Защо звездният национален отбор на Англия по футбол се представя толкова зле?

Много е изписано за уроците, които бизнесът може да научи от спорта – контролирана конкурентна среда, която може да служи като лаборатория за идеи за видове лидери, мотивационна култура и процеси на вземане на решения. Кариерата на Алекс Фъргюсън като мениджър на Манчестър Юнайтед дори беше обект на проучване от Harvard Business School преди години. Но сега теорията на мениджмънта може би ще може да върне услугата и да обясни защо представянето на Англия на европейското първенство е толкова мрачно, пише Матю Брукър в материал за Bloomberg.

Това е загадка. Англия излезе на терена като един от фаворитите на букмейкърите. Под ръководството на Гарет Саутгейт, който пое управлението на националите през 2016 г., отборът се радва на най-успешния си период от спечелването на Световната купа през 1966 г. Англия достигна до полуфиналите на Световното първенство през 2018 г. и до финала на Евро 2020 (игран през 2021 г. заради пандемия) – за първи път от шест десетилетия страната стигна толкова далеч в голям турнир. На Световното първенство през 2022 г. в Катар Англия загуби от Франция на четвъртфиналите.

И все пак представянето на отбора в първия кръг та турнира в Германия беше посрещнато с почти всеобщо разочарование. Въпреки че оглавиха групата си с една победа и две равенства, за да преминат към осминафиналите – където Англия ще играе със Словакия в неделя – стилът на британците беше наречен от експерти и бивши играчи като безформен, прекалено дефанзивен и лишен от енергия. Водещият на BBC и бивш нападател на Англия Гари Линекер, който спечели „Златната обувка“ за най-много голове на Световното първенство през 1986 г., описа представянето на Англия при равенството 1-1 с Дания с цветист израз, навличайки си упреците на капитана на отбора Хари Кейн.

Това, което прави ситуацията по-объркваща, е, че Англия влезе в турнира с най-силния си набор от таланти, които е могла да натрупа в последно време. Кейн току-що направи най-добрия си сезон, отбелязвайки 44 гола в 45 мача, след като премина в Байерн Мюнхен в Германия миналото лято. След Световното първенство през 2022 г. Джуд Белингам се утвърди като една от най-ярките млади суперзвезди в света, превръщайки се на 20-годишна възраст в основата на отбора на Реал Мадрид, който миналия сезон спечели Ла Лига на Испания и Шампионската лига, най-престижното клубно състезание в Европа. Обратно във Висшата лига 22-годишният Коул Палмър от Челси и 19-годишният Коби Майноо от Манчестър Юнайтед станаха двама от играчите на сезона, повеждайки група от млади играчи, които отправиха предизвикателство към оригиналният състав на националния отбор на Англия.

Кейн, Белингам, Букайо Сака от Арсенал и Фил Фодън от Манчестър Сити се оценяват на повече от 100 млн. долара и печелят еквивалента на повече от 250 хил. долара на седмица. Английската Висша лига, където играе по-голямата част от отбора, е най-богатото и най-гледаното местно футболно състезание в света. Как може отбор, включващ толкова много звездни спортисти мултимилионери, да разочарова така?

„Ефектът на твърде многото талант предполага, че в отборните спортове като футбола, където взаимозависимостта е ключова, твърде многото талант може да влоши представянето“, казва Мартин Килдъф, професор по организационно поведение в University College London, чието изследване включва изучаване на треньорски кариери в Националната футболна лига на САЩ. „Отбори с твърде много доминиращи играчи предизвикват спорове относно вътрешногруповия авторитет и статус, които в крайна сметка подкопават представянето“, допълва той.

Отбори като този на Грузия, който се класира за втория кръг на шампионата, въпреки че се нарежда на 74-то място в света от ФИФА, изглежда има по-добра координация, защото йерархията е ясна, според Килдъф. Радикална идея за Англия би била Кейн да остане капитан, но да се включат по-млади играчи, които не са точно звезди, за да се намали объркването по отношение на статуса. Това може да изисква изпращането на Белингам на скамейките, каза той.

Няма очевидни признаци на сблъсък на его в лагера на Англия - въпреки че не знаем какво се случва зад затворени врати и това наистина е проблем за по-старите поколения. Един от начините за потушаване на битките за власт в редиците е мениджърът да поддържа желязна хватка. Фъргюсън възприе диктаторски подход в клуба си, считайки го за важно за постигане на позиция на всеобхватен контрол. Това обаче е близо до противоположното на управленската философия на Саутгейт, която се основава на комуникация, съпричастност и предоставяне на поле за действие.

Стилът му безспорно е бил успешен досега, което е видно не само от резултатите на турнирите в Англия, но и от очевидната свобода и лекота, с които отборът играе (поне през част от времето) по време на неговото управление. Но точно този ентусиазъм вече липсва. Някои твърдят, че предпазливата тактика на Саутгейт не е подходяща за богатствата, с които той сега разполага. С играчи от този калибър Англия трябва да бъде по-амбициозна, гласи аргументът, като се стреми да помете съперниците си, вместо да се опитва да защити преднината си веднага щом излезе с един гол напред.

Ако смятате, че проблемът е в тактиката, британската спортна преса се е погрижила. Почти няма вариант, която да не е бил обсъден в общото отразяване на провалите на Англия: махнете Кейн; изградете отбора около Кейн; нека Белингам играе по-назад заедно с Деклан Райс; махнете Белингам; нека Фодън играе в центъра; махнете Фодън; нека Палмър играе отдясно и Антъни Гордън от Нюкасъл Юнайтед отляво; нека Сака играе като ляв бек; махнете Сака. И така нататък.

Може би най-големият проблем не е тактиката или излишъкът от талант, а нещо по-просто: бремето на очакванията. Загубата на сплотеност и енергия в Англия е повторение на вековен проблем. Победата на Световното през 1966 г. и статутът на страната като родно място на съвременната игра дадоха на английските запалянковци  нереалистичното очакване, че националният отбор винаги ще бъде претендент за турнирна слава. Това беше голяма тежест за следващите поколения футболисти. Както гласи клишето – големи обувки за запълване.

Голямото постижение на Саутгейт беше да освободи Англия от този начин на мислене. Но шестте години на относителен успех и потокът от таланти, които сега красят отбора, отново разпалиха надеждите – а с това и психологическата тежест върху играчите. Проучване от 2018 г. в Academy of Management Journal установява, че когато тенисистите с високи външни очаквания за представяне се сблъскат с неуспехи на по-ранен етап, може да са по-малко склонни да проявяват воля, отколкото тези с ниски очаквания.

Проучването не предлага решение, но диванният експерт дава, посочва Брукър. Да ви пука по-малко. Забавлявайте се повече. Футболните кариери са кратки, а върховете минават бързо, така че не губете време да се тревожите. Англия все още е в турнира и отборът все още може да се сплоти. Все още има за какво да се играе.