Осем неразкрити тайни на Айфеловата кула

Когато Айфеловата кула е открита по време на Парижкото изложение през 1889 г., някои от водещите художници в града я осмиват като безполезна, чудовищна и варварска. По обективни показатели тя е най-високата конструкция в света - претенция, която запазва в продължение на четири десетилетия, построена в чест на триумфа на индустриализацията, технологичните постижения и стогодишнината от Френската революция. И до днес монументът е една от най-значимите забележителности на Франция и туристическа атракция, която привлича около 7 млн. посетители годишно.

Нищо от това нямаше да се случи, ако беше съборена, както почти се е случило в началото на съществуването на кулата. Или ако Монреал беше успял да я вземе назаем - което кметът на града се опита да направи за собственото си Експо през 1967 г. (Дали наистина щеше да бъде върната и реконструирана на първоначалното си място?)

Всъщност, ако „стените“ на Айфеловата кула можеха да говорят, те щяха да могат да разказват много добри истории, голяма част от които са неизвестни на широката публика. Така че с помощта на Савин Йетман-Айфел, потомък от пето поколение на Густав Айфел, инженера-бизнесмен, построил кулата, Bloomberg направи обиколка и се запозна с факти (и тайни), малко познати на повечето от нас.

Невинаги е била толкова цветна

Какъв цвят е Айфеловата кула? Отговорът се променя почти всеки ден. Това не е естественият бронзов оттенък на метала, както мнозина биха си помислили, а по-скоро смесица от нюанси на боята, които са в постоянно състояние на еволюция, тъй като старите слоеве се отчупват и се нанася нова боя. В момента малко под половината от кулата е покрита с направен по поръчка нюанс, наречен „кафявият цвят на Айфеловата кула“; останалата част е или наскоро боядисана с друг цвят, или се изстъргва. Вариациите през годините също не са били съвсем леки. Монументът е претърпял седем различни цветови промени и последният избор вероятно няма да е последният.

Само по време на живота на Густав Айфел кулата е променяла цвета си пет пъти. Металните части са били в ярко „венецианско червено“, преди да бъдат сглобени, а след това са боядисани с дебел слой червеникаво-кафяво. Няколко години по-късно целият монумент е боядисан в охренокафяво, а през 1899 г. придобива може би най-впечатляващия си вид с петцветно избледняване, вариращо от жълто-оранжево в основата до бледожълто на върха.

Ако не можете да си представите нищо от това, може би скоро ще успеете. След проучване на всички цветове на кулата архитектът Пиер-Антоан Гатие решава, че при следващото боядисване трябва да се използва „жълто-кафявият“ нюанс, използван през 1907 г. и предпочитан от Гюстав Айфел. В момента се работи по боядисването, но успоредно с това се провежда и кампания за отстраняване на всички предишни слоеве, които тежат общо 350 тона. Работата, която се извършва изцяло на ръка, ще отнеме години.

Обсъждало се е кулата да бъде съборена

Мястото за Айфеловата кула на Марсово поле е било разрешено на Густав Айфел като 20-годишна концесия, но още преди този период да изтече през 1909 г. бъдещето на паметника е било под сериозно съмнение. Всъщност след световното изложение през 1889 г. популярността на кулата и броят на посетителите започват да намаляват и се заговори за събарянето ѝ. През 1903 г. различни комисии, упълномощени от град Париж, водят до разделение на гласовете по въпроса дали да се запази или разруши гигантската структура. Несигурността цари в продължение на години.

Тя спасява Франция

В основата вече лежат останките от инсталацията, която спасява Айфеловата кула от събаряне и може би дори е допринесла за спасяването на Франция по време на Първата световна война. Но обикновеният човек не може да ги види - те са заровени под градините на Марсово поле в близост до южната колона.

Там, в помещение, което сега се нарича „бункер“ и все още се използва за работа по кулата, се съхраняват ранните версии на оборудването за безжична телеграфия, инсталирано от Айфел и френските военни. Айфел през целия си живот се интересува от наука и още в началото решава да използва кулата за провеждане на изследвания в областта на метеорологията и аеродинамиката. Тогава, когато се засилва натискът за бъдещето на паметника, той се съгласява да финансира военни изследвания в областта на развиващите се безжични комуникации. При първите тестове, проведени в надземна барака близо до подножието на кулата, млад офицер успява да установи връзка с крепости в Източна Франция, след това в Тунис и дори в Канада. През 1910 г. е построена постоянна подземна станция, която подобрява шансовете на кулата да оцелее.

Айфеловата кула наистина доказва стратегическото си значение четири години по-късно. През септември 1914 г. французите използват комуникационната система, за да прихванат съобщенията на германската армия, което позволява на Франция да блокира настъплението ѝ в битката при Марна. С това Густав Айфел подпечатва концесията си за още 70 години.

Станала е по-висока през 2022 г.

Още от онези ранни дни, когато се експериментира с безжичните комуникации, Айфеловата кула има и практическо значение. Днес тя се използва като цифров радио- и телевизионен излъчвател със 116 антени. Най-новата е монтирана през 2022 г. с помощта на хеликоптер, като повишава височината на конструкцията до 330 метра.

Ресторантите са част от визията на Айфел, но перфектната кухня - не

Когато Айфеловата кула е открита, на първия етаж има богато украсени ресторанти, предлагащи френски, елзаски и руски специалитети, и англо-американски бар - всичко това е част от визията на Густав Айфел за привличане на туристи. Но готвенето в кулата никога не е било лесно.

