Много работещи от разстояние служители задоволиха страстта си към пътувания по време на пандемията, като взеха лаптопите и паспортите си и се отправиха към далечни дестинации. Сега много части от Европа ги примамват да останат по-дълго време, пише Wall Street Journal.
Десетина европейски страни – от Латвия до Хърватия и Исландия, въведоха дългосрочни визи за привличане на заможни работещи от разстояние хора от чужбина. Други, включително Италия и Испания, имат сходни планове. Много страни като Гърция и Естония привличат тези т. нар. дигитални номади с данъчни отстъпки и други придобивки.
Някои европейски градове и села започнаха също собствени кампании за привличане на работещи от разстояние хора като начин да подкрепят икономиките си и работните места в сферата на услугите. В Испания, например, групата Национална мрежа за приемане на работещи от разстояние служители в селата помага на такива служители да се установяват в села с 5000 или по-малко жители. Сайтът ѝ позволява на потребителите да търсят участващи в мрежата села за информация за настаняване, скорост на wi-fi връзката и местните забележителности.
В последните две години някои служители възприеха „работа отвсякъде“. Броят на американците, които се определят като дигитални номади, т.е. хора, които съчетават работа от разстояние с пътувания, е нараснал над два пъти до 15 млн. души през 2021 г. спрямо 7 млн. души през 2019 г., сочат данни на MBO Partners, която продава услуги на независими подизпълнители. Много от тях искат да запазят тази свобода. В допитване на Gallup от юни 22% от служителите, които са заявили, че работата им може да се извършва отвсякъде, са казали, че планират да продължат да работят изцяло от разстояние през 2022 г. и след това.
Много дигитални номади са квалифицирани служители, които печелят много над изискваните 2000-3500 евро на месец при повечето европейски визови програми за дигитални номади. Това е и една от основните причини много страни и градове да се опитват да ги привлекат.
„Страните сега се конкурират за таланти, точно както компаниите се конкурираха за таланти“, коментира Притвирадж Чудхури, преподавател в Harvard Business School, според когото близо трийсет страни в света предоставят визи за дигитални номади.
В градчето Понтремоли със 7300 души население, сгушено на хълмовете в Тоскана, Италия, двама местни жители създали Start Working Pontremoli през 2020 г., след като години наред наблюдавали как техни съграждани напускали родното си място заради работа в по-големи градове. Групата предлага услуги по настаняване и безплатни обиколки за работещи от разстояние хора, които смятат да се установят там. След като пристигнат, те получават помощ при уговарянето на срещи със служители на училищата, брокери на недвижими имоти и местни администратори. В същото време свещеникът в градчето дарил пространство за съвместна работа в бивша семинария.До момента 14 работещи от разстояние хора са се установили в Понтремоли в рамките на проекта Start Working. Те са както от други части на Италия, така и от далечни страни като Бразилия. През юли повечето жители на градчето се събрали, за да отпразнуват сватбата на двама работещи от разстояние служители.
„Понтремоли е рай за отглеждане на деца“, казва 37-годишният Адолфо Сотело, ръководител в Microsoft от Мексико, който се установил в Понтремоли през юни. Финансовият мениджър и семейството му се установили в Милано от Мексико през 2019 г., но искали промяна след началото на пандемията. „С толкова много млади хора тук градчето предлага добра възможност за нас да балансираме между децата и кучетата си и социалния си живот по начин, който е невъзможен в голям град“, казва Сотело и допълва, че планира да остане и да работи от разстояние в Понтремоли.
Някои компании също предлагат краткосрочна работа за работещи от разстояние служители, за да задоволят търсените таланти.
Тази година Cisco Systems, която продава технологии за видеоконферентни разговори и други мрежови технологии, изпрати 16 от европейските си служители в отдела за продажби във Венеция за три месеца работа от разстояние в рамките на инициативата Venywhere на града, целяща да привлича работещи от разстояние служители в италианския град. Наред с редовната им работа служителите участват в допитвания и интервюта за преживяванията си, докато работят от разстояние, и помагат за създаването на нови практики и технологии за хибридни и отдалечени служители, съобщава Cisco.
Организаторите зад такива местни инициативи казват, че се опитват отчасти да избегнат клопките, в които са попадали някои дигитални номади. В Мексико сити, популярна дестинация за работещи от разстояние американци, някои местни жители се оплакват, че притокът на хора е повишил наемите и други разходи за живот. Освен това много работещи от разстояние хора отварят магазин в чужбина, но се натъкват с проблеми с wi-fi, данъчни и визови неуредици и други административни спънки.
САЩ изискват от гражданите си, независимо къде живеят, да попълват декларация и да плащат данъци върху доходите. Много от тях обаче имат право на отстъпка или освобождаване от данъците, които плащат за доходи в чужбина, ако живеят в страна, която има данъчна спогодба със САЩ.
Някои страни се опитват да смекчат бюрокрацията за дигиталните номади. Италия цели да започне да издава визи в идните месеци, които ще позволяват на чужденци, работещи от разстояние, да остават много след позволените 90 дни за повечето туристи. Испанската програма, която се очаква да започне почти по същото време, включва данъчни облекчения за работещи от разстояние граждани на страни извън ЕС и за предприемачи, които се установяват там. Те ще получават виза, която ще им позволява да останат в страната до пет години.
Малта въведе „разрешение за местопребиваване на номади“ в края на миналата година, позволяващо на работещи от разстояние граждани на страни извън ЕС, които печелят най-малко 2700 евро на месец, да живеят в средиземноморската островна държава до една година. Дигитални номади от страни членки на ЕС не са включени в програмата, тъй като нямат нужда от разрешение за работа в Малта. Малтийското правителство е обработило оттогава над 400 заявления, повечето от граждани на САЩ и Обединеното кралство.
Савана Роуз Уудс (64 г.) работила от дома си в Сан Луис Обиспо, щата Калифорния, когато разбрала за визовата програма на Малта. „Просто си седях пред компютъра и мислех: Нима просто ще остана така до края на живота си?“, спомня си Уудс, която управлява маркетингова компания. В рамките на пет месеца тя организирала парти, за да се отърве от вещите си, сбогувала се с любимата си червена Honda и установила бизнеса си в Малта.
Тъй като работното ѝ време е съобразено с американските клиенти, Уудс често започва сутрините си с капучино и сладкиши от пекарната надолу по пътя. Тя може да се разхожда, да плува или да си говори с хората в града.
Следобед прави като малтийците – подремва. След това се залавя с работа. Калифорнийката планира да остане в Малта до края на годината, макар че не е сигурна дали ще поднови визата си за 2023 г.
„Просто има толкова много други варианти. Може би Португалия ще е следващата страна?", казва тя.