Модната индустрия в Европа изнемогва под натиска на растящите сметки за енергия

Енергийната криза, която затвори металургични заводи и заводи за алуминий в Европа, сега се разпространява към модната индустрия на Стария континент, пише Wall Street Journal.

Хиляди малки фабрики и работилници, които снабдяват модни марки като Gucci и H&M, наблюдават как бизнес моделът им пропада на фона на растящите цени на природния газ и на тока след нашествието на Русия в Украйна и решението ѝ да намали притока на газ за континента. Разходите за енергия на много текстилни производители нарастват от около 5% от производствените разходи до около 25%, свивайки маржовете им за печалба, сочат данни на европейската асоциация за търговия с текстил и дрехи Euratex.

Цените на енергията нараснаха толкова много, че според текстилните производители компаниите за комунални услуги и други продавачи на енергия, притеснени, че няма да им бъде платено, настояват текстилните компании да предоставят банкови гаранции или да плащат аванси, покриващи очакваните разходи за енергия за месеци напред. В Италия, най-големия текстилен производител в Европа, много производители казват, че вече не могат да постигат споразумения за покупка на енергия, които преди време са ги предпазвали от краткосрочни колебания на цените.

Италия и някои страни от Южна Европа поискаха от ЕС да приеме таван върху цените на едро на газа във всички страни членки, мярка, която Германия и Нидерландия отхвърлят. Европейската комисия има идея да налага извънреден таван върху цената на природния газ на основната борса в блока - TTF, и получи принципното съгласие на европейските лидери за това.

За момента проблемите се разпространяват нагоре и надолу по веригата за доставки – от предачи и тъкачи, които потребяват много ток, за да превръщат вълна в прежда, до бояджии, които използват захранвани с газ водни резервоари и сушилни с индустриални размери.

За производителите на текстил е трудно просто да прехвърлят тези по-високи разходи на купувачите. Мнозина имат задължение да доставят стоки на договорени месеци по-рано цени. А по-високите цени вероятно ще накарат много модни компании и търговци на дребно да преместят бизнеса си извън Европа, където цените на енергията може да се по-ниски. Това застрашава 1,3 млн. работни места в текстилната индустрия в ЕС.

Алберто Паканели, който управлява текстилна компания в Северна Италия, бил смаян, когато сметката му за газ през юли набъбнала до 660 хил. евро спрямо 90 хил. евро година по-рано.

„Случва се така, че цялата европейска индустрия е застрашена да излезе извън строя“, отбелязва Паканели.

Някои брандове вече пренасят производството в други страни, включително Турция, където производствените разходи са по-ниски, вместо да поемат допълнителните разходи в страни като Италия, съобщават доставчици. Русия продължава да доставя петрол и газ на Турция. Енрико Гати, производител на вълна, който снабдява Zara, H&M и други марки, казва, че поръчките са намалели с 50% тази година при него и при други текстилни производители около град Прато, Тоскана, който е голям текстилен център.

Говорител на H&M заяви, че компанията „продължава да развива веригите си за доставка, за да смекчи повишените разходи за енергия, суровини и транспорт“.

Собственикът на Zara Inditex съобщи, че гъвкавите отношения с производителите ѝ позволяват да променя производство, както се наложи.

Проблемите в индустрията разкриват възникващо разделение между европейските страни, които се стремят да защитят националните си индустрии от растящите цени на газа, и тези страни, които не могат да си го позволят. Германия обяви мерки за смекчаване на последиците от високите цени на енергията на стойност близо 300 млрд. евро, включително ограничения за цените на тока и газа. Франция планира да вложи 100 млрд. евро в собствени мерки за борба с кризата.

Италия няма финансовата мощ за подобни мерки. Страната е затънала в дълг, равнокилен на 150% от брутния вътрешен продукт, а Джорджа Мелони, новият премиер на страната, обеща да държи под контрол публичните разходи.

Към края на септември Италия е предоставила 59 млрд. евро, или 3,3% от своя БВП за мерки, целящи да защитят компаниите и домакинствата от енергийната криза, сочат данни на института Bruegel в Брюксел. Германия е заделила 100 млрд. евро, или 2,8% от БВП, а Франция е насочила 72 млрд. евро, или 2,9% от БВП за разрешаване на проблема.

Различията подкопават единния пазар на стоки на ЕС, казва Жан-Франсоа Пиер Грибомон, президент на текстилната компания Utexbel NV. Неговата тъкачница в Белгия плаща 193 евро на мегаватчас в страната, два пъти повече, отколкото е плащал година по-рано. Във Франция, която насочи субсидии за разрешаване на проблема, той плаща 123 евро за метаватчас, като увеличението на годишна база е с около 50%. „Защо трябва да имаме обединена Европа, щом всяка страна може да прави каквото си иска“, казва Грибомон.

Михаел Енгелхард, ръководител на енергийната политика в профсъюза Textil+Mode в Берлин, отбелязва, че германските текстилни и модни компании може да се възползват от държавната помощ повече от компании в други европейски страни, но те все пак ще трябва да се съревновават за държавни средства с други местни индустрии. „Ако питате кой има най-дълбоките джобове, тогава, да, Германия винаги се справя добре“, казва той.

