Парите може би все пак могат да ви купят щастие

Идеята, че парите не могат да ви купят щастие, е едно от най-упоритите схващания в света. На цар Мидас му се сбъдва желанието всичко, което докосне, да се превръща в злато, но умира от глад. Джей Гетсби разбира, че парите не могат да му купят любовта на Дейзи. Сериалът „Наследници“ (Succession) стана толкова популярен не само защото е умно написан, но и защото разглежда темата за нещастието на свръхбогатите. Децата от семейство Рой може и да живеят в свят на частни самолети, луксозни яхти и дизайнерски дрехи, но личният им живот е затънал в токсичност. По-добре да си щастлив пролетарий, отколкото Кендал Рой, пише Ейдриън Уолдрич в материал за Bloomberg.

Но има ли истинско доказателство за това? Или това е просто една история, в която се убеждаваме сами или заради недоволство към богатите, или заради чувство за социална справедливост? Всички може да се сетим за примери с някой богат човек, чийто живот е бил съсипан от ужасен развод, както и за беден човек, който през целия си живот е правил това, което обича. Но нищо от това не са научни данни – и отношението ни към получаването на заслуженото не е аргумент.

През последните десетилетия както икономистите, така и психолозите подеха оживено изследване на щастието (или благополучие, както понякога го наричат). Тяхната работа не само разглежда мита за щастливия бедняк и тъжния богаташ, но също така предполага, което е и по-дразнещо, че може би няма горна граница на щастието, което богатството може да ни купи.

Има достатъчно доказателства, че до определена точка по-голямото средно богатство носи и повече благополучие. През 2007 г. Нобеловият лауреат по икономика Ангъс Дийтън анализира данни за удовлетвореността от живота от проучване на Gallup Organization в 132 страни и установява, че средната удовлетвореност от живота е силно свързана с дохода на глава от населението в съответната държава. Всяко удвояване на доходите е свързано с увеличение от почти един пункт на удовлетвореността от живота в скала от 1 до 10.

Скептиците по отношение на уравнението богатство-щастие сега се придържат към друг аргумент: има плато във връзката между двете. Хората в богати държави може и да са по-щастливи от тези в бедните, защото е по-вероятно основните им нужди да бъдат удовлетворени – гласи аргументът – но идва момент, когато ефектът от парите изчезва и на негово място се появяват истинските фактори за щастие като хармоничен брак или удовлетворяващо хоби.

Дийтън, заедно с колегата си от „Принстън“ и друг Нобелов лауреат – психологът Даниел Канеман, разграничават два вида благополучие: как оценявате живота си в ретроспекция и как оценявате живота си миг за миг в реално време.

Те установяват, че първият вариант продължава да расте с повишението на доходите, то вторият достига плато при около 75 хил. долара на година. една възможна интерпретация на тази разлика е, че след определен етап парите просто стават начин за отброяване на резултата. Не можете да си купите повече удовлетвореност в ежедневието (наистина, преследването на парите дори може да ви попречи да се радвате на това, което вече имате), но поне може да се фукате, че се справяте по-добре от съседа например.

Но последните академични изследвания оспорват идеята, че има плато, също както предишните оспориха концепцията за щастливия пролетарий и тъжния буржоа.

Матю Килингсуърт от Wharton School към Университета в Пенсилвания е събрал повече от милион доклади за благополучието в реално време на участници от САЩ (които е трябвало да отчитат състоянието си през телефоните си). В проучване от 2021 г. той изследва 33 хил. души, които също дават такива сведения в реално време, и установява три неща. Първо, че няма разминаване между оценката в ретроспекция и в реално време, благополучието в реално време расте с доходите и ръстът продължава и след 80 хил. долара на година, също както и под този праг.

Идеята за плато на щастието е безпочвена: по-големите доходи ясно се свързват както с по-добро чувство на ежедневна базата, така и с повече удовлетвореност от живота като цяло.

Ами тези, които изкарват много над 80 хил. долара годишно? В ново проучване Килингсуърт сравнява отчетената удовлетвореност на тези 33 хил. американци с различни доходи с две групи свръхбогати хора: чуждестранни милионери и членове на списъка на 400-те най-богати американци. Данните показват, че наистина богатите хора са значително по-щастливи от най-богатите хора в групата на обикновените доходи, ако удовлетвореността от живота се приема за мярка за щастие. Също така разликата в щастието между наистина богатите и тези със средни доходи е три пъти по-голяма от тази между групите на средните и ниски доходи. Не само че ставаме по-щастливи от преминаването от графата „средни доходи“ към групата на хората от „Наследници“, ние ставаме много по-щастливи.

Проучването на Килингсуърт не е перфектно: има такъв недостиг на данни за благосъстоянието на наистина богатите, че едно от изследванията, на които разчита за заключенията си – това на Forbes 400, е от 1985 г. (другото е от 2018 г.). Но никога досега изразът „необходими са повече проучвания“ не е звучал по-привлекателно.

Моят опит с живота на супербогатите предполага категорично, че няма горна граница, пише Уолдрич. Някога смятах, че няма по-голямо щастие от това да минеш от икономичена на бизнес класа. Но всъщност първа класа е значително по-добра от бизнес класа, що се отнася до удовлетвореността, а пък частният самолет е още по-добре, а пък яхтата е най-добре от всичко.