Короната се изплъзва, докато Елизабет II се готви за 70-годишнината си на трона

Празненствата тази година за седемдесетгодишнината от царуването на кралица Елизабет Втора ще се състоят в не толкова щастлива реалност за най-известното кралско семейство в света – британската монархия е подложена на съмнения по начини, които бяха немислими през по-голямата част от последните 70 години, пише Ройтерс.

От съдебното дело в САЩ за сексуално посегателство срещу сина на кралицата принц Андрю до внука ѝ принц Хари и твърденията на съпругата му за расизъм в кралския двор – семейството на 95-годишната Елизабет, която стана кралица на 6 февруари 1952 г., рядко е привличало такова внимание и толкова вредящи на репутацията му заглавия във вестниците.

Уважението към кралицата е толкова голямо, че докато тя е жива, институцията, която има почти 1000-годишна история, изглежда в безопасност. Какво ще стане след това не е толкова сигурно.

„Монархията и кралицата са синоними за повечето хора“, казва Греъм Смит, главен изпълнителен директор на антимонархистката група „Република“, която засилва кампанията си. „Когато стигнем до края на царуването на кралицата, може да се правят всякакви залози накъде ще поеме общественото мнение“, допълва той.

По думите му макар да е необходим само акт на парламента за прекратяване на монархията, много е вероятно първо да има референдум.

По време на управлението на кралица Елизабет Втора дъното настъпва през 90-те години на миналия век след провала на браковете на три от децата ѝ и смъртта през 1997 г. на принцеса Даяна, първата съпруга на принц Чарлз.

Върховете включват проявите на обществена подкрепа при предишни юбилеи, кралската сватба през 2011 г. на внука на Елизабет и бъдещ крал принц Уилям и раждането на кралските деца.

Бъкингамският дворец съобщи, че четиридневните празненства през юни за платинения юбилей на Елизабет ще донесат „национални моменти за размисъл за 70-годишната служба на кралицата“.

Изчезване на кралското семейство?

Поддръжниците смятат кралицата за стабилизиращ фактор и посочват икономическите ползи, които носи монархията на Великобритания чрез туризма. Противниците твърдят, че институцията е бастион на незаслужени привилегии, отчасти финансирани от данъкоплатците и подкопани от поведението на някои членове.

61-годишният Андрю, който според медиите е любимото от четирите деца на Елизабет, беше лишен от кралските си патронажи и военни титли този месец заради обвинения в сексуална злоупотреба по дело в САЩ.

„За монархията това е събитие, водещо до изчезване. Не може хиляда години да твърдиш пред всички, че си специален, а после всички да открият в реално време, в съдебно дело, че всъщност не си“, коментира колумнистката Камила Лонг в статия за Sunday Times.

В същото време принц Хари, който преди време беше най-популярният член на Уиндзор, и американската му съпруга Меган се отказаха от кралските си задължения, за да се установят в Лос Анджелис, откъдето отправиха няколко язвителни нападки към семейството и Бъкингамския дворец.

Чарлз е подложен на наблюдение, след като Майкъл Фосет, негова дясна ръка и близък довереник от десетилетия, напусна поста си като ръководител на една от основните благотворителни организации на престолонаследника заради твърдения, че той подарявал почести в замяна на дарения.

Фосет не е коментирал публично твърденията.

„Съмнявам се, че тези скандали са достатъчни, за да накарат достатъчно хора във Великобритания да помислят, че в резултат на тях не трябва да имаме монархия“, казва кралският биограф Пени Джунър.

Промяна на общественото мнение?

Допитвания дават комфортно мнозинство на мнението, че монархията трябва да се запази, като 83% се отнасят положително към Елизабет, показа анкета през декември. Но има и тревожни знаци за кралското семейство.

Миналия ноември Барбадос отхвърли кралицата като държавен глава, Чарлз е далеч по-непопулярен, а подкрепата сред младите хора изглежда намалява, като допитвания показват, че мнозинството британци под 30 години са за премахване на монархията.

Но за края на монархията ще е необходимо нещо повече от апатия към Чарлз и изобличаващи заглавия в таблоидите за Андрю или Хари. Всъщност същите тези вестници сега рядко публикуват негативни статии за Чарлз, съпругата му Камила, Уилям и съпругата му Кейт, които бяха подложени на интензивни критики в миналото.

За някои британци скандалите около премиера Борис Джонсън и сътресенията при президентството на Доналд Тръмп в САЩ също правят не толкова привлекателен варианта за избран от народа държавен глава.

Основните политически партии също остават твърдо зад кралското семейство.

Няма признаци, че управляващата Консервативна партия ще подкрепи край на монархията, а основната опозиционна Лейбъристка партия претърпя поражение на изборите през 2019 г. отчасти заради мнението на избирателите, че на бившия ѝ лидер му липсва патриотизъм.

Миналата година Джонсън заяви след смъртта на принц Филип, че съпругът на Елизабет от 73 години е помогнал на жена си да управлява „монархията, така че тя да остане неоспоримо жизненоважна институция за баланса и щастието в нашия национален живот“.

Самите кралски особи също осъзнават, че трябва да се приспособят към променящия се свят.

Докато политиците са подлагани на „жестоко“ осъждане от обществото пред избирателните урни, „за нас като кралско семейство посланието често е трудно за разчитане“, каза Елизабет, която никога не е давала интервю по време на царуването си, в реч през 1997 г.

„Правех всичко възможно… да го интерпретирам правилно през годините на нашия брак и моето царуване като кралица. И като семейство трябва да опитаме да го направим заедно в бъдеще“, допълни тя.