Илюзията за просперитет

Примерът с Обединеното кралство показва колко нестабилно е доверието

Тези, които искат да успокояват обществата, твърдят, че докато лихвените проценти на капиталовия пазар са по-ниски от икономическия растеж, проблемът ще се реши от само себе си. Докато инфлацията изтласква съотношенията на дълга до поносими нива, няма причина за безпокойство. Това за Йенс Мюнхрат от германския Handelsblatt е отношение, което има много малко общо с отговорността на правителствената политика и много общо с небрежността.

Фактът, че в продължение на години централните банки действаха като продължение на финансовите министерства, насърчаваше това отношение. В Европа ЕЦБ финансираше косвено правителствените бюджети, като изкупуваше държавни облигации, понижаваше лихвения процент на капиталовия пазар и в крайна сметка надделя над дисциплиниращите пазарни механизми. В САЩ Фед понякога изкупуваше повече облигации, отколкото Министерството на финансите беше емитирало.

Системата се основава на допускането, че централните банки имат правомощията да контролират дългосрочните лихвени проценти на капиталовия пазар. Тя се основава на регулаторната среда, която определя държавните облигации като безрискови ценни книжа. И предполага, че централните банки могат да финансират държавите си в дългосрочен план като перпетуум мобиле.

Само че: ако доверието в тази система намалее, има опасност от срив, както показва примерът с Великобритания. Защото внезапната загуба на доверие не е само резултат от безумната дългова политика на бившия британски премиер.

Фактът, че Английската централна банка бе готова да спре да изкупува държавни облигации, тъй като инфлацията го изисква, също разтревожи пазарите на облигации. Или почти ги докара до истерия. И това в никакъв случай не е характерно само за Обединеното кралство. 

Световните пазари на облигации са в смут

Световните пазари на облигации, които са много по-важни като котва на световните финанси, отколкото много по-внимателно наблюдаваните пазари на акции, са в хаос и отдавна оценяват новия инфлационен свят. В САЩ, както и в страни като Италия, доходността по десетгодишните държавни облигации вече надхвърля четири процента. Дори германските федерални облигации (бундове), които в началото на годината имаха отрицателен лихвен процент, са с доходност от 2,3%.

Това са тектонични движения на иначе доста мудните пазари на облигации в рамките на много кратко време. Bank of America вече говори за най-високите ценови загуби на облигационните пазари от 1949 г. насам.

В същото време решителната борба с инфлацията и грижата за финансовата стабилност - това руши настроенията в централните банки. От друга страна, експанзивната фискална политика подкопава паричната политика в нейната необходима борба с инфлацията, както наскоро предупреди МВФ. Системата достига своите граници.

И така, завръщането на инфлацията ли е промяната в правилата на играта, която централните банки, държавите, а също и финансиращите ги банки, на които не се налага да държат собствен капитал за предполагаемо сигурните държавни облигации, играха почти на воля в продължение на почти две десетилетия?

Дали правителствата с техните обещания за пълно покритие на финансовите нужди и централните банки с тяхното неограничено създаване на пари в крайна сметка не създадоха и не продължават да създават илюзия за просперитет, която няма никаква основа в реалността? 

Едно нещо е сигурно: Законите на икономиката не губят своята валидност, само защото централните банки и правителствата влязоха в съмнителна симбиоза в продължение на почти две десетилетия. Те не губят силата си, защото един малък вирус заразява не само хората, но и световната икономика. И те не остаряват, защото в Източна Европа бушува война, която никой не би предположил, че е възможна в този вид преди година, и която поставя половината свят в енергиен шок.