Защо туристите се дължат зле, когато са на почивка?

От рушенето на древна скална формация в Невада до имитирането на непристойни действия със статуя на Бакхус във Флоренция – историите за туристи, които е държат зле по време на почивка, зачестяват, а популярните световни дестинации обръщат все по-голямо внимание на проблема. Защо хората се държат неприлично, когато са на ваканция, пита Лин Браун от ВВС.

През последните няколко месеца на различни места по света се провеждат протести срещу "свръхтуризма" и лошото поведение на туристите, а и двата проблема изглежда стават все по-сериозни. Уебсайтове и страници като Tourons Of Yellowstone („Турове на Йелоустоун“) и Welcome to Florence („Добре дошли във Флоренция“) служат като архив за съмнителното поведение на туристи и с всеки нов документиран случай мнозина могат да се запитат: „Какво са си мислели?“

Според Хавиер Лабурт, клиничен психотерапевт и запален пътешественик, отговорите варират. „Има много фактори, които могат да повлияят върху такъв тип поведение“, казва той.

„Може да има индивидуални фактори, може да има контекстуални фактори и може да има групови фактори, ако човекът пътува в група. Така че, мисля, че първият въпрос, който трябва да си зададем, е: добре, този човек би ли се държал по този начин и когато си е вкъщи“, казва той.

„Енергията на главния герой“ и други причини

Лошото поведение на туристите може да има разнообразни проявления – като блокиране на пешеходна алея, за да се направи перфектната снимка за Instagram, през нелегални действия като да позира гол на публично място до опасни идеи – като да се приближи до диво животно.

Според д-р Алана Дилет, доцент по мениджмънт на хотелиерството и туризма в Щатския университет на Сан Диего, някои неподходящи актове на туристите, като например опита да се помогне на бизонче да се присъедини към стадото си в националния парк Йелоустоун (когато в крайна сметка води до това стадото да изгони бизончето и то да бъде евтаназирано), може да се дължат на общата неосведоменост за социалните норми и за това какво е приемливо на различни места.

„Мисля, че до голяма степен се дължи на липса на знание и разбиране за въздействието, което оказваш на мястото, което посещаваш“, казва Дилет. „Смятам, че толкова много хора пътуват и си мислят за това какво ще е изживяването им, че не се замислят за начина, по който влияят на мястото, защото просто нямат познания“, казва тя.

Друга класическа форма на лошо поведение на туристите е това, което бихейвиористът и автор на книгата „За неразумността“ (On Being Unreasonable) д-р Кърсти Седмън, преподавател в Бристолския университет, нарича „енергия на главния герой“.

Когато са далеч от къщи, някои хора могат да станат груби и взискателни по начин, който предполага, че местните и професионалистите в сферата на услугите са там единствено, за да им служат. Това поведение може да бъде наблюдавано в самолетите, където редовно се съобщава за случаи на „въздушна ярост“ – пътници, които се държат агресивно, не проявяват елементарна учтивост и отказват да изпълняват инструкциите на екипажа. Тези случаи зачетяват дотолкова, че през 2021 г. организация на представители на авиоиндустрията изпрати писмо до американското министерство на правосъдието, в което иска помощ за справянето с проблема.

„Не става дума само за това, че хората се държат все по-зле“, обяснява Седмън. „Става дума за това, че често, когато са порицани за това лошо поведение..., сега е много по-вероятно да се разсърдят. Нагласата „не ми казвай какво да правя“ е наистина силна“, казва тя.

Лабурт обаче смята, че може да са замесени по-дълбоки психологически фактори. „Когато пътуваме, ние трябва да установим връзка с новата дестинация, с новата култура. Тази връзка изисква от нас да бъдем в различна позиция емоционално, а не всеки е готов за това“, смята той.

