Токенизацията на активи - що е то и как Wall Street омекна към идеята

Криптовалутите бяха създадени в разгара на финансовата криза от 2008-2009 г., за да осигурят алтернатива на банките. Много кредитори и други финансови институции от Wall Street, които първоначално се присмяха на мечтата на криптофеновете преди 15 години, сега не само са в криптобизнеса, но и прилагат неговата блокчейн технология, пише Bloomberg.

И макар това да жегва някои от първите ентусиасти, тъй като един вид подкопава фундаменталната причина зад технологията, банките гледат по-надалеч и виждат възможност да изкарат пари. Те са привлечени от блокчейн технологията заради способността ѝ да „токенизира“ традиционни активи като акции и облигации, което прави търговията с тях по-бърза и по-евтина.

Според критиците финансовите институции от Wall Street на просто възприемат новата технология, те я присвояват, за да генерират приходи от такси – по същия начин, по който финансовите фирми превърнаха достъпните борсово търгувани фондове в свой бизнес.

Как традиционните активи се превръщат в токени?

Токенизирането на активи от реалния свят е процес по представянето на активи като облигации, акции, изкуство или дори част от собственост на офис сграда например под формата на токени в блокчейна. Собствеността може да бъде сменяна лесно и почти незабавно като просто се премести от един криптопортфейл в друг. Това позволява на активите да бъдат раздробявани на по-малки части, което потенциално разширява броя на собствениците и улеснява търговията.

Защо да се прави?

Процесът по токенизация може да елиминира забавянията при уреждане на сделки заради одобряване на трансакции, които често използват редица посредници и ги документират в рамките на различни системи. Като се поставя информацията за договора – като условия за собственост и за прехвърляне – на блокчейн активите могат да бъдат купувани и продавани на части и търгувани извън редовните часове. Токените също така могат да бъдат програмирани да извършват определени активности: например да се отпускат на даден купувач чак след като стоката е доставена, но не преди това. Токенизираните активи могат да привлекат тези, които на използват брокер, но вече търгуват с криптовалута.

Какви други видове активи могат да бъдат токенизирани?

Акции, произведения на изкуството, голф игрища, ексклузивно членство – всички съществуващи активи на теория могат да бъдат токенизирани и мнозина привърженици на идеята вярват, че това ще стане. Дори и скъпи маратонки имат своя версия в блокчейна, за да се докаже автентичността им, когато се търгува физическият чифт.

Според изчисления на McKinsey общо токенизираният пазар – с изключение на стейбълкойните, които са токени, обвързани с фиатни пари – може да достигне около 2 трлн. долара до 2030 г. Това се равнява приблизително на размера на целия криптопазар в момента.

Кой на Wall Street го прави?

Ето някои от големите имена в бизнеса:

• ВlackRock Inc., най-големият мениджър на активи в света, през март представи свой токенизиран взаимен фонд (BlackRock USD Institutional Digital Liquidity Fund), който сега има пазарна капитализация от над 500 млн. долара. Притежава активи в кеш, американски държавни ценни книжа и споразумения за препокупка – нещо като краткосрочен заем. Той се поддържа в мрежата на етериума.

• Брокерите FalconX и Hidden Road започнаха да приемат токена BUIDL като обезпечение.

• BlackRock използва мрежата на JPMorgan Tokenized Collateral Network през октомври 2023 г., за да обърне акции на един от своите фондове в дигитални монети, които след това бяха прехвърлени към Barclays като обезпечение за търговия с деривати между двете институции.

• Franklin Templeton вече управлява токенизиран фонд с активи за около 435 млн. долара.

• JPMorgan Chase & Co., Goldman Sachs Group Inc. и други банки експериментират или вече предлагат частни блокчейн услуги.

• Bank of New York Mellon Corp., State Street Corp. и други финансови институции вече осигуряват или работят по нови услуги, свързани с токенизацията.

Как започна всичко?

Създателят, или създателите, на биткойна, известен с псевдонима Сатоши Накамото, е виждал финансова система, която не зависи от „доверени трети страни“. Вместо това ще бъде използвана криптография и блокчейн за записване на трансакции и предоставяне на доказателство за собственост. Най-отдадените криптофенове смятат, че по този начин ще се демократизира финансовият сектор и ще се намалят разходите за съхранение и използване на пари. Това кой точно е Накамото е обект на спекулации от самото пускане на биткойна през януари 2009 г.

Какво е мнението на финансовите регулатори?

Американските банкови регулатори тепърва трябва да дадат зелена светлина на иновации като депозитни токени, като същевременно се притесняват, че незабавното уреждане на трансакции може да предизвика масови неконтролирани тегления. Това е така, тъй като потребителите ще могат да използват програмирани токени за автоматично теглене на средства от банките, ако се появят лоши новини.

Но регулаторите в някои други части на света, като Сингапур, работят с финансовите институции върху пилотни програми като, например, трансгранични плащания.

Какви са притесненията?

Токенизирането може да изкара някои компании, като брокери например, извън бизнеса с извършването на финансови трансакции. От значение е и точната схема на самия токенизиран проект: с блокчейна има само един запис за всеки актив и собственикът на този актив го притежава. Така че ако даден токен бъде прехвърлен на грешен адрес или бъде откраднат, може да се окаже загубен завинаги, ако се използва публичен блокчейн.

По тази причина много банки разработват или имат разработени свои собствени частни блокчейни. BNY се надява скоро да получи регулаторно одобрение за пускането на услуга за поддържане на история на движение на дигитални активи. Частните блокчейни ще трябва да се научат да общуват помежду си, ако банките искат да могат да обработват по-значими междубанкови трансакции. Затова много финансови компании, включително банки, също така работят върху блокчейни, обслужващи повече от една компания. И като се има предвид колко пари и умения банките изливат в тази функционалност, вероятно е въпрос кога, а не дали това ще се случи.