Германската Европейска столица на културата още не е преодоляла общественото разделение

Кемниц може да се поучи от собствения си горчив опит. През 2018 г., точно когато беше подадено заявлението за културна столица, градът стана арена на едни от най-големите бунтове в следвоенната история на Германия. Тогава крайнодесни протестиращи реагираха на фаталното намушкане с нож на германец и последвалия арест на двама кюрдски имигранти. Така че кандидатурата изрично се стреми да противодейства на екстремисткия разказ чрез използване на ежедневната култура като мост, според кмета Свен Шулце.

Целта е хората да „осъзнаят по-добре силата, която имат“, казва кметът в кабинета си във величественото кметство в стил ар нуво, строено в началото на XX век. Зад него е окачена картина на съвременния художник, роден в Лайпциг, Нео Раух. Според него това може да бъде начин за справяне с проблемите в обществото.

Подкрепен от около 50 млн. евро държавно финансиране, Кемниц използва културата в най-широкия ѝ смисъл, за да ангажира гражданското общество и да накара хората да говорят помежду си. Наред с традиционните художествени изложби и театрални програми, има акцент върху ежедневните събития - от класове по танци за възрастни хора до празниците в хилядите частни гаражни пространства и тяхната роля като живи архиви на града.

Европейската столица на културата не е строго политически проект. Все пак идеята за присъждане на титлата на Кемниц е свързана с това градът да се превърне в модел за други населени места, които се борят със същите предизвикателства, според Улф Боман, социолог от Техническия университет в Кемниц.

AfD се противопостави на кандидатурата и доскоро говореше, че прави опити да я спре. Наистина, офисът на AfD в града даваше много информация за „ремиграцията“, но нито дума за Кемниц 2025.

Ефектът от 2018 г. е „огромна нормализация на десния екстремизъм“, коментира Боман. В Кемниц все още се провеждат редовни десни демонстрации в понеделник, макар и в много по-малки мащаби.

Ако основната политическа роля на Кемниц 2025 е уникална за културна столица, такава е и обвързването на 38 околни градове и общини. Сред тези места е и Еренфридерсдорф в окръг Ерцгебирге, или Рудните планини, където има 800-годишна традиция в добива на калай.

Силке Францл помни точно кога добивът на калай е приключил. „Последната смяна беше през октомври 1990 г.“, казва тя от кметския кабинет в сградата точно на централния площад на града. Почти 1000 души, предимно мъже, са били наети в минното дело и същия брой жени в сродна кожарска фабрика. И двете са счетени за нежизнеспособни след разпадането на Източна Германия.

В Еренфридерсдорф има смесени чувства към обединението на Германия. „Имахме политическо единство и икономиката беше на дъното, в резултат на което градът загуби една трета от населението си, повечето заминаха на Запад“, коментира Силке Францл, която е независим кмет.

Днес регионът не е чак толкова зле. Успешни специализирани инженерингови фирми са заменили старите производства. Безработицата е по-ниска от средната за страната, а работни места има въпреки общия икономическия спад на страната. Като обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО в градчето има някакъв туризъм, който може да е и повече. Недоволството от всичко обаче е дълбоко: повече от 42% от избирателите в Еренфридерсдорф са подкрепили AfD през септември.

Част от гнева идва от факта, че 35 години след падането на Берлинската стена заплатите и условията на Изток все още не са на нивото на Запада. „Битува усещането, че не ни вземат насериозно, че сме граждани втора класа“, коментира Францл.

Културата може да помогне чрез образование и обединяване на хората, допълва тя. Градът няма кой знае какъв избор – „трябва да сме отворени към света, така че хората да искат да идват тук, не просто да го посещават, но и да живеят и работят тук“, смята кметът на градчето.

На около 40 км на запад през гористите хребети и долини се намира Бад Шлема, тихо спа градче, сгушено под сянката на внушителен хълм. Всъщност това е създаден от човека пейзаж – мястото е възстановено, след като е било следвоенен съветски миньорски лагер, използвал принудителен труд за копаене на уран. В района са натрупани купища радиоактивни отпадъци и е имало отравяне на водата.

Точно както вековете на процъфтяваща индустрия са оставили физически следи в този регион, така и четирите десетилетия на Източна Германия са оставили дълбоки белези - политически, икономически, социологически и екологични. Кемниц 2025 преразглежда някои от тези пренебрегнати истории като признание за ролята им в културната идентичност на хората. Малко епизоди са толкова стряскащи, колкото този с урановите мини.

„Тук беше лунен пейзаж“, спомня си Еделтраут Хофер за гледката от дома ѝ в Бад Шлема. Баща ѝ, който е бивш принудителен работник, научил руски във въгледобивните мини на днешна Украйна. Той е работил за Wismut, строго секретно съветско-източногерманско акционерно дружество, създадено за снабдяване на Москва с уран. Wismut е най-големият доставчик за военната ядрена програма на Съветския съюз. Равносметката се изчислява в хиляди смъртни случаи от рак на белия дроб заради излагането на радиоактивен прах. Почистването след края на Студената война струва на германското правителство 6 млрд. евро.

Животът е бил добър към други хора от региона. Родена през 1955 г., Хофер се премества със семейството си в отдалечен район на Карлмарксщат, където Wismut - държава в държавата, има екстравагантен щаб. Техният живот е бил привилегирован, поне според източните стандарти, признава тя. Поне докато стената пада. „Хората бяха индоктринирани. Беше затворено общество и им беше трудно да го приемат. Мнозина все още не могат“, коментира Хофер, който провежда частни обиколки на луксозните вили в района и в бившия съветски клуб.

Това е едно от няколкото взаимни недоразумения между Изтока и Запада, които Европейската столица на културата ще се стреми да подчертае в своята програма. Това все още влияе на представата, която хората имат за себе си, казва Йенс Бойтман, старши куратор в Държавния археологически музей в Кемниц.

Сега Кемниц получава шанс да бъде преоткрит и да се отвори, за да се гордее с историята си. „Вижте невидяното“ е лозунгът на културната столица, насочен както към местните жители, така и към посетителите. Той може би вече работи – германският в. Bild наскоро обяви Кемниц за горещото ново място.