Кой иска да стане трилионер?

Кога светът ще има първия си трилионер? Скорошен доклад на Oxfam International прогнозира, че такъв ще има в рамките на едно десетилетие, отбелязвайки, че петимата най-богати души в света са със 114% по-заможни днес, отколкото са били през 2020 г., пише редакторът на Bloomberg Тайлър Коен.

Според него тази времева линия изглежда нереалистична. Пътят до това да станеш трилионер е много труден – както по лични, така и по макроикономически причини. Освен ако няма голяма вълна от хиперинфлация, а на пътя на всеки, който се опитва да достигне 1 трлн. долара нетно богатство, стоят значителни препятствия.

Част от причините са свързани с човешката природа. Както се пита в популярната игра – „Кой иска да бъде милионер?“ (на български известна като „Стани богат“ – бел. ред.). Сложете още шест нули и това вече не е реторичен въпрос: много милиардери изглежда имат по-малко интерес към това да правят повече пари, отколкото да се забавляват.

Джеф Безос например, в момента на второ място в света по богатство със 177 млрд. долара, вече не управлява Amazon и явно прекарва много време във фитнеса. Без да критикуваме решенията му, но явно не е тръгнал към 1 трлн. долара, макар че компанията му за ракети Blue Origin е изключително успешна.

Семейният живот също може да засегне трупането на богатство. Безос, Бил Гейтс и Илон Мъск, както и много други, са разведени, което намали състоянието им. Богатството на Walmart пък сега е разпределено между множество наследници на основателя Сам Уолтън.

Благотворителността и проектите са друга причина, поради която богатството не се трупа безкрайно. Гейтс даде по-голямата част от парите си на Фондация „Гейтс“, като вероятно ще има още дарения. Това намалява вероятността да достигне статута на трилионер.

Заслужава си да се отбележи, че милиардерите не се разделят с парите си просто от алтруистична гледна точка. Ако имате десетки милиарди долари, социалният капитал, който получавате от това да ги раздадете, често надвишава личното потребление, от което се отказвате. Всъщност е трудно да се похарчат толкова много пари, камо ли добре, в рамките на един живот. Затова за супербогатите раздаването на част от парите им увеличава максимално благосъстоянието, въпреки че намалява финансовото богатство.

Понякога проектите не са сами по себе си благотворителност, но не са и чисто финансови. Мъск, чието състояние от 222 млрд. долара го прави най-богатия човек на света, похарчи 44 млрд. долара, за да купи Twitter, сега Х. Той явно иска да притежава Twitter, за да влияе на политическия и културен дискурс. Сега обаче Twitter струва много по-малко, отколкото Мъск плати за нея, което прави много по-трудно той да се превърне в трилионер.

Така че може би няма много очевидна лична полза от това да станеш трилионер. Ако не друго, това може да направи човек политическа мишена.

Желанието да диверсифицираш е друга ограничителна сила. Веднъж натрупаш ли значителна сума пари, е логично да разпределиш активите си широко. Гейтс например продаде много акции на Microsoft в началото вероятно именно с мотив за диверсифициране. В онзи момент изглеждаше като очевидно добре идея. Въпреки това Гейтс би бил много по-богат, ако бе запазил акциите си в Microsoft. Според една оценка той всъщност щеше да бъде трилионер, но дори тази хипотеза изисква много драматичен скорошен скок на акциите на Microsoft.

Така или иначе, никой не става милиардер чрез пълна диверсификция. Вместо това милиардерите влагат сърцето и душата си в малък брой много специфични компании, които след това (може) да печелят много високи нива на възвръщаемост. Но през целия живот на един човек липсва смисълът да се продължава с поемането на толкова голям риск. По-добре е да осребрите парите си и да се насладите на известна сигурност, на свой ред ограничавайки шанса си да станете трилионер.

И накрая, съществуват и макроикономическите фактори. Фискалната позиция на много правителства по света предполага допълнителни пречки. В повечето по-богати страни и дългът, и дефицитът са много високи, а населението като цяло застарява. Този фискален натиск може да доведе до по-високи данъци и едва ли би било изненада, ако някои от увеличенията на данъците паднат върху много богатите.

Във всеки случай няма нито един разпознаваем човек, който да изглежда да върви към това да стане трилионер в рамките на едно десетилетие. В крайна сметка това ще се случи – и това до голяма степен ще се дължи на Федералния резерв, а не непременно на лицето, което е спечелило парите.