се стигне до закриване на много ферми, заклеват ни политиците в Брюксел и Страсбург.

Въпросът е каква ще е цената. Европа ще загуби индустриални ресурси. Това е експеримент, с какъвто все още не сме се сблъскали… „Ще закрием индустрии и ще видим какво ще се случи. Губим производствен капацитет. По пътя към устойчивостта ще бъдем изстреляни назад с коефициент Х“, казва и германски индустриалец в материал за WiWo. 

Какво може да значи това за нас, като европейски потребители. Ще се наложи да купуваме неща, които се произвеждат на други места и са много по-неефективни. Но по този начин няма да се измъкнем и от климатичната криза. Това вече се наблюдава при вятърните турбини. Програмата за 2030 г. не може да бъде реализирана физически с капацитета, с който разполагаме днес. Дори и днес в Европа има недостиг на структурни компоненти. Би трябвало да инсталираме четири или пет вятърни турбини всеки ден, но в момента не можем да се справим с две. А успоредно с това провеждаме експеримент за изключване на индустрии… Дали наистина това е пътят? 

Вероятно всички сме наясно колко абсурдно висока е цената на електроенергията в момента - но тя не винаги е скъпа. Миналата неделя цената на електроенергията падна от 800 евро на 13 евро на спот пазара в рамките на няколко часа - защото по обяд в неделя нямаше нужда от работа на газови и въглищни електроцентрали, за да се покрие търсенето. Ами ако този ефект от неделя на обяд се  разшири до повечето часове от седмицата. Ще има ли ефект това? 

Пазарът, на който производителите и потребителите на електроенергия доброволно решават на какви цени да купуват и продават, не трябва да бъде укротяван от закони, а от конкуренцията. Такъв пазар генерира цените, които наблюдаваме в момента. Ако променим нещо в него, това е държавна намеса. Неочакваните печалби в енергийния сектор всъщност са реални. Дали е справедливо и необходимо тези печалби да се отнемат до известна степен с чувство за мярка и да се предоставят на социално слаби групи е спорно. Но трябва да признаем: машината за преразпределение на благосъстоянието е опасна. Това е чудовище, което може да излезе извън контрол. В резултат на това ще излезем от кризата по-бавно, защото при отнемане на печалбите ще се инвестира по-малко.

И въпреки това да говорим за свободен пазар, на който продаваме енергията си, също е спорно. Защото пазарът на електроенергия е проектиран и регулиран. През последните 20 години европейците подкрепиха възобновяемите енергийни източници чрез таксата за EEG ( Закона за възобновяемите енергийни източници). Когато една вятърна турбина не е печеливша на пазара, германците например социализират това като общество - с регламент. Така че за мнозина е трудно да се разбере, че като общество са инвестирали във вятърни електроцентрали в продължение на години, но приватизират печалбите, които сега се трупат. Сега всички ние се нуждаем от катализатор на пазара, който да понижи цените.

Дали обаче дизайнът на пазара на електроенергия изобщо е правилният регулиращ механизъм, зависи от това дали свързаните с него предизвикателства, които възникват по време на прилагането, могат да бъдат решени по задоволителен начин. Това все още не е ясно.

Най-големият проблем с облагането или ограничаването на инфрамаргиналните приходи е, че цените на спот пазара не определят непременно печалбите на производителите. Производителите на електроенергия често продават електроенергия на форуърдни пазари, т.е. на пазари, предхождащи спот пазара, за да намалят ценовите рискове. Постигнатите там цени могат да бъдат значително по-ниски от цените на спот пазара - особено ако те са били силно подценени, тъй като договорите и цените са били сключени преди кризата. Тогава обаче производителите на електроенергия реализират значително по-ниски печалби, отколкото предполагат цените на спотовия пазар, а намаляването на предполагаемите печалби може да доведе до товапроизводителите да излязат на червено. 

Сделките на форуърдния пазар са голямо предизвикателство за политиката на преразпределение чрез проектиране на пазара на електроенергия, още повече че обикновено не е възможно да се проследи кой участник на пазара какви форуърдни сделки е извършил. Теоретично мислимо решение би било производителите да могат да прехвърлят "неоправданото" намаляване на предполагаемите печалби на съответните етапи надолу по веригата, на които действително възникват неочакваните печалби. Това не би било съвсем различно от идеята да се позволи на доставчиците на газ да прехвърлят повишените цени за закупуване на газ върху търсенето, което все още се възползва от ниските цени от предишни договори.

