Не се тревожете, ако не сте щастливи

Ако всичко върви добре, човекът може евентуално да излезе от тази тъмна стая, в която се намира, и да се озове на едно постоянно озарено място. Но това е рядкост. А и думите на санскрит за това изживяване не се превеждат точно като щастие. Вместо това те имат смисъл като освобождаване, облекчение, празнота или дори да бъдеш „издухан“ (нирвана) като загасена свещ. Просветлението, до известна степен, е доста различна концепция на Изток и Запад. Този стремеж да бъдеш „отвят“ не успява да мине като неотменимо право.

Забравяйки наследството на древните гърци и – в най-добрия случай – объркани с източни мисли, ние на запад поемаме в различна посока. Понякога приравняваме щастието с оптимизма на Полиана от едноименния американски разказ от 1913 г. В по-общ смисъл това включва веселие и радост без значение какво се случва в действителност. Или както се пее в досадната песен: Don’t Worry, Be Happy – не се тревожи, бъди щастлив.

Психологията зад подобно щастие като от романтична комедия на Hallmark го поставя някъде между отрицанието, ескейпизма и самозаблудата. В по-крайните случаи усмивката, когато в ситуацията има още много какво да се желае, може да ви накара да отлагате или да спрете да планирате, да спестявате, да получавате образование, да сте трезви или във форма – т.е. програмирате бъдещото си нещастие.

Съвременният култ към щастието има и друг пагубен страничен ефект. Води до това, което някои наричат „токсичен позитивизъм“. Това става, когато тежестта не само от преследването, но и от самото достигане на щастието пада върху индивидуалния човек. Ако не сте щастливи, то значи правите нещо не както трябва. Това е ваша вина. Снимка: Bloomberg LP

Всичко това е голям натиск и носи със себе си голямо чувство на вина – а това ви отдалечава още повече от щастието. Често това си е направо, макар и не нарочно, жестоко. Авторката Уитни Гудман, която е психотерапевт, посочва някои особено често срещани и неправилни положителни рефлекси, когато се сблъскваме с тъгата – „ще се оправиш“, „просто се усмихни“, „има толкова много неща, за които да си благодарен“, „времето лекува всички рани“, „бъди благодарен за наученото“, „можеше да е много по-зле“.

Подобни клишета граничат със садизма, когато става въпрос за някой, който е загубил работата си, развел се е, има рак, претърпял е аборт, бил е бомбардиран в Мариупол или просто се чувства самотен и нещастен. По-добрият начин за реакция спрямо човек, който не е щастлив – било то в огледалото или от друга страна на масата – е да признаете тяхната болка, правейки я достоверна.

Но не трябва да затъваме и м другата крайност също – заравяйки се в лошото, което може да дойде, или не. Без да е изненада за никого, отново нашите най-големи врагове се оказват мислите ни. Проблемът е в това, че като си представяме бъдещи събития, човешкият мозък си създава „негативни предразсъдъци“: за да оцелеят в саваната, за нашите праотци е било по-добре да очакват най-лошото, като естественият подбор никога не се е интересувал ни най-малко от ничие щастие.

Това наследство ни прави склонни към това, което психолозите определят като „катастрофизиране“. Това е появяващото се изкушение, особено вечерно време в леглото, да се тревожим за най-лошото, което може да се случи, а не да виждаме по-вероятните сценарии. Това може да доведе до неоправдана и прекомерна тревожност.

Ето един съвет, който може да се опитате да следвате и то не само по време на празниците. Първо, игнорирайте тъпите индикатори на щастието и другите подобни глупости. Второ, колкото и странно да звучи, не се чувствайте зле, ако не сте щастливи. Трето, почнете, че – също като Еней, имате много по-важни неща за вършене на този свят, така че останете фокусирани върху тях. И четвърто, наблюдавайте ума си, препуска ли твърде диво в погрешната посока.

Признавам, че може да има и друго тайно оръжие, казва Андреас Клут. Черен хумор. „Много може да се спечели“, както се твърди, че казва Зигмунд Фройд, „ако успеем да превърнем нашето истерично страдание в обикновено нещастие“. В тази връзка: весели празници.