Текстилните производители се опасяват, че може да се озоват в края на опашката, ако европейските страни бъдат принудени да въведат режим на газа тази зима, тъй като техните стоки са смятани за не толкова съществени в сравнение с други енергоемки индустрии като производството на стъкло и металургията.

Стабилните доставки на евтин руски газ позволяваха на производители в Европа да процъфтяват десетилетия наред, дори когато конкуренцията от чужбина нарастваше. Делът на Европа в световния текстилен износ намалява в последните 20 години, а този на Китай е нараснал четири пъти до над 40 на сто към 2020 г., над два пъти повече от дела на ЕС през 2020 г., сочат данни на Световната търговска организация.

Малки и средни предприятия доминират индустрията в Европа, като създават близки, основани на сътрудничество връзки с модни къщи и задълбочават специализацията си поколения наред.

Техните техники за предене и тъкане потребяваха големи количества ток, като превръщаха вносни суровини от Нова Зеландия и Австралия в изящни прежди и платове. След това те се боядисваха в гигантски резервоари, захранвани с природен газ. Нишови компании разработиха висококачествени довършителни работи, които изискват квалифицирана работна ръка и носят по-големи маржове на печалбата.

Компаниите са съсредоточени в центрове като копринения район около езерото Комо в Италия и тосканския град Прато за производителите на вълна. Сътрудничеството даде на по-малките компании възможност да надскочат ръста си, конкурирайки се за цени и качество с Китай и Турция, за да произвеждат платове за брандове с глобален обхват.

Когато цените на енергията започнаха да растат преди една година, много малки компании установиха, че им е трудно да поемат допълнителните разходи. Цените на природния газ в Европа нараснаха почти десет пъти за една година, като достигнаха връх в края на август, а производителите работеха да върнат колекции, чиито цени бяха определени много по-рано през годината.

Маурицио Сарти, производител на луксозна вълна в Тоскана, казва, че се борел да изпълни поръчки за два месеца, но не можел да смогне с растящите цени на природния газ. „Определяте цена и след това цената на газа се удвоява. Не мога да прехвърля увеличението на моя клиент“, допълва той.

Винченцо Канджоли, друг производител на висококачествена вълна от Праго, установил, че вече не може да поднови дългосрочния си договор за покупка на газ на никаква цена. Това го принудило да започне да купува газ месец за месец. Сметката му за юли била 340 хил. евро спрямо 450 хил. евро за цялата 2021 г.

„Когато погледна профила ни през февруари и през юли, виждам два съвсем различни бизнеса и това е много плашещо“, казва той.

Гидо Нести, който притежава бояджийница в Прато с 30 служители, говорил с доставчика си на газ през септември с надеждата да поднови договора си за покупки, който обикновено е със срок от една година или повече. Подобно на много собственици на бизнес в Италия Нести свикнал да преговаря през лятото, когато търсенето на горивото е ниско, а газохранилищата на континента се запълват.

Този път, казва Нести, продавачът му поискал аванс, равен на разходите за газ за най-малко два месеца. 65-годишният производител не можел да повярва. Цената на газа е десет пъти по-висока спрямо година по-рано, което превръща плащането за два месеца напред в безпрецедентна сума, отбелязва той.

Нести разказал за това на друг бояджия от района Фабио Реали, чийто договор за покупка трябвало да изтече през декември. Реали пресметнал, че въз основа на сметките му за юли и август щяло да му струва около 1 млн. евро да покрие разходите за газ за два месеца, ако продавачът му отправел сходно искане. За да изкара годината, той трябвало да изразходи над половината от годишните си приходи за 10 млн. евро, за да покрие годишните си сметки за енергия, спрямо 10% в миналото.

Цената на газа, казва той, се превърна от „едни от хилядите бизнес разходи“, за които той рядко мислел, в „чудовище, което ни изяжда“.

Реали свикал извънредно заседание с ръководителите на компанията си и им казал, че следващите седмици ще бъдат моментът на истината. Затоплянето на големи водни резервоари за боядисване на платове станало толкова скъпо, че компанията можела да си позволи само два до три месеца загуби преди да затвори врати.

Реали постепенно повишава цените си след нашествието на Русия в Украйна. Когато Москва реши това лято първо да ограничи, а после да спре изцяло доставките по „Северен поток“, жизненоважна артерия за снабдяването с газ на Европа, цената на газа нарасна до над десет пъти спрямо това, което Реали плащал година по-рано.

Това направило разходите за енергия на Реали твърде високи, за да ги предаде надолу по веригата за доставки. Обичайният купувач на боядисаните му тъкани, производителят на вълна Гати, години наред преговарят с големи брандове, като оцелял по време на пандемията и други кризи.

Гати казва, че неотдавна изпратил на Zara платове за производство на прототипи на палто и други облекла, като осигурил поръчка за компанията си да произведе 183 хил. м платове за бранда. Когато притиснал Zara да поеме допълнителните разходи за енергия, които двамата с Реали имали, модната марка се отказала от поръчката, разказва Гати.

Той спестил известна сума, като пускал механичните си станове вечерта, когато цената на тока е по-ниска. Но дейността на Реали няма същата гъвкавост. Захранването и затоплянето на гигантски резервоари за боядисване потребяват големи количества газ. Работата им само три дни в седмицата ще забави доставките и ще доведе до глоби от Zara, казва Гати.

„Големите марки не искат и да знаят. Те искат да запазят маржовете си“, допълва той.