Не се тревожете, ако не сте щастливи

Подкрепям с две ръце правото на живот и свобода. Но преследването на щастието? Когато пише тези известни думи през 1776 г., Томас Джеферсън може и да е бил прав за неотменимите права. Но като наставник по житейските въпроси – какъвто не е твърдял, че е – той и цялото Западно просвещение причиниха трайна и неизмерима щета, пише колумнистът на Bloomberg Андреас Клут.

С идването на празничния и предполагаемо задушевния празничен сезон, бих искал да отнема част от този натиск от вас, пише той. Щастието не трябва да ви е цел, нито пък е смисъл на живота. Всъщност задълбаването в него може само да направи вас и хората около вас нещастни. Така че не се притеснявайте за него.

Западната традиция не е била винаги така фиксирана върху щастието. Аристотел например задава една по-зряла посока, разглеждайки „добрия живот“ по-обширно, включително и ролята в него на евдемонията. Често превеждана неправилно като „щастие“, тази дума всъщност значи „добър дух“.

Това, което Аристотел е имал предвид, няма нищо общо с усмихнатите личица, а с това, което бихме нарекли разцвет. В общи линии, той вижда добрия живот като изпълнение на целта на човек, каквато и да е тя. Ако сте нож – режете, ако сте Аристотел – мислите.

Друг начин да мислите за своята цел може да е дългът. Еней, по описанието на  троянския герой на Вергилий, рядко е бил щастлив и често нещастен. Но той е бил благочестив и затова е живял добре.

Няма абсолютно никаква нужда да правим това понятие нито сложно, нито епично. Ралф Уолдо Емерсън приземява Аристотел: „Целта на живота не е да сме щастливи. Тя е да сме полезни, да сме достойни, да сме състрадателни, да направим някаква промяна“.

Разбира се, хората, които искат да живеят по аристотелски, също от време на време се спират, за да помислят дали са на правилния път. Също както опитните пътешественици обичат да поглеждат назад към странстванията си. И тогава, за един кратък миг, те може и да почувстват това окриляващо чувство, че може би всичко това е носило  – ако не винаги – радост, то поне си е струвало. Давайте, наречете това щастие. Но знайте, че и това ще отмине.

Това е така, защото тези спорадични топли и меки или ярки и пенещи се чувства обикновено се изпаряват веднага щом обърнем гръб на настоящия момент – известното „сега“ в учението на Новия век (New Agе). В това тук и сега обаче повечето от нас няма как да не забележат, че често животът просто е скапан.

 За мнозина животът предлага поредица от болка, бедност, болести или глад. И дори когато в менюто има лекота, богатство, здраве и изобилие, то хората все още са заклещени в собствените си мисли. И как, о, как човешката психика може да измъчва. Нейните трикове включват палитра от тревожност и депресия до гняв, завист и всичко останало.

Атинските философи, дошли след Аристотел, разбират това и по тази причина се опитват да рафинират още тезата за добрия живот. Резултатите са стоицизмът, епикурейството, скептицизмът и цинизмът – в оригиналния, не съвременния смисъл. Но древногръцките мислители също не са целели щастие като такова. Тяхната цел, вместо това, е била невъзмутимостта.

Шампиони, когато става въпрос за ум и невъзмутимост, са будистите. Първата от техните четири благородни истини за живота е дукха. Това обикновено се превежда като „страдание“, но означава по-скоро  безспокойство или дискомфорт. Според йога гуруто Т. К. В. Десикачар етимологията на думата идва от санскрит и означава „тъмна стая“.

В общи линии, будизмът твърди, че нашето естествено състояние наподобява това тъмно пространство, нещо като обратното на щастие. Вината за това, отново, е на ума. Дори и за момент да се почувстваме щастливи, ние ще сме нещастни отново, щом това усещане приключи. И след това завинаги ще искаме тази нова доза щастие, също както зависимите се нуждаят от следващата инжекция или линия.

Останалата част от будизма на практика обяснява как – донякъде, може би, евентуално – можем отново да сме в мир. Това включва наблюдаване на мозъка и как той си върши работата – наблюдаваме, но без да осъждаме, мислите си. Едно нещо, което медитиращите хора са установили, е това, че негативните емоции проникват в мозъка, но също толкова лесно го напускат. Така че будистката практика включва откриването на вътрешните гадости у човека и любезното им изгонване през вратата.