Отива ли си либерализмът в културата?

Звукът на модерното западно изкуство е либерализмът, пише колумнистът на Financial Times Стивън Буш. Макар много малко хитове за масовия пазар, които излизат от Америка - независимо дали печатни, стриймовe или телевизионни - да съдържат добре дефинирана или последователна политика, те обикновено звучат либерално, отразявайки демократичните ценности.

На масовия либерализъм обаче му липсва голяма част от мисълта и дълбочината на истинския либерализъм. Ето защо измислената Барбиленд във филма „Барби“ включва президент и избори. Какви проблеми разрешават те е оставено на въображението на зрителите, но свободните и честни избори автоматично се приемат за по-добри от алтернативата.

Либерализмът в изкуството също така обяснява защо много филми, видео игри и телевизионни епизоди завършват със скандал, разгласен в пресата или представен на кмета, коментира Буш. Дори във време на съмнение в себе си и песимизъм в голяма част от западния свят стремежът към отчетност чрез демократични институции се смята за важен.

Този либерален фон е причината, поради която, независимо дали Китай някога ще изпревари САЩ по икономически показатели, либерализмът като пазар и производител на нова културна продукция – включително романи, телевизионни предавания и игри – ще оформи останалия свят по неочаквани начини. Всъщност той вече го прави.

Именно това обяснява защо картата на реалния свят във филма за Барби включва нещо, което изглежда ужасно много като линията, която гласи, че китайците притежават оспорван участък от Южнокитайско море. Ето защо тази година наградите „Хюго“ - най-престижните литературни такива в областта на спекулативната фантастика - се проведоха в Чънду. И това е и причината по-голямата част от брутните приходи от екшън римейка на Disney на филма „Мулан“ от 2020 г. да дойдат от Китай.

Успехът на Китай експортира нещо, което е много различно от либерализма в западното изкуство. Лиу Ифей, китайско-американският актьор, който играе Мулан, подкрепи полицейските репресии срещу протестите в Хонконг. Невероятната научна фантастика на китайския писател Лю Цисин, „Проблемът с трите тела“, издадена на английски преди почти десетилетие, самата е носител на награда „Хюго“, но - от борбата на героичната Земя, която се стреми да надделее над технологично превъзхождаща я суперсила, до колебанията на либералните герои на трилогията - тя също е пропита от вярванията и ценностите на Китайската комунистическа партия.

Тазгодишните награди „Хюго“ бяха разтърсени от противоречия, след като няколко автори и творби бяха обявени за недопустими. Една такава беше епизод от драмата на Netflix „Пясъчен човек“, поредица, чиито комикси предшественици отговаряха на изискванията за участие, но чийто създател, Нийл Геймън, призова за освобождаване на затворени китайски автори. Също така обявени за недопустими бяха „Бейбъл“ на РФ Куанг, разказ за алтернативна версия на Британската империя, задвижвана от магия, и „Желязната вдовица“ на Сиран Джей Джао, който прекроява живота на единствената жена император на Китай в далечното бъдеще. И двамата писатели са част от китайската диаспора.

Творците се оплакаха, че не е дадена обосновка за решението. Малко вероятно е да е пристигнала заповед отгоре, която да казва на организаторите да изтеглят тези произведения. Действия, предприети за избягване на цензура, са много по-вероятно обяснение.

Важно ли е това. За добро или лошо, политическите настроения, които проникват в масовото изкуството, оформят нагласите. Въздействието на културния възход на Китай ще промени мирогледа на поне някои читатели и потребители, които живеят в демокрации.

Разбира се, във всяка култура има неща, които може да не са законово забранени да се казват, но които са социално табу. По BBC обикновено е най-добре да се въздържате от шеги за монархията или любовта на британците към кучетата. По американските CNN или MSNBC знам, че говоря на аудитория, която е много по-вероятно да бъде религиозна, и модерирам шегите си съответно, споделя авторът.

Глобализацията на икономиките доведе със себе си и глобализация на табутата. Има непрекъснато нарастващ списък от неща, които хората и фирмите смятат, че не могат да кажат в учтива компания, защото „учтивата компания“ вече е международен термин, който включва социалните нрави на много страни.

Усещането, че има неща, които е по-добре да не казвате, е, разбира се, различно от сигурността, че има неща, които ще стоварят тежката ръка на държавата върху вас. Но част от способността да си представите алтернативи в собствената си страна означава да ги откриете и в други. Свят, в който всеки творец, който мечтае за масов успех, трябва да се пази не само от културни табута, но и от възможни репресии, ще бъде по-суров за свободата на словото и либералните идеи в по-широк план. Трябва да се наслаждаваме на ерата на сегашния либерализъм в изкуството, докато тя трае, завършва Буш.