KKR например няма сключвани сделки с музика от поне година. Партньорството с BMG за 1 млрд. долара е донесло само няколко сделки, сред които са песни на ZZ Top и Джон Леджънд.
Пионерът на частния капитал, който закупи каталог от Kobalt Capital на стойност 1,1 млрд. долара през октомври 2021 г., наскоро нае консултантска фирма Raine Group, за да оцени опциите за своите музикални активи. Към активите му има интерес от няколко възможни купувачи, според източници на FT. Джон Леджънд. Снимка: Jeenah Moon/Bloomberg
Apollo също няма нови капиталови инвестиции в авторски права за песни от поне две години, пак по информация на източници. Първоначалният фонд на HarbourView тихомълком спря да купува музика миналата година, след като похарчи 200 млн. долара от собствения му капитал, внесен от Apollo, и около 450 млн. долара от дълга в общ размер 800 млн. долара, който групата смяташе да предостави.
От HarbourView са се обърнали към други инвеститори за създаването на нов фонд.
Blackstone все още има активност на пазара, като похарчи малко под 700 млн. долара от целта си от 1 млрд. долара. Компанията придоби няколко каталога, вкл. тези на Джъстин Бийбър и Джъстин Тимбърлейк. Тя обаче беше впримчена и в бунта на акционерите в Hipgnosis, които гласуваха през октомври за преструктуриране на бизнеса и отхвърлиха предложението Blackstone да продаде някои от активите си.
Нат Зилка, бивш партньор на KKR, който ръководеше неотдавнашния музикален тласък на компанията, казва, че високите лихвени проценти са повишили привлекателността на немузикалните инвестиции, „които са по-близо до дома за много от тези традиционни финансови играчи“.
„В резултат интересът им към по-малко ликвидни, по-малко разбрани класове активи е намалял. Музиката е близо до върха на този [списък]“, допълва Зилка, който напусна KKR в края на 2021 г., но все още е съветник на компанията.
Много от финансовите инвеститори, които имаха ангажименти за вложения в музика, са инвестирали само малка част от нов капитал, за да купят права за песни за своя сметка. Вместо това те са давали заеми на други купувачи или играчи в музикалния бизнес.
Това е стратегия, подобна на начина, по който се финансират традиционните сделки с частен капитал – влагат се само част от парите, за да се финансира сделката, а останалото се заема.
Ръстът на разходите по заемите обаче понижава стойността на бъдещите парични потоци, които собствениците на музика очакват. Това означава, че каталозите вече може и да не успеят да изплащат дълговете.
Един инвеститор твърди, че дори без промяната в лихвените проценти паричните потоци не са били достатъчно големи сами по себе си, за да поддържат нивото на дълга, предвидено в трансакциите за 2021 г. Друг добавя, че агенциите за кредитен рейтинг обикновено не биха толерирали дълг, надвишаващ 1,5 до 2 пъти инвестицията от купувачите, ако трябва да се определят нови рейтинги.