Пеле, който не обичаше да го наричат Пеле

Когато по време на живота му по улиците на Бразилия питат кой е Пеле, мнозина отговарят: „Пеле е Бразилия!". Ако попитате Пеле кой е той, ще ви отговори: „Едсон". Той никога не е харесвал прякора си. Говори за Пеле само в трето лице.

Но Пеле, тези четири букви звучат като най-висшето изкуство на футбола. Те предизвикват спомени за непредсказуемия, деликатен, дриблиращ, неустоим, грандиозен футбол на тропическите стадиони. Ах, Пеле. Самата дума напомня за един специален стил - jogo bonito, красивата игра, която никога няма да се завърне по този начин. Тя ще остане завинаги спомен. В този смисъл: О, Кралят е мъртъв, да живее Пеле, пише в свой анализ германският Die Zeit. 

Възходът на Пеле започва още докато е бил като малък през 40-те години по улиците на Бауру, във вътрешността на щата Сао Пауло. Без обувки. И без топка. Пълнени с вестници чорапи и странни грейпфрути са първите му инструменти в играта. Бъдещият световен футболист на 20-и век е син на перачка и несполучил футболист на име Дондиньо. В първия си професионален мач Дондиньо контузва коляното си толкова тежко, че вместо истинска кариера му остава възможността да играе футбол от по-ниска класа и работа като чистач в собствения му клуб. Изглежда, че Пеле го очаква бъдеще в бедност, особено след като, за огромно съжаление на майка си, понякога пропуска часовете в училище или оставя прането навън, докато тръгва по задачи, само за да преследва отново футбола.

Кралят на футбола Пеле

1 / 8

Снимка: EPA/MIKE NELSON

Още галерии

„Не, името ми е Едсон!"

Сценичното му име, което Едсон Арантес до Насименто приема, също произтича от този скромен момент. „Не знам дали беше шега или бях направил нещо нередно, но един ден едно момче на улицата ме нарече Пеле", обяснява по-късно той. Двете срички са семантична безсмислица, но за португалските уши по онова време звучат детински. Впоследствие отблъснатото момче се нахвърлило върху другото и отвърнало: „Не, аз се казвам Едсон!“.

Но това само влошава нещата. „След това цялото училище ме наричаше така, за да ме провокира". Едсон става Пеле. Но не и за себе си. Срамежливото момче, а по-късно и звезда, винаги се е възприемало като Едсон. Превръщането в Пеле се случва само на терена. И то как.

Валдемар де Брито, бивш бразилски национал, който също като Пеле е нападател, се запознава с Пеле в клуба на баща си. През 1956 г. Де Брито му урежда да отиде в Сантос, пристанищния град на метрополиса Сао Пауло. Пристигането на 15-годишния Менино, момчето, в тогавашните национални шампиони е един от най-значимите трансфери в историята на футбола.

„Пеле беше най-младият в отбора. Но най-възрастният ни и опитен треньор каза: „Тук имаме звяр!" - спомня си Хосе Масиа, известен като Пепе, който като ляво крило трябваше да бъде част от петимата нападатели заедно с Пеле. Защото с идването на Пеле черно-белите, които не печелеха много преди и след Пеле, се превърнаха в santásticos, balé branco, time dos sonhos - с други думи, в santásticos, белия балет, отбора на мечтите.

Дяволски, магически футбол

Какво е означавала играта на този суперталант за хората по онова време може да се опише само с невероятни заглавия и цифри. Разбира се: пет бразилски шампионата, десет титли в родния щат Сао Пауло, два пъти Копа Либертадорес, еквивалента на Шампионската лига в Южна Америка, и два пъти Световната купа. Забележително.