Негативните ефекти могат да бъдат и финансови, и необратими

Въпреки че многократно е писано за ефектите на свръхтуризма върху околната среда, влиянието на лошото поведение на туристите, особено вандализма, е нещо, което пренебрегва в разказите за лошо поведение на туристите. Финансовите и психологическите последици от тези единични случаи, като например унищожаването на свещени пещерни рисунки в Южна Австралия, са много по-трудни за изчисляване.

„Когато обекти на културното наследство, свързани с дадена маргинализирана група, се оскверняват и вандализират, това показва, че телата, животът и историята на представителите ѝ нямат значение“, обяснява Брент Легс, изпълнителен директор на Фонда за афроамериканско културно наследство. „Често това предизвиква завръщане на спомени за исторически несправедливости и системен расизъм, като активира отново травмата на поколенията“, казва той.

Дори неумишлени щети могат да донесат сериозни негативни последици емоционално и финансово. „Често собствениците или уредниците на исторически места така или иначе са изправени пред трудности в грижата за тях, така че когато една сграда бъде вандализирана, това добавя допълнителна неоправдана финансова тежест“, казва още Легс.

Освен това щетите понякога не могат да бъдат поправени. Например през 2021 г. турист издълба името си върху петроглиф на 4000 години в националния парк Биг Бенд в Тексас и така унищожи завинаги място, свещено за местното коренно население. 

Какво може да се направи

Дилет смята, че начинът, по който туризмът се рекламира, допринася за проблема. „Смятам, че има елемент на анонимност, която хората изпитват, когато пътуват, и това ги кара да действат по начин, по който не биха при други обстоятелства. Но си мисля, че има връзка и с начина, по който корпорациите и правителствата представят туризма на хората“, казва тя. „Затова не съм голям почитател на масовия туризъм. Цялостната цел е да заведеш хората на място, на което да препият, преядат и свръхконсумират. Така сякаш ги подготвяме за провал“, казва тя.

Дилет смята, че включването в пътувания до по-близки места може да помогне на посетителите да бъдат по-внимателни както за поведението си, така и по отношение на въздействието, което оказват върху живеещите там.

Правителствата по света се опитват да ограничат лошите прояви на туристите, като налагат по-строги наказания, създават официални инструкции за поведение, или въвеждайки солени глоби. От кампанията на Амстердам, насочена срещу пияни британски туристи, до италианските рестрикции и глоби, насочени към ограничаването на туризма и неприличното поведение на посетителите, популярните места търсят нови решения да се справят със ситуацията.

Лабурт все пак смята, че самите пътуващи трябва да се променят. Той казва, че докато става все по-лесно за хората да пътуват, не всеки е емоционално подготвен за ефекта от това да излезе от зоната си на комфорт, което може да обясни зачестяването на противообществените прояви.

И Дилет, и Лабурт са единодушни, че лекарството за този тип поведение се свежда до промяна в начина на мислене, която да насърчава хората да осъзнаят, че пътуването е привилегия, че посещението на дадено място значи да сте гост в чужд дом, и затова трябва да взаимодействате с хората от различни среди с мисъл и уважение.

„Туризмът е наистина интересен, защото има силата буквално да променя живота на хората“, казва Дилет. „Той има силата да измъкне хората от бедността, има силата да свързва хора от различни култури, религии и езици, което би било невъзможно, ако не можехме да пътуваме. Но въпросът е как го правим. Не казвам „Не ходете никъде“. Но нека подхождаме по-разумно, казва тя.

Българската „вандалска“ следа

През 2015 г. футболистът Благой Георгиев опита да издълбае инициалите си на една от колоните на Колизеума в Рим, но беше заловен от охраната и задържан от полицията заради вандалския си акт. През 2023 г. друг българин – роденият в Ловеч Иван, също се „разписа“, издълбавайки с ключове „Иван + Хейли 23“ на стената на римския амфитеатър.

Двама българи надраскаха през 2018 г. „Локо София“ на Мемориалния парк на мира в Хирошима. Те бяха идентифицирани като техници от трупата на Софийската опера и балет, гостували в страната по време на турне.