Идеите на Макрон удрят на камък и във Франция, и в ЕС

Френският президент Еманюел Макрон беше успешно преизбран за втори мандат, с което френската и европейската политическа ситуация стана по-сигурна. Но предвид предизвикателствата, пред които са изправени Франция и Европа, вторият му мандат ще бъде труден.

Ако погледнем вътрешната ситуация във Франция, въпреки че през последните пет години Макрон проведе редица реформи, измъкна френската икономика от "опашката" на Европа и затвърди позицията ѝ на една от водещите европейски държави, процесът беше изпълнен с противоречия и проблеми по пътя си. Избухването на протестното движение на "жълтите жилетки" в края на 2018 г. доказва, че мерките за реформи до известна степен пренебрегват интересите на средните и ниските класи. Социологическите проучвания показват, че повече от 60% от гласовете на избирателите от работническата класа на тези избори са отишли за Марин Льо Пен. През следващите пет години Макрон вероятно ще ръководи една още по-разделена и противоречива в класово отношение Франция, отколкото през предишния си мандат. До този момент френската и европейската икономика са претърпели множество сътресения, като епидемията от коронавирус, прекъсвания на веригата за доставки, конфликта между Русия и Украйна и криза в енергийната сигурност. Бързо растящата инфлация и цени, както и мрачните перспективи за икономически растеж, оказват натиск върху благосъстоянието на населението, което се превърна в най-неотложното предизвикателство на вътрешната политика на Макрон. Дали той ще успее да я реши, е важен въпрос, пряко свързан с нивото на подкрепа и основите на неговото управление, пише в цитиран от БГНЕС анализ за "Хуанцю шибао" Дон Ифан - сътрудник в Европейския институт на Китайската академия за съвременни международни отношения. 

Междувременно, въпреки че Льо Пен за пореден път не успя да влезе в Елисейския дворец поради общата "защита" на основните френски политически сили, тя все пак ще се бори да спечели възможно най-много места на изборите за Национално събрание на Франция през юни, за да получи повече политически ресурси и власт. Всъщност настоящите избори са най-добрият резултат, който Националният фронт и неговият предшественик Националното обединение са показали на президентски избори през последните 20 години. Въпреки че обществеността очаква партията на Макрон "Република, напред!" да спечели мнозинство на изборите за Национално събрание, Националният фронт има всички шансове да спечели парламентарните избори и да формира "обща република на левицата и десницата". След това не може да се изключи възможността за съперничество между правителството и парламента. Ако се стигне до подобна ситуация, това ще затрудни сериозно развитието на вътрешната и външната политика на новото френско правителство.

На ниво Европейски съюз основният проблем за Макрон ще бъде как да насърчи единството на ЕС и да задълбочи европейската интеграция. Като едно от "двете ядра" на европейската интеграция, Франция, водена от Макрон, иска да поеме повече инициатива и да има повече права по отношение на лидерството в ЕС, но сътрудничеството с Германия в ерата след Меркел, с нейното трипартийно правителство, което "се стреми в различни посоки", е изключително трудно. Същевременно единството на ЕС е много трудно постижимо и поради разногласията между държавите-членки по много въпроси. Например Франция предложи продължаване на използването на ядрената енергия в условията на настоящата енергийна криза, но тази идея се разминава с позициите на Германия, Австрия, Швеция и други страни, които се отказаха от ядрената енергия. Или, например, в политиката си спрямо Русия страните от Централна и Източна Европа обвиняват Германия и Франция, че "умиротворяват Русия", считайки сдържаността и равностойния диалог за слабост. Освен това държавите-членки на ЕС, имат и много различни интереси в областта на мигрантите и бежанците, финансовата дисциплина, екологичното развитие и т.н.

Така, въпреки че Франция активно се опита да ръководи развитието на ЕС по време на председателството си през първата половина на тази година и подтикна ЕС към по-нататъшно решаване на важни въпроси като "стратегическата автономия", в по-голямата си част тя беше самотен лидер, а постигнатият напредък беше далеч по-малък от очаквания.

Що се отнася до външната среда под френско ръководство, ЕС е изправен пред все по-влошаваща се геополитическа обстановка, а пътят към "стратегическа автономия" става все по-мъчителен. В руско-украинската криза Франция и Европейският съюз са както заинтересовани страни, така и потърпевши, тъй като понесоха сериозни загуби в областта на енергетиката, сигурността, веригата за доставки, бежанския въпрос и т.н. В същото време те са принудени да налагат санкции и да се противопоставят на "военната колесница" на Русия под натиска на САЩ и НАТО. В настоящия политически и обществен климат в Европа и на Запад Франция и ЕС могат да продължат напред само без възможност за конфронтация с Русия.

В краткосрочен план не е възможно да се промени постоянното влошаване на икономическите и енергийните интереси и интересите в областта на сигурността, както и фактът, че ЕС трябва да разчита на САЩ. В условията на външна среда, която ЕС не контролира, Макрон, който винаги се е застъпвал за независима европейска външна политика и за прилагане на "стратегическа автономия" на ЕС, досега не е успял да предложи достатъчно "политкоректна" стратегия, която да намали чувството за несигурност в Централна и Източна Европа и която да насочи постепенно отношенията между ЕС и Русия към изграждане на обща сигурност и взаимно доверие.