Войната в Украйна промени съотношението на силите в ЕС

Обръщайки се към посланиците в Хелзинки преди седмица, Сана Марин, министър-председател на Финландия, отдаде дължимото на Естония, първата европейска страна, ратифицирала финландското членство в НАТО. След това тя направи рядко признание: „През последните десетилетия можеше да слушаме по-внимателно нашите приятели от Балтика относно въпросите, свързани с общата ни сигурност и Русия.“

Това беше музика в ушите на Томас Хендрик Илвес, който изпита от първа ръка като президент на Естония от 2006 до 2016 г. „пренебрежителното високомерие“ на западноевропейските правителства, когато представители на младите демокрации от Източна и Централна Европа се опитаха да ги предупредят за целите Москва. Тази арогантност, казва Илвес, „продължи до 24 февруари“ тази година, когато Русия нахлу в Украйна.

Сега, в резултат на руската инвазия, динамиката на силите в ЕС се променя, пише за Financial Times Силви Кауфман, колумнист на Le Monde и член на академията Роберт Бош в Берлин. Държавите членки, които преди са били окупирани от Съветския съюз или са географски по-близо до Украйна и Русия, не само се приемат по-сериозно днес – те също така притежават по-голямо влияние, защото недоверието им спрямо Москва бе оправдано от непредизвиканата война на Владимир Путин и защото позицията им на фронтови държави ги прави стратегически по-важни. Това изместване на центъра на тежестта е предизвикателство за някогашния всемогъщ френско-германски тандем.

Тази тенденция е очевидна в настоящия дебат относно забраната на визите за руски граждани в Шенгенското пространство. Украинският президент Володимир Зеленски призова за това; активно го подкрепиха Полша, Финландия, трите балтийски държави и Чехия. Кая Калас, министър-председател на Естония и все по-влиятелен глас в ЕС, оказа най-силна подкрепа.

Германия открито се противопостави на такава забрана, както направи и Жозеп Борел, главният дипломат на ЕС. Чехия, която е ротационен председател на ЕС, реши да включи въпроса в дневния ред на срещата на 27-те външни министри на съюза тази седмица в Прага. Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис заплаши да изработи регионално споразумение, ако не бъде постигната договорка между 27-те. В крайна сметка Франция и Германия трябваше да отвърнат на удара и да работят за компромис.

Това не е старото разделение изток-запад, нито старата Европа срещу новата. Войната в Украйна разклати съществуващите коалиции. Близостта на Виктор Орбан до Кремъл парализира Вишеградската група, включваща Унгария, Полша, Словакия и Чехия. Полша и балтийските държави вече могат да разчитат на подкрепата на скандинавски страни като Финландия и Швеция, поставяйки Париж и Берлин в отбранителна позиция.

Промяната всъщност започна преди войната в Украйна. През юни 2021 г. тогавашният германски канцлер Ангела Меркел претърпя голям неуспех, когато не можа да обедини европейските си партньори, с изключение на Франция, около предложение за среща на високо равнище ЕС-Русия с Путин. Калас поведе атаката, подкрепена от Полша, Швеция и балтийските държави.

Тази година както наследникът на Меркел, Олаф Шолц, така и френският президент Еманюел Макрон бяха изправени пред остри критики - Шолц за колебанията си относно доставките на оръжия за Украйна, Макрон за настояването си комуникацията с Владимир Путин да продължи.

През последните няколко дни и двамата почувстваха необходимостта да препотвърдят ангажимента си да подкрепят Украйна военно „колкото дълго е необходимо“, както Шолц каза по време на реч в Прага в понеделник, която наблегна на европейските отбрана и разширяване. Същия ден Макрон посрещна полския премиер Матеуш Моравецки за разговори в Елисейския дворец. Това костваше немалко усилия от страна на френския президент, защото това беше същият Моравецки, който в статия, публикувана наскоро, заклейми френско-германското партньорство като „де факто олигархия“, противопоставяйки се на всеки опит за реформа на правилото за гласуване в ЕС с единодушие.

Но полското ръководство може да пропилява златна възможност да наложи своите възгледи. Със своето образцово отношение към милиони украински бежанци, тясната връзка с Киев и решаващата си роля на център за военна подкрепа за Украйна, Полша вече може да упражнява голямо влияние в ЕС - при условие че реши проблемите си с върховенството на закона. В Прага Шолц призова за „постепенен преход“ към гласуване с мнозинство, което директно противоречи на Моравецки, докато ЕС се бори с огромната задача да интегрира нови членове, включително Украйна, която получи статут на кандидатка през юни. Засега Франция и Германия все още се чувстват достатъчно силни, за да устоят на предизвикателството на Варшава към договорите на ЕС.

Но има и друга потенциална възможност. Победа на крайната десница на изборите в Италия на 25 септември може да доведе до още по-голяма промяна на съотношението на силите в Европа.