Американското уиски - косвената жертва на търговската битка между САЩ и ЕС

Брук Глоувър иска да изпрати награждаваното си с отличия, произвеждано в Западна Вирджиния уиски към Европа, където феновете търсят вкуса му. Тя обаче все още няма планове за експанзия отвъд Атлантика. От 2024 г. всяка изпратена бутилка рискува да бъде изправена пред данък от 50%, разказва Wall Street Journal.

Дестилерията Swilled Dog е един от многото американски производители на уиски, станали жертва на битка, която няма нищо общо с бърбъна или ръжта. Заплахата от мита е ответна реакция на Европейския съюз (ЕС) срещу американските мита върху европейската стомана и алуминий, които сами по себе си бяха част от по-строги търговски мерки, предназначени да стимулират щатските производители.

В този случай митата, издигнати, за да защитят някои американски индустрии се връщат, за да навредят на местните малки бизнеси. Износът на уиски е само един пример. Европейските мита в отговор на САЩ удариха моторите Harley-Davidson, портокаловия сок и дънките Levi’s. Подобно на уискито тези продукти остават в списъка на ЕС с мита.

„Ние сме просто косвена жертва“, казва Глоувър.

Американските и европейските представители казват, че се надяват да достигнат сделка за избягване на 50-процентното мито до края на годината, вероятно забавяйки датата му за влизане в сила. Засега обаче не се вижда край на по-широкия търговски спор, оставяйки заплахата от мита да виси над индустрията с уиски.

„Значителната възможност митата да се върнат е наистина достатъчна, за да те спре да искаш да правиш инвестиции на тези чуждестранни пазари“, казва Джеф Куинт, главен изпълнителен директор на Cedar Ridge Distillery в Айова.

„Никой няма да направи значителна инвестиция, за да научи света на бърбън, докато не знаем, че тези мита са премахнати“, добавя той.

Американските производители на уиски бяха въвлечени в търговската война през 2018 г., след като бившият президент Доналд Тръмп наложи мита върху стоманата и алуминия. Той се позова на националната сигурност като причина, твърдейки, че вносът на метал вреди на способността на страната да произвежда собствените си оръжия, танкове и самолети. ЕС отговори с мита върху редица американски продукти, избрани заради емблематичния им статут като американски износ и за да притисне политиците в републиканските и колебаещите се щати.

Докато САЩ не премахнат за постоянно митата върху стоманата и алуминия, „ЕС не може окончателно да прекрати контрамерките си“, каза миналата седмица Олоф Гил, говорител на Европейската комисия. „ЕС и САЩ продължават да участват в текущите дискусии за постигане на споразумение за окончателно премахване на тези мита.“

Първоначално ЕС определи митото върху уискито на 25%. То беше спряно преди две години като част от взаимно споразумение за временно спиране както на митата върху металите в САЩ, така и на ответните мита на ЕС до 2024 г. Освен ако не бъде постигнато споразумение преди това, митата върху уискито могат да бъдат наложени отново – този път удвоени до 50%. Американският президент Джо Байдън се срещна с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в края на октомври, но тази среща приключи без споразумение.

Сега САЩ предлагат двегодишно удължаване на сегашното отлагане на митата, казват източници, запознати с обсъжданията, което ще остави на пауза митата на САЩ и ЕС до края на 2025 г. И двете страни казват, че искат да избегнат повторение на предишната им борба с митата.

„Ще продължим да работим с ЕС, за да намерим решение, което да е от полза за нашите работници, заинтересовани страни и бизнеса“, каза говорител на търговския представител на САЩ.

Продължителната несигурност е особен проблем за дестилаторите на уиски, тъй като техният продукт трябва да отлежава, което ги принуждава да планират за години напред.

„Трябва да направим количеството уиски сега, което смятаме, че ще продадем след четири до пет години“, казва Сонат Бирнекер Харт, президент на Koval Distillery, базирана в Чикаго. „Реализирате много разходи предварително“.

По-малките крафт дестилерии казват, че продажбата в ЕС често изисква голяма инвестиция за тях. Те трябва да пътуват в чужбина за търговски изложения, да изграждат отношения с дистрибутори и да плащат за промоции като безплатни дегустации, за да помогнат за представянето на продукта си на нова публика в чужбина. Дори само пренасянето на уискито през Атлантика е сложно.

Амир Пий, собственик на James E. Pepper Distilling Co. в Лексингтън, щата Кентъки, казва, че внася стъклени бутилки с размер от 700 мл, който е стандартен в ЕС, пълни ги и ги изпраща обратно в ЕС в транспортни контейнери.

Сега „всяка година, всяко тримесечие доставяме все по-малко и по-малко“, казва той. По отношение на развитията спрямо това кога митата могат да бъдат възобновени той казва: „Трябва да се уверя, че няма да се окажа с инвентар на стойност стотици хиляди долари в Европа, който не мога да продам“.

Пей казва, че до голяма степен е оставил износа си към ЕС да пресъхне от 2018 г. насам. „По същество европейският бизнес, който изградих, е унищожен“, добавя той.

Други твърдят, че са избрали да поемат разходите за митото от 25%, за да запазят позициите си на пазара на ЕС.

„Ако загубите мястото си на рафта, връщането ще бъде хиляди пъти по-трудно“, казва Бирнекер Харт.

Като цяло американските производители на уиски до голяма степен са се възстановили от спада с 20% на износа към ЕС, който претърпяха, докато митата от 25% бяха в сила. Износът се сви до 440 млн. долара от 552 млн. долара, според Distilled Spirits Council of the United States. От януари 2022 г., когато митото беше спряно, износът към ЕС се е повишил отново над нивото преди налога, посочва търговската група.

Мито от 50% „би било пълна катастрофа за американската уиски индустрия тук, в САЩ“, казва Крис Суонгър, президент на търговската група. „Става все по-разочароващо да бъдеш въвлечен в търговски спорове, които нямат нищо общо с нашата индустрия“.