fallback

История на играта Блекджек

Блекджекът, който сме свикнали да виждаме днес, се формира от няколко игри с карти, които са били популярни в Европа през 17-и век

11:30 | 12.05.24 г.
Автор - снимка
Създател

В днешно време играта е една от най-предпочитаните игри на маса, а правилата на Блекджек са лесни за запомняне. Нека видим повече за историята на играта в следващите редове.

Началото на играта

Започваме с  първото споменаване на подобна игра - то е открито през 1440 г., в записките на проповедта на монаха Бернардино от град Сиена, който се противопоставя на този вид забавление. Яростното слово въздейства на публиката и в резултат са изгорени множество дъски за настолни игри и тестета карти.

Още от самото си начало играта има цел, непроменена и до днес - спечелването на 21 точки.

Писателят Мигел де Сервантес описва в едно от произведенията си двама измамници, които мамят хората с помощта на развлечението с карти „Вентиуна“ (преведено като "двадесет и едно"). Това е и една от най-ранните появи на подобна игра, като можем да я отнесем към 1601 г. Крайният резултат на тази развлекателна и модерна игра е един и същ - да спечелите двадесет и една точки, без да надвишавате този брой.

За Ventiuna всъщност е използвана испанска колода, в която липсват 8, 9, 10. Във Франция има друга вариация на тази игра, наречена „Vingt et Un“ (в превод 21). Този  вариант се различава по няколко основни правила. Например,  участниците могат да правят залози след всеки кръг и имат възможност да ги удвоят.

Разбира се, Италия няма как да остане по-назад, претендирайки да е родина на игра с карти, наречена „7 и половина“. В нея участват основно 7, 8 и 9, плюс  “високите” карти. Победител е играчът, който събере 7 и половина точки, като високите карти са със стойност 0.5 точки, а останалите са с номинал една точка.

В Америка блекджекът ще намери своята истинска втора родина. Началото обаче не е никак лесно и собствениците на игралните зали от края на 18-и и 19-и век са принудени да помислят за допълнителни бонуси към играчите.

Тогава  възниква идеята комбинация между асо и вале пика да носи печалба от 10:1. По това време се появява и името на тази комбинация: “Блекджек”.

Блекджек в САЩ

В Страната на свободата хазартните игри дълго време са били жертва на рестрикции и забраната на игрите с карти е продължавала немалко десетилетия. През 1931 г. повечето игри са легализирани за територията на казината и от там нататък говорим за непрекъснато растящ интерес към “черното вале”.

Играчите се увеличават чрез геометрична прогресия, появяват се първите наръчници и гайдове. В началото на 60-те години на 20-и век Роджър Болдуин публикува първото официално ръководство за играта.

Приблизително по същото време и Едуард Торп издава книгата си Beat the Dealer, в която математически доказва, че всеки играч може да спечели предимство чрез броене на карти.

Първоначално хазартните клубове се обявяват против подобни практики, дори са сезирани органите. После обаче се оказва, че “броячите” са много, много малко и не променят нищо в печалбите на казината. Идват обаче 90-те и един изключително интересен момент.

Броячите отвръщат на удара

В началото на 90-те години група студенти от Масачузетския технологичен институт, използвайки собствена система за броене на карти, организират добре обмислени атаки в казината на Вегас. За няколко седмици те успяват да спечелят част от джакпотите на ключови игрални зали, печелейки 4 от всеки 5 игри.

Дилърите разбират късно за тази измама, но няма как да вземат адекватни мерки. Все пак по това време казината въвеждат повече от едно тесте по време на игра и обучават крупиетата си на нови техники на разбъркване.

В интерес на истината, второто тесте се въвежда още през 1961 година, но влиза в игра според преценка на дилъра. След “пробива” във Вегас се въвеждат правила, включващи 6, дори 8 колоди на маса.

Ответната страна също не бездейства - появяват се редица нелегални и официални “наръчници на броячите”. Немалка част от играчите се впускат да изпробват на практика наученото, като най-известен е случаят с университетският учен по математика Едуард Торп, който заедно с екипа си от студенти успява да спечели близо 24 млн. долара за 4 години.

Торп използва IBM 704 - компютър, който изследва вероятностите за печалба и така създава своя теория и схема за печалба. Едуард Торп решава, че е време да приложи на практика разработката си в казината в Рино, езерото Тако и Лас Вегас. Той привлича професионалния комарджия Мани Кимел и двамата отработват стратегия, започвайки играта с 10 хил. долара.

Печалбата им от първата игра е 11 хил. долара за по-малко от уикенд, като се увеличава непрекъснато. Казината разпространяват портрета му и това го кара да слага дегизировка като брада и очила. Освен на блекджек Торп печели и на бакара.

Въодушевен от успеха си, пише книгата Beat the dealer, която в годината на издаването си – 1962, се продава в над 500 хил. тираж и се превръща в официално ръководство за броене на карти в блекджек. За да избегне законовите преследвания, Торп обявява всичко за “експеримент”. Математикът се превръща в знаменитост, като за дейността му са заснети немалко филми. Казината предприемат много по-сериозни мерки и преследването на “броячите” става по-сериозно от всякога.

Ще завършим с един любопитен факт. Столетия преди Едуард Торп английският учен и пътешественик Франсис Уилъби издава през 1670 г. Book of Games - труд, който разкрива броенето на стойностите на картите като успешна стратегия за печалба.

В дигиталния свят блекджек все повече става любима онлайн игра, като интернет казината предлагат всички разновидности, а турнирите са с награден фонд от милиони долари.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:50 | 04.11.24 г.
Още от Lifestyle виж още