Тази точка е от решаващо значение за застрахователните компании, които купуват такъв дълг – зад него трябва да има по-безопасни активи.
Залозите на фондовете за музикални права имат сходства със залозите върху бизнес имотите. Въпреки че отпускат заеми срещу фиксиран паричен поток, те също така залагат на бъдещата стойност на каталога на артиста, която е силно чувствителна към лихвените проценти. Така те се сблъскват със същите проблеми в основния си бизнес с частни капиталови инвестиции – по-високите лихви намаляват оценките, а това затруднява евентуална продажба и възстановяването на първоначалната инвестиция.
Вместо това фирмите навлизат по-дълбоко в най-горещия ъгъл на финансите: частния кредит. Те смятат, че кредитирането е това, което ще задвижи растежа им през следващото десетилетие, особено след като банките се оттеглят от голяма част от пазара.
Това е философия, която е в основата на инвестициите в музикалната индустрия. Собствениците на каталози в миналото често се финансираха с банкови кредити. Много банки обаче ограничиха заемите, които предлагат, след световната финансова криза и отвориха вратите за небанковите кредитори.
Това беше в основата на сделката между Apollo и Concord Music в края на миналата година - музикалният издател трябваше да рефинансира съществуващите си дългове. Apollo набра 2,3 млрд. долара дълг за групата в сделки, обезпечени с каталог на стойност приблизително 5 млрд. долара. Мениджърът на активи запази част от дълга за себе си и за Athene, неговото застрахователно поделение, преди да продаде останалата част на други инвеститори и застрахователи.
Hipgnosis и KKR също набраха дълг на секюритизираните пазари за своите музикални каталози.
„Оставаме много оптимистично настроени към музиката като клас активи и се фокусираме върху висококачествения кредит“, коментира директорът на Apollo Пол Сипио. „Неотдавнашното увеличение на обезпечената с активи секюритизация на Concord е чудесен пример и ние очакваме да наберем по-голямо финансиране, за да даваме заеми срещу ценни активи при атрактивни капиталови разходи за музикални и развлекателни компании“, допълва той.
Тъй като лихвените проценти се повишиха от почти нула до над 5 процента, цените на каталозите за писане на песни са паднали с 14 процента спрямо пика си през 2019 г., според Дейвид Дън, партньор в инвестиционната банка Shot Tower Capital, който е съветвал някои сделки в последните години. Тази година активите на музикалните издателства са достигнали средна цена от около 17 пъти историческия си годишен доход в сравнение с 20 пъти през 2019 г., казва Дън.
Въпреки сложната ситуация на пазара, все още има някои сделки. Carlyle наскоро придоби каталога на Кейти Пери за 225 млн. долара, като победи конкурентните оферти на HarbourView и фонда Hipgnosis на Blackstone. Източници на медията казват, че от Blackstone са предложили 205 млн. долара.
Отделно кредитното подразделение на Morgan Stanley миналия месец отпусна 700 млн. долара за закупуване на авторски права за песни от музикалната компания Kobalt.
Много инвеститори все още гледат на музикалните авторски права като на надежден източник на доходи, който не е свързан с по-широката икономика. Те очакват тези активи да поддържат стойност дори в среда с високи лихви.
Финансирането на музиката обаче се оказа по-нюансирана картина, отколкото изглеждаше в бурните дни на 2021 г. Драмата в Hipgnosis, лондонският инвеститор, който помогна за шума около инвестициите на музикалния пазар, може да направи някои инвеститори по-предпазливи. „Много пари бяха събрани в нестабилни ръце, във фондове, които обещаваха масивни многократни експанзии, и това ще създаде нестабилност“, казва инвеститор, който допълва, че тази нестабилност може да подтикне продажби и да натежи допълнително на оценките.
„Парите от Уолстрийт, които влязоха, се отдръпнаха в известен смисъл. Основите на музикалния бизнес обаче не са се променили. Години наред правехме това с много малко хора. Музикалният пазар беше нишов, а възнагражденията винаги са били езотерични“, според Боб Валънтайн, главен изпълнителен директор на Concord.