„Резиденция Баба“, или как се променя икономиката на селата чрез култура

Селата не трябва да са места за минало, а за настояще и бъдеще. Трябва да са пространство, където да можеш да си позволиш да си въобразиш бъдеще – човеколюбиво, природолюбиво и икономически устойчиво.

Това казва Янина Танева, създател на „Резиденция Баба“ – инициатива на „Фабрика за идеи“, която свързва млади хора от градовете и възрастни в села из цяла България. Зад тази привидно романтична идея се крие модел, чрез който селата се съживяват и културно, и икономически, а заради успеха ѝ към „Резиденция Баба“ има интерес и от други държави, като вече е репликирана в няколко села в Турция.

Миналата седмица приключи кандидатстването за тазгодишното издание на инициативата, което ще се проведе между 30 август и 9 септември във влашките села Делейна, Кошава и Ясен, като този път програмата е насочена към по-широк кръг кандидати – не само артисти, но и антрополози, етнолози, изследователи, архитекти, урбанисти.

„Надяваме се тази година след резиденцията да имаме нова визия за това какво означава музей – идеята за памет, за архив на едно село“, казва Янина Танева. Целта е да се създаде съвременен тип изживяване на място, на което човек не би отишъл, ако няма вход и конкретен повод – място, което съхранява не само материално, но и нематериално културно наследство.

„Носителите на история и на памет в селата си отиват. Аз работя от 15 години в български села и такива с по 300 души към днешна дата са с по 10. От тези 10 всеки се опитва да оцелява и по очевидни причини културното наследство не може да му е фокус“, казва тя.

Янина посочва, че организацията акцентира върху включването на съвременни процеси в създаването на образи на паметта, така че да бъде представена по вълнуващ и интересен начин за следващите поколения.

„Един битов кът няма как да е атрактивен за нашите деца утре, вдругиден. Трябва да има контекст, трябва да има преживяване“, казва тя. Според Танева всеки ден сме „атакувани“ от перфектен дизайн, базиран на потребителското изживяване.  

„Защо музеите и галериите да нямат такъв дизайн на преживяването? Ако не го направим, със сигурност ще изгубим следващите поколения“, казва Танева.

 Ефектът „Резиденция Баба“

„Миналата година с много голям проект ремонтирахме заедно с местните хора шест пространства, които да служат за интердисциплинарна работа – да са покана към артисти и изследователи да идват и да работят там. Мисля, че местните хора са много щастливи, че имат тези места, използват се активно. Те самите инвестираха много доброволен труд“, разказва Танева.

Ефектите от „Резиденция Баба“ се усещат и след като участниците си тръгнат. Например в едно от селата, ремонтираното пространство е „препълнено от събития“, защото читалището няма сграда, на друго – се използва за кино, а на трето – за работилница за деца. Една от участничките, която живее в близко населено място, всяка неделя се връща в селото, в което е била резидент, за да води курсове по рисуване за възрастните, а там има и йога. 

Ремонтирана стая в с. Паволче, снимка: Никола Замбели

Местните хора припознават инициативата, защото „не се чувства като студена европейска програма, която е дошла и е наляла едни пари в незнайни материали и функции“, казва Танева.

За тазгодишната резиденция кандидатите са над 30, но финансиране има само за 8. Янина Танева се надява да успее да открие допълнително средства, така че поне 22-ма от кандидатите да могат да се включат.

Снимка: Фабрика за идеи/Резиденция Баба

Резултатите са не само културни, но и икономически

„Много идеализираме селата, мислейки ги само през културното им наследство. Първо, много лошо го пазим, второ – много лошо се отнасяме към хората, живеещи в периферията на една хиперцентрализирана икономика в два-три икономически центъра“, казва Танева.

„Инвестицията, която влагаме в едно село, в което започваме да работим, е изчислена на минимум между 80 000 лв. и 100 000 лв.“, казва Танева. Чрез партньорските си мрежи организацията си помага с ремонти и различни доброволчески дейности.

Досега финансиране резиденцията е получавала по различни програми – чрез Национален фонд „Култура“ и Фонда за двустранни отношения с Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Тази година подкрепата е осигурена от Фондация „Америка за България“.

Един от икономическите ефекти на резиденцията е свързан с първоначалната идея участниците в резиденцията да не спят в хотели, а в домакинства от селото и така хората там да бъдат подпомогнати от парите за нощувки.

Има обаче и друг резултат от инициативата. Създадено е и социално предприятие „Резиденция Баба“ – кооператив от 40 жени от селата, в които организацията работи, плетат чорапи и терлици за големи корпоративни клиенти.

Снимка: Илияна Григорова

„Направихме изследване и това е подобрило дохода им със 142% на месечна база, което не е малко. За много от тях дори не икономическият ефект е важен, а това, че чувстват, че имат цел, че има някакъв смисъл, защото българският пенсионер изпада от всякакви социални взаимодействия, след като приключи със служебния си живот“, казва Танева.

Тя обръща внимание на темата за т.нар. „сребърна икономика“ – възможността експертните познания на пенсионерите да се използват и след изпадането им от работната сила.

„Особено в държава като България, в която хора няма, да не използваме този потенциал, е лудост“, казва Танева.

Въпреки че организацията е търсила подкрепа от местния бизнес в регионите, на които работи, засега отговор няма. Подкрепа в активностите получават от местните власти.

Снимка: Фабрика за идеи/Резиденция Баба

Национална памет, но без националистически привкус

„По време на комунизма, а и след Освобождението дори, има опит за архитектура на националното самоопределение и идентичност през конкретни символи. Това, което ние като антрополози, етнолози и практици на терен се опитваме да направим, е онези автентични, неспуснати „отгоре“ локални наративи да ги изтръскаме, да им намерим отново място, да ги превалидираме и да се стигне отново до автономната култура“, казва Янина Танева и именно така прави разграничение между националистическите прочити на националното и неговите естествени проявления.

„Много често ние работим с културни малцинства, които изобщо не са представени в този общ наратив“, казва тя и дава пример с българомохамеданите, власите, торлаците.

„Това ни е интересно – регионалната самостоятелност на наратива“, казва тя.

Според Танева националистическите идеи, които често се прокрадват около темата за паметта, не са особено характерни за селата.

„Националистическият глас, според мен, може да идва от малки градове и София. В селата хората са повече реалисти, много повече експерти в това как държавата е спряла да функционира, защото тя първо там е спряла да работи“, казва тя и допълва, че именно в селата вижда много критично мислещи хора.

Според нея бедността в селата е предизвикана не от липсата на ресурси, а от липсата на качество на отношенията – от това, че „някой от някъде иска да кукловодира местните да гласуват за него и пак да бъдат взети местните ресурси, но да бъдат използвани за легитимиране на централната политика, която после изобщо не се интересува от тях“.

Опитът ѝ из селата обаче показва, че те могат да бъдат и място за иновации. Дава пример за група възрастни хора на едно от местата, които предложили да е потърси вариант за създаването на местен енергиен кооператив. Същевременно държавните политики ги пропускат.

„За съжаление, ние виждаме в читалищата и хора на по 20 години, които не могат да се справят с мейли“, казва тя.