Масайоши Сон ли е най-странният милиардер?

През 2019 г. Elliott Management, инвестиционен фонд, който е натрупал 3% дял в Softbank, поиска среща с основателя и главен изпълнителен директор на компанията Масайоши Сон. Elliott се оплака, че управлението на предприятието е толкова объркано, че акциите се търгуват с поне 50% под нетната стойност на активите или „справедливата“ стойност – бордът е тромав, корпоративната структура е прекалено сложна, а за „прозрачност“ дори не може да се говори. Други бизнес титани като Бил Гейтс и Марк Зукърбърг се преклониха пред Бога на доброто корпоративно управление. Защо не и Масайоши Сон, пита Ейдриан Уулдбридж в материал за Bloomberg.

Отговорът на Сон беше изненадващ: „Те пък са едни бизнесмени... Бил Гейтс току-що създаде Microsoft, а Марк Зукърбърг - Facebook. Аз участвам в 100 бизнеса и контролирам цялата [технологична] екосистема. Те не са ми равни. Правилното сравнение за мен е с Наполеон, Чингис хан или император Цин [строителят на Великата китайска стена]. Аз не съм главен изпълнителен директор. Аз изграждам империя“.

Император Сон се откроява като чудак дори в свят, пренаситен с милиардери чудаци. Той е спечелил и загубил повече пари от всеки друг жив човек, като през февруари 2000 г. оглави списъка на най-богатите хора в света, а след това загуби 97% от богатството си по време на дотком краха. Той е най-големият чуждестранен инвеститор както в капиталистическа Америка, така и в комунистически Китай, най-големият инвеститор в стартиращи предприятия в света и собственик на 70% от интернет икономиката на Япония. Той подписва имейлите си с „Big Boss“, а частният му самолет е с номер N25TID, като T означава трилиони, а D - долари.

Сон живее в най-голямата къща в Токио. Но той притежава и други мегаимоти - „замък“ в Уудсайд, близо до Станфордския университет, който е купил за 117,5 млн. долара, и, което е по-странно, още един в Канзас. Бюрото му в офиса е с размерите на бюрото на Путин. Но ако плъзнете дървените врати, ще попаднете в магически свят: огромно открито пространство с три дървета, символизиращи съответно пролетта, лятото и есента, чиито листа са изящно ръчно изрисувани, за да уловят смяната на сезоните, и три каменни басейна.

Той ще пропътува 6000 мили, за да обядва с някого, за когото е чел, и ще донесе със себе си любимото си вино DRC (Domaine de la Romanee-Conti). Сключва сделки за милиони само след една среща. Страстта му към голфа е толкова голяма, че изкуственото голф игрище, което е изградил в дома си, може да пресъздаде условията за игра на всяко от най-големите игрища в света. Веднъж той изненадва Хенри Кравис, шефа на KKR, с това колко добре играе на прочутото голф игрище в Огъста. Когато Кравис се оплакал, че сигурно е играл там преди, Сон отговорил, че е играл „на Огъста само в мазето си“.

Как Сон се издига до върховете на световното богатство и власт? И как успява да изгради самоувереността си така, че да се възстанови след многократни сривове? Лионел Барбър отговаря на тези въпроси в „Човекът на хазарта: Дивото приключение на японеца Масайоши Сон“. Книгата е не само първокласна биография на един неуловим милиардер, но и също толкова интригуващ анализ на неотдавнашната епоха на технологична глобализация от необичайната гледна точка на Япония.

Тайното оръжие на Сон е, че той е вътрешен аутсайдер: достатъчно японец, за да се впише в затвореното общество, но достатъчно чужденец, за да не бъде завладян от него. Родителите му са корейски японци, които първоначално свързват двата края с отглеждане на прасета и събиране на скрап, но съдбата им се променя, когато баща му навлиза в бизнеса с пачинко (вид аркадна игра, бел. ред.). Съзнавайки, че на него ще се гледа отвисоко като на корейски японец, Сон взема необичайното решение да завърши средното си образование в Калифорния, а не в Япония. Той се влюбва в свободната култура на Залива, спечелва място в Бъркли, запознава се с развиващата се тогава технологична сцена и дори стига до собствена революционна идея - джобен гласов преводач. Но никога не се е съмнявал, че дългосрочното му бъдеще е в Япония, а не в САЩ. 

Сон натрупва богатство не с разработването на технологичен продукт (преводачът се оказва провал) или операционна система (той никога не е бил толкова добър в компютрите), а с това, че става мост между калифорнийската технологична сцена и Япония. Той осъзнава, че японската система за дистрибуция е твърде сложна, за да може да бъде разбрана от човек от Запада. Затова се заема да придобива западни технологични активи и да ги въвежда в Япония, като започва с компютърни списания, след това обхваща и компютри, и дискети, и онлайн услуги.

Барбър твърди, че целта на Сон е била да създаде модерна версия на традиционното японско zaibatsu – разширена група от компании, които се държат заедно от централна компания, в този случай Softbank. Неговият метод е да придобие нова японска самоличност, не тази на „наемния работник“, който е движел следвоенна Япония, а на японския нинджа - динамичен, решителен и непредсказуем. Тази визия за „екосистема“ задвижваше манията му за сключване на сделки: той винаги търси още едно парче, което да добави към постоянно променящия се пъзел. Той купува неща на момента, често пренебрегвайки надлежната проверка и преминавайки направо към следващата сделка. И екосистемите, и незабавните решения имат една обща черта: те се нуждаят от огромно количество пари.

Продължението на материала може да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.