Темата за експлоатацията на детски труд в инфлуенсърството е много чувствителна в американското общество. В днешно време някои родители сключват договори с определени брандове, което обаче може да лиши детето от право на избор дали участва в това съдържание, или не. Този коментар в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria направи Марин Агандеров, управляващ партньор в „Talent Media Bulgaria“.
„Няма нищо лошо в този вид маркетинг, защото той може да прилича на обучение или развлечение, но голяма част от примерите на поведение в тези платформи са негативни и учат децата на материализъм“, е мнението на Неда Малчева, художник и инфлуенсър.
Илинойс стана първият американски щат, който прие специално законодателство, с което да се гарантират правата на децата инфлуенсъри. Според Агандеров е нормално първите закони в сферата на инфлуенсър маркетингът да тръгнат от САЩ, защото феноменът произлиза оттам.
„Темата за експлоатацията на детски труд в т. нар. кидфлуенсърство (т.е. деца, които имат влияние върху решенията за покупки на своите последователи в социалните мрежи - бел. ред.). Например майка, която монетизира факта, че има дете, ще започне да сключва договори с брандове, насочени към грижа на децата, посочи той и даде пример със своята дъщеря, която още на петгодишна възраст е искала да има YouTube канал. Заедно взимат решение да създават съдържание за разопаковане на играчки, защото в България „unboxing“ видеата са една ниша, която липсва.
„Нашият YouTube канал все още не е монетизиран, тоест той не е част от партньорската програма на YouTube. Но когато това стане, аз съм решил да участваме на партньорски начала с дъщеря ми, тоест аз ще отворя една банкова сметка, в която тя ще получава 50% от всички приходи за канала“, съобщи Агандеров и потвърди, че засега в България общият случай е родителите да взимат 100% от приходите.
Неда Малчева се съгласи, че закони за гарантиране на правата на децата инфлуенсъри трябва да има навсякъде и това право обвърза със закона Куган, който е приет в Калифорния. „Родителите, чиито деца са кидфлуенсъри, са задължени да внасят всички приходи в тръстове. Законът е създаден, след като родителите на известно дете са похарчили цялото му състояние, преди то да навърши 21 години.
Според нея обаче инфлуенсърството от ранна детска възраст има последици, които могат да бъдат осъзнати на по-късен етап от детето. Когато порасне, то може да няма желание да продължи кариерата си в YouTube, след като осъзнае какво е правило преди като по-малко.
Агандеров засегна тъмната страна на този бизнес и предупреди за негативното въздействие на славата върху човек, независимо дали повлияният е дете или възрастен. На въпрос как се отразява славата на децата, той обясни, че ефектите не са положителни. „Те започват да стават твърде претенциозни, да имат твърде голямо самочувствие – мислят си, че знаят всичко и могат да правят всичко, а пък това не е така“, коментира Агандеров.
Какъв процент от приходите от инфлуенсърство отиват при децата в България? Кога децата инфлуенсъри ще могат да съдят родителите си? Има ли експлоатация на детски труд в дигиталното пространство? Променят ли се отношенията деца – родители – социални медии? Какви са тенденциите в съдържанието на инфлуенсърството?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.