Тъй като новосключените форуърдни договори вече отразяват високите цени, би могло да се мисли за постепенно увеличаване с течение на времето на изземването на пределни анюитети при търговията на едро с електроенергия. Възможно е също така при оценката на приходите на дадена електроцентрала да се вземе предвид "обичайното" време за пускане на пазара в електроенергийния сектор със съответните цени или да се поиска съответната информация директно от производителите. Тези и други идеи обаче биха довели до изкривявания, така че дружествата да трябва да плащат твърде нисък или твърде висок данък в сравнение с действително реализираните извънредни печалби. 

Друг потенциален проблем е преместването на търговете за електроенергия към други региони или други платформи, които оставят неочакваните печалби незасегнати или по-малко облагани. Например, ако горната граница на цените бъде въведена конкретно на пазара "ден напред", както изглежда предполага проектът на ЕК, доставчиците на електроенергия биха могли лесно да избегнат горната граница, като преминат към други платформи (извънборсови пазари, фючърсни пазари, балансиращи пазари). Преместването на предлагането на електроенергия в чужбина също би било възможно, ако са налице съответните транспортни възможности. Укриването на данъци може да бъде ограничено, акоприходите от всяко производство се удържат според цената на спот пазара, независимо от това къде се продава и доставя електроенергията, и ако европейските държави членки координират своите мерки.

Ако се изземат пределните печалби, от гледна точка на производителя може да е изгодно да използва електроцентрали с по-високи променливи разходи, ако приходите от електроцентрали с по-ниски променливи разходи се облагат с твърде високи данъци или се ограничават твърде много. В този случай данъкът или ограничението на цените биха нарушили ефективността на пазара и дори биха оскъпили електроенергията. Въпреки това би трябвало да е възможно проблемът да сеограничи чрез подходящи ограничения на приходите или данъчни ставки.

Като алтернатива си струва да се обмисли облагането на цялото производство на електроенергия, за да се подобрят стимулите за доставчиците и да се опрости интервенцията, но да се позволи на електроцентралите да приспадат променливите си разходи от данъка. В резултат на това крайните електроцентрали няма да плащат (почти) никакъв данък дори при този механизъм, така че пазарният механизъм ще остане до голяма степен функционален. Недостатъкът на това предложение е, че то ще изисква оценка или проверка на приспаднатите разходи от страна на регулаторните органи, заключава проф. д-р Аксел Окенфелс. 

Кой от начините е по-добър, зависи от това дали и доколко добре могат да бъдат решени икономическите, правните и политическите предизвикателства във всеки отделен случай на прилагане. Възможно е също така да се намери среден път между почасовото изземване на печалби при краткосрочната търговия на спот пазара и силно агрегираното изземване на печалбите, постигнати в дългосрочен план, което е жизнеспособно и препоръчително. Например, възможно е постепенното въвеждане на данък върху нерентабилните анюитети заедно с данъчно облагане на печалбата надолу по веригата да постигне желаното намаляване на печалбата по-точно, отколкото съответните мерки сами по себе си.

Намесата в устройството на пазара на електроенергия трябва да бъде внимателно преценена спрямо други мерки. Ако политиците решат да се намесят в устройството на пазара на електроенергия, те трябва да следват предложения за преразпределение на ползите и тежестите от кризата, които не отслабват пазарните механизми. Дискусията за преразпределението не бива да замъглява и въпроса за това как трябва да се направи така, че устройството на електроенергийния пазар да бъде устойчиво на кризи за собствените му задачи по ценообразуването и разпределението на електроенергията. Например има много основания да се смята, че екстремният недостиг може да бъде управляван по-добре чрез умело разработен, ликвиден фючърсен пазар и цени, които могат да реагират на регионалните особености. Въпреки това бързите експерименти в отвореното сърце на дизайна на пазара на електроенергия са рисковани, а грешките биха били много скъпи, особено в разгара на криза с недостига на електроенергия.