Новият чип за квантови изчисления на Google може да означава, че с биткойна е свършено. Това поне бе настроението сред някои части на пазара в понеделник и вторник, след като интернет гигантът представи чипа Willow, който може да изпълнява определени задачи само за пет минути, докато същите биха отнели на класически суперкомпютър "малко" повече време – по-точно 10 септилиона години (това е единица, последвана от 24 нули, или един трилион трилиона), пише в анализ CoinDesk.
Пет минути срещу 10 000 000 000 000 000 000 000 000 години.
Това време е повече от съществуването на цялата вселена с нейните 13,8 млрд. години. На теория подобна изчислителна мощ означава, че няма парола на света, която да е достатъчно сигурна, криптираните съобщения ще бъдат разчитани, кодовете за ядрени оръжия прихващани и почти всичко ще може да бъде отключвано с комбинации от числа и букви.
Но все още не всичко е загубено. Макар квантовите изчисления наистина да са заплаха за настоящите системи за сигурност, те не са универсален ключ към Вселената, поне все още не. И няма надвиснала заплаха и за биткойна също.
Квантовите изчисления използват принципа за квантовата механика, използвайки квантови елементи, наречени кюбити, вместо традиционни.
За разлика от тези елементи, които могат да бъдат само 0 или 1, кюбитите са и 0, и 1 едновременно благодарение на квантови феномени като суперпозициониране и квантово заплитане. Това позволява на квантовите компютри да извършват няколко изчисления наведнъж, което може да им позволи решаването на задачи, които са недостъпни за класическите компютри.
Willow използва 105 кюбита и показва експоненциално намаляване на грешките с увеличаването на кюбитите. Това е ключова стъпка към изграждането на приложим, пълномащабен квантов компютър, по думите на главния изпълнителен директор на Google Сундар Пичай.
Биткойнът използва алгоритми като SHA-256 за копаене и ECDSA за удостоверяване, които потенциално биха могли да бъдат уязвими от квантово дешифриране. Накратко – квантовите компютри, дори и напреднали като Willow, не притежават все още мащаба или способността да поправят грешки, необходими незабавно да дешифрират широкоизползвани методи за криптиране като RSA, ECC (използван при биткойн трансакции) или AES (използван при подсигуряването на данни).
Ако квантови компютри като Willow достигнат по-голям мащаб, при който лесно могат да обработват големи числа, на теория биха могли да пробият тези схеми за криптиране, което да застраши сигурността на криптопортфейлите и трансакциите.
Това ще изисква квантови компютри с милиони или дори милиарди кюбити с изключително малко допускани грешки, което засега е отвъд способностите на настоящата технология.
„Google твърди, че демонстрира способности за поправяне на грешки „под прага“, посочва Крис Осбърн, основател на проекта Dialect в екосистемата на Solana. „Под прага“ е жаргон за превръщането на физическите кюбити в „логически“ кюбити, което представлява сбор от милиони кюбити, пояснява той. „С други думи, милиони физически кюбити са необходими, за да се разбие криптиране. Чипът на Google днес: 105 физически кюбити“, пояснява Осбърн.
Докато това бъде постигнато, криптовалутите, както и други сегменти, имат време да разработят устойчиви алгоритми.