Отлагането не увеличава креативността

Извинете за неуместния въпрос, но защо четете тази статия? Дали защото сте взели обмислено решение да посветите време на Financial Times днес, или просто търсите начин да не свършите нещо – знаете кое – дето трябва да направите, пита риторично колумнистката на FT Джъмайма Кели.

Ако е второто, тогава е възможно вие - и около 20 процента от населението според Американската психологическа асоциация - да сте от обикновените отлагащи нещата за по-късно.

Поради факта, че всеки отлага нещо поне до известна степен, ще намерите много хора, които кандидатстват за този етикет: колкото и безславен да е, той изглежда носи известен социален капитал. Но това важи само за избрана група, при които състоянието е хронично, и които са измъчвани достатъчно от болестта си, за да заслужат наистина етикета.

И така, непоправими ли сме, или можем да направим нещо по въпроса? Трябва ли? Или това е важна „част от творческия процес“?

Много хора излагат този аргумент. Организационният психолог Адам Грант, например, написа статия за New York Times през 2016 г. под заглавието „Защо се научих да отлагам“. Грант описва как вместо да седне и да пише, той просто изчаква. И вдъхновението в един момент го връхлита: „Докато отлагах (т.е. мислех)… ми просветна.”

„Отлагането (т.е. мисленето)“ ми се струва без логическа последователност; това, което Грант описва, не е отлагане. Забавянето на задача, защото смятате, че това наистина може да ви бъде от полза или да ви направи по-креативни, не трябва да се свързва с отлагане. Тим Пикайл, психолог и автор на „Разрешаване на отлагателния пъзел“, дава полезна дефиниция на отлагането: „доброволно забавяне на планирано действие въпреки очаквания негативен ефект“. Грант прави обратното.

И зоната на отлагане не е щастливото, продуктивно място, което Грант изглежда е обитавал по време на своя експеримент. Вместо това то е това, което Тим Ърбън, в известна публикация в своя блог Wait But Why, описва като „тъмната площадка“.

„Забавлението, което имате в тъмната площадка, всъщност не е забавление, защото е напълно незаслужено и въздухът е изпълнен с вина, безпокойство, омраза към себе си и страх“, пише Ърбън. Неговите примери за „забавни“ дейности, в които можете да участвате, включват „проверяване на мейла през телефона или вълнуващо пътуване с влакче в увеселителен парк“ и „разглеждане на всичките 1200 снимки във Facebook на гимназист, с който никога не сте били приятели“.

В това има малко моменти на вдъхновение, само нарастващо безпокойство и вероятно, в някакъв момент, чиста паника.

Въпреки че често се смята, че отлагането е свързано с лошо управление на времето, то е по-скоро въпрос на лошо управление на емоциите. То ни позволява временно да избегнем неудобни чувства - стрес, страх от провал, скука - но също така води до ниско самочувствие.

„Има я тази съпътстваща вреда върху нашето благополучие“, ми споделя Фушиа Сироа, професор по социална и здравна психология в университета Даръм. „Когато знаем, че не изпълняваме нещата и нарушаваме обещанията към себе си и другите, не се чувстваме добре“. Като се има предвид, че отлагането всъщност произтича от желанието да избегнем негативните чувства, ние в крайна сметка се оказваме заклещени в търсене на все повече и повече начини да избягаме от емоциите си, които от своя страна продължават да се влошават.

Този цикъл на самосаботиране е мрачно познат. Но може ли да има „лек“? Някои практични неща помагат, като например разделяне на големите задачи на по-малки, което улеснява всичко чрез подготовка и премахване на разсейването.

По-важната работа обаче е на емоционално ниво. Първата стъпка е да признаете, че това поведение е напълно нормално и напълно уместно и че не сте лош човек. Втората стъпка е да се опитате да спрете.

Пишейки тази статия, бях болезнено наясно всеки път, когато се отклонявах от пътя, пише авторката. Но колкото и да е странно, бидейки по-наясно с това от обикновено – повече „в настоящето“, както биха казали гурутата на сериозното отношение към задълженията – и осъзнавайки, че самосъстраданието, а не самобичуването, е по-добрият и по-продуктивен вариант, това изглежда ме накара да отлагам по-малко от обичайното.