За днешния европейски футболен лаик обаче това не означава много, особено ако не познава обстоятелствата от онова време. Защото играта на бале бранко е била толкова специална, че се е превърнала в самостоятелно усещане. Когато през 1960 г. Сантос побеждава целия елит на Стария континент по време на едно от безбройните си европейски турнета - включително Мюнхен 1860 с 9:1 - френският вестник L'Équipeteve пише с благоговение:

„Това е електрическа, зашеметяваща, неудържима игра. Чисто изкуство. Това е въпрос на секунди. Вълшебните крака преминават покрай зашеметените защитници с халюцинационна, дяволска скорост. Топката върви с тях, те доминират и я владеят. Те са чудесни гении, които правят магии и чудеса с топката на терена. Те са мистици“. 

Жилмар, Пепе, Кутиньо, Мауро Рамос или Зито. ФК „Сантос“ остана заедно почти десетилетие, като много от тях бяха в основата на най-успешната ера на Селесао. Но Пеле успява да се открои от този ансамбъл. С невероятния брой голове, които е вкарал! Дали са 840? Или с приятелските мачове - 1279? Или, както самият той отговаря, когато го питат дали Неймар младши някога би могъл да го надмине - 1283? 

Но не толкова броят, колкото красотата на головете му определя Пеле. Независимо дали дриблира в половината на Мексико, или с гърди прехвърля топката, без да докосва земята, покрай връхлитащите защитници, зрителите виждаха нещо, което не са виждали никъде другаде.

Когато през 1961 г. Пеле превъзхожда цялата задна линия на съперника си Флуминензе на „Маракана" в Рио де Жанейро, той променя Бразилия и семантично. Журналистът Жоелмир Бетинг е толкова впечатлен от шедьовъра, че поставя паметна плоча в преддверието на националния стадион на Бразилия в чест на „най-красивия гол в историята на Маракана". 61 години по-късно, когато бразилският нападател Ричарлисон вкара може би най-красивия гол на Световното първенство по футбол през 2022 г. със страничен удар над главата, бразилските коментатори почти в един глас гръмнаха: "Gol de placa!" „Гол за табелата“. След подвига на Пеле това е бразилският израз за необикновено футболно майсторство. 

Записът на оригиналния Gol de Placa обаче е изгубен. Няма и видеоклипове на най-зрелищния според Пеле гол в кариерата му. Години по-късно, по молба на Пеле, специалисти анимират сцената, в която той надхитрява и преодолява трима противници и вратаря един след друг. Липсата на реалните кадри не намалява мистификацията на Пеле, а напротив.

Нападателят се превърна в олицетворение на „jogo bonito", който донесе на Бразилия три световни титли. Ако през 1970 г. това е може би най-добрият бразилски отбор, който някога е играл, през 1962 г. той е оста на santásticos, която също триумфира - въпреки че Пеле трябваше да гледа контузен през по-голямата част от турнира. Но именно първата титла на Бразилия през 1958 г. превръща Пеле в крал.

„Той беше едно срамежливо момче", спомня си тогава Мел Хопкинс от съперника в турнира Уелс. „Но само докато не получи топката! Беше малко момче. Но ужасно талантливо момче“. Уелс разбра това, когато Пеле вкара първия си гол на Световното първенство срещу тях. И именно сълзите на това момче изкупиха и трогнаха Бразилия. Снимката след спечелването на титлата, на която 17-годишният младеж плаче на гърдите на десет години по-възрастния страж Гилмар след изключителното си представяне, вече е част от националната памет. Това е снимка на преодоляването.

От една страна, страната преодоля колективното мъченичество, в което изпадна през 1950 г., когато драматично загуби домакинството на Световното на стадион „Мараканасо". Бразилия изпада в криза на идентичността, която съвпада с икономическите и политическите сътресения, свързани с угасващото управление на популисткия диктатор Жетулио Варгас.

От друга страна, расизмът бе преодолян, поне в спорта. Дотогава бразилският национален отбор е бил предимно за играчи от бялата средна и висша класа. Загубата на финала на Мараканасо, например, публично се приписва на чернокожия вратар Моасир Барбоса, който страда от това през целия си живот, въпреки че според днешните анализи не неговите грешки са причина за драматичното поражение на Световното първенство през 1950 г.

Освобождаващата тръпка на викащото момче-чудо Пеле дотолкова докосва същността и чувството за страхопочитание на хората както в страната, така и в чужбина, че оттогава той е наричан O Rei (Кралят). И като истински крал на ХХ век той получи една задача: да представлява.

Кралят не се продава  

Едсон представляваше „Сантос“: В продължение на години той играе безброй мачове по целия свят, почти деветдесет мача годишно. Пеле олицетворяваше футбола: целият свят искаше да го види. Има дори един такъв мит - че по време на войната за Биафра в Нигерия специално за него е било организирано двудневно примирие. Всъщност появата му вероятно е била използвана по-скоро като пропаганда. А Пеле представлява Бразилия: по време на военната диктатура измъчващият страната президент Медичи му дава дипломатически задължения, за да открие площад „Бразилия" в Мексико сити в чест на триумфа на Световното първенство през 1970 г. Стенопис на бившите футболисти от националния отбор на Бразилия Пеле (вляво) и Гаринча в Рио де Жанейро, Бразилия. Снимка: Bloomberg

И до днес има обвинения, че Пеле се е оставил да бъде използван от военните, които се промъкват на власт между 1964 и 1985 г. Без да се замисля, той им е давал положителен образ на чернокож "Sim, Senhor" - расисткото клише за раболепен, безропотен потомък на роби. Пеле се противопоставя на тези обвинения, като се противи на настояването на диктаторите да се върне в националния отбор след 1970 г.

Само веднъж Пеле не е дриблирал за „Сантос“ или Селесао. Преди това отхвърля всички предложения на големите европейски клубове като Милан и Реал. Не можете да продадете крал. Единствено САЩ, които по това време искат да популяризират футбола, успяват да накарат Пеле да се оттегли от пенсионирането си, което бе обявил малко преди това. От 1975 г. нататък играе заедно с Кайзер Франц Бекенбауер за отбора New York Cosmos. През 1977 г. окончателно приключва с футбола. 

След това Пеле е министър на спорта в продължение на три години, също и в края на 90-те години. Невъзможно беше да си представим общественото съзнание без него, винаги донякъде отдалечено от реалността. Крал с бразилско излъчване.

И не само това: Пеле е автор на десетки музикални заглавия. Той дори изпълнява две песни с известната Елис Реджина. „Изпей нещо за нас, Пеле! Свириш толкова добре на китара!" - подиграва се Реджина на все още активната звезда през 1969 г. в песента Vexamão - на български: „голям грях“. А една от любовните връзки на Пеле е с Xuxa (Шуша - бразилска телевизионна водеща, филмова актриса, певица, модел и бизнесдама), бразилския еквивалент на поп певицата Мадона. Пеле се жени три пъти и е постоянен източник на новини за таблоидната преса, което завършва със скандал.

Политикът Сандра Реджина Машадо успешно завежда дело за ДНК тест, който доказва, че Пеле е неин биологичен баща в резултат на афера с майка ѝ. Въпреки това футболната звезда никога не признава бащинството си и избягва всякакви контакти с дъщеря си - поведение, което накърнява имиджа на Пеле, след като Машадо умира от рак на гърдата през 2006 г. По нейна инициатива от 2001 г. тестовете за бащинство в Бразилия са безплатни. 

Най-голямото наследство на Пеле обаче е въпросът за най-висшето изкуство на футбола: кой е по-добър - Пеле или Марадона? Кой е по-добър - Пеле или Меси? На бивши футболисти като Алфредо ди Стефано, Боби Чарлтън или Ференц Пушкаш не им трябва и секунда, за да отговорят на въпроса.

Едсон Арантес до Насименто почина на 29 декември 2022 г. на 82-годишна възраст.