Известните гондолиери във Венеция, с техните сламени шапки и ризи на райета, возят умело туристи по тесните канали на лагунения град от векове. Сега те търсят да наемат още хора, за да са сигурни, че традицията на древния им занаят ще се запази, пише британският вестник Guardian.
Градският съвет на Венеция обяви тази седмица, че търси нови гондолиери. Сред изискванията за работата са кандидатите да са на възраст 18 години или повече, да имат завършено средно образование, да умеят да плуват и да притежават медицинско удостоверение, което доказва, че са „здрави и силни“.
Но процесът по подбор не е лесен.
Първо бъдещите гондолиери трябва да кандидатстват за обучителен курс, наречен Изкуството на гондолиера. Те могат да го направят, само ако докажат, че умеят да гребат или поне да покажат признаци, че имат всичко необходимо, за да развият това умение.
„Способността да движат гондолата е най-важното нещо“, казва Андреа Балби, председател на асоциацията на гондолиерите във Венеция. „Процесът по предварителен подбор ни помага да разберем това и тогава започват обучението“, допълва той.
За всеки, който е запознат с шофьорските курсове в Италия, процесът на обучение на гондолиерите е не по-малко строг. Кандидатите трябва да преминат през 30 часа теоретични лекции, през които научават правилника за движение в каналите на Венеция. Те също така ще изучават анлгийски и френски език, както и историята, изкуството и културата на Венеция с особено внимание върху начина, по който е бил изграден градът и водните му пътища. След това ще започнат 10-часово практическо обучение, включващо управление на гондола с едно гребло под ръководството на майстор гондолиер.
Професията на гондолиерите е стълб на Венеция от 1094 г. Векове наред 11-метровите плавателни съдове са основното транспортно средство в града, като превозват хората от по-ниските слоеве на обществото преди да бъдат възприети от аристократите, след като предпочитаното от тях транспортно средство – конете, са забранени по тесните улици през 14-и век. До 16-и век във Венеция се движат 10 хил. гондоли.
Днес има едва 433 гондолиери. Професията беше запазена изключително за мъже, като жадуваното разрешително обикновено се предаваше от баща на син. Но сега занаятът е отворен за всеки, който е гражданин на страна членка на ЕС. Джорджа Босколо стана първата жена гондолиер през 2009 г., а днес има 14 жени.
С 30 млн. посетители на Венеция всяка година гондолиерите са много търсени. Но намирането на нови хора не е свързано толкова с обслужването на огромния брой туристи, колкото със запазването на професията, казва Балби.
„Има смяна на поколения – хората се пенсионират и трябва да бъдат заменени. Затова правим обучителни курсове, когато е необходимо. Хората, които кандидатстват за професията, го правят, защото обичат Венеция и са убедени, че продължават традицията с гондолите в града“, допълва той.
Гондолиерите често са се борели да запазят занаята си непокътнат. Когато Венеция въведе градски моторизиран воден автобус през 80-те години на 19-и век, гондолиерите организираха първата си стачка. Днес те често протестират срещу водните таксита и скутерите, като твърдят, че безразсъдното им управление застрашава животи, тъй като предизвикват вълни, които разклащат по-малките плавателни съдове.
Балби е гондолиер от 30 години. През това време той е станал свидетел на ръста на туризма и променящите се нужди на пътниците, които се качват на лодката му.
„Обикновено младите искат само да си направят селфита. Семействата и хората над 30 години проявяват повече любопитство за града и искат да знаят историята му и как е бил построен“, разказва той.
Група китайци, които си правели селфита на гондолата миналия декември, били толкова въодушевени, че не се съобразили със заповедта на гондолиера да седнат, нарушили равновесието на плавателния съд и паднали зад борда. Гондолиерът, който трябвало да направи сложна маневра, докато минавал с лодката под мост близо до площад „Сан Марко“, също се озовал във водата преди да се втурне да спасява пътниците си.
Балби казва, че кандидат-гондолиерите ще бъдат научени и на ключови думи на неевропейски езици, за да предотвратяват повторението на подобни инциденти.
Търсенето на курса, който струва на кандидатите над 1000 евро, е толкова голямо, че според Балби няма опасност професията да замре. „Венеция ще трябва да умре преди да умре тази професия“, отбелязва той.