Не търсете нищо друго освен ресторанта на втория етаж „Жул Верн“, който е най-оживеното място в кулата, след като получи първата си звезда „Мишлен“ преди четири десетилетия. През 2017 г. френският президент Еманюел Макрон и колегата му Доналд Тръмп имаха частна вечеря там със съпругите си. По-рано тази година той беше един от едва осемте ресторанта във Франция, които получиха две звезди „Мишлен“, а пътеводителят Gault & Millau обяви главния му готвач Фредерик Антон за „Готвач на годината“ за 2025 г. И все пак „Жул Верн“ работи при редица ограничения, които никой друг парижки ресторант не би издържал.

От една страна, газовите печки - предпочитани от готвачите заради прецизния контрол на температурата и равномерното разпределение на топлината - не са разрешени от съображения за безопасност. Доставките могат да се транспортират до кухнята само чрез служебен асансьор и то само в ранните сутрешни часове, което означава, че ако някоя особено голяма и празнично настроена група иска да поръча целия хайвер в заведението, готвачите не могат да се снабдят с още по време на смяната.

Има и ограничения за теглото на всичко, което остава постоянно в кухнята и трапезарията. Това, което се отстранява от кулата, се претегля и всичко, което го замества, трябва да има същия или по-малък тонаж. Когато през 2018 г. кетъринг гигантът Sodexo пое концесията на „Жул Верн“ и реши да смени печките например, компанията беше ограничена до определени модели - които също трябваше да бъдат разглобени и изнесени на части, тъй като не се побираха в асансьора.

Има скрит етаж, който малцина виждат

Посетителите, които внимават, докато пътуват с асансьора между втория и третия етаж, могат да зърнат междинна платформа. Повече от четири десетилетия асансьорът не спира редовно там за туристите.

Тайнственият етаж напомня за по-ранните дни на кулата, преди технологичният напредък да позволи на системата да достигне до самия връх с един ход. През първите седмици след откриването на кулата на 31 март 1889 г. единственият път нагоре е бил през 1710 стълби. Скоро обаче Айфел получава правителствено разрешение да започне експлоатацията на петте асансьора на кулата, които ще поставят рекорди по своята траектория и товароносимост. За най-високото ниво Айфел се обръща към бившия си съученик от инженерното училище и изобретател Феликс Леон Еду, за да разработи система, която да може да пренесе гостите през последните 160 метра от втория до третия етаж.

С двустепенната система на Еду гостите се изкачват с един асансьор до междинна платформа, след което слизат и се прехвърлят на друг за последния участък. Системата е била тромава, неефективна и склонна към повреди през зимата, когато хидравликата е ставала жертва на замръзването. Въпреки това той не е заменен до 1983 г., когато са инсталирани днешните двукабинни електрически асансьори.

Що се отнася до вече несъществуващия перон? Той се използва като складово помещение, а асансьорите могат да спират там в случай на авария. „Това е нещо като тайно място, което не се вижда от много хора“, казва Йетман-Айфел.

Смята се, че само двама души са спали в апартамента на кулата и Айфел не е бил един от тях

В цената на билета за възрастен за посещение на върха на Айфеловата кула, която е 35,30 евро, е включено разглеждане на малка реконструирана версия на „апартамента“ на Густав Айфел с восъчни фигури на инженера, дъщеря му Клер и Томас Едисон, който по време на посещението си е донесъл фонограф.

В случая „апартамент“ означава просто „стая“. Пространството се състои от три малки кабинета, приемна с пиано, кухненски бокс и малка баня. Но Айфел обичал гледката оттам и между 1903 г. и 1912 г. това било продуктивно място за него, където извършвал метеорологични измервания и публикувал научни статии. Той го използвал и за посрещане на ВИП гости като Сара Бернар, Бъфало Бил и множество европейски кралски особи. Това е неговият начин да популяризира кулата и себе си като бизнесмен. Това, което не е правил, е да пренощува там. Там дори нямало легло.

„Има само двама души, за които можем да кажем със сигурност, че са спали там“, казва Савин Йетман-Айфел, който има снимка на баба си и дядо си на върха на кулата на сутринта след сватбената им нощ през август 1935 г. с чаши шампанско в ръка.

Можете да си купите парче от Айфеловата кула

Металната рамка на кулата тежи 7300 тона и има 18 038 железни части и 2,5 милиона нита. Но тези цифри са се променяли през годините, тъй като в резултат на ремонтни дейности различни части са били премахвани или заменяни. Тоновете машини и оригиналните чугунени елементи на Айфеловата кула всъщност представляват все по-ценно съкровище, което се съхранява в склад близо до Париж. Местонахождението им е толкова строго пазено в тайна, че дори Йетман-Айфел няма представа къде биха могли да се намират.

Голяма част от това съкровище е свалено от кулата в началото на 80-те години на миналия век, по време на същия основен ремонт, при който е подменена асансьорната система между втория и третия етаж. При този процес оригиналното кръгло стълбище е премахнато и нарязано на 24 секции. Една от тях е изложена на първия етаж на кулата, а три се намират във френски музеи. Останалите са продадени на търг. През 2020 г. секция № 17, която е била в частна колекция в Канада, е продадена на търг за 253 500 евро.

При тези цени останалият метал вероятно е награда за няколко милиона долара.

Олимпийските игри послужиха като напомняне за тайното метално скривалище: част от него беше използвана в 5084-те бронзови, сребърни и златни медала, връчени на спортистите. „Ние съчетахме най-силния символ на Игрите - медала, с най-големия символ на Париж и Франция по света - Айфеловата кула“, заяви Тони Естанге, ръководител на организационния комитет.

Но всеки може да си купи малко парче от кулата за много по-малко от шестцифрена сума - поне засега. Ограничена серия от 600 нита с кръгли глави, изработени от желязото на кулата, премахнато по време на ремонта, се продава в бутика за посетители за 525 евро всеки. Можете да ги закупите дори онлайн, без да се налага да пътувате до